8 Р Е Ш Е Н И Е № 401 Гр. София, 10 декември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ЦЕКОВА и след становище на прокурора от ВКП Д.ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1259/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура - София срещу нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, постановена на 10.08.2015 г. по внохд № 401/2013 г. В протеста се релевира касационното основание, по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Застъпва се тезата, че в подкрепа на авторството на подсъдимия И. и неговата вина са налице убедителни доказателства, като установената въз основа на тях фактическа обстановка е възприета еднозначно и от въззивната инстанция, която неправилно е постановила оправдателна присъда. В протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда на Окръжния съд, на осн. чл.346, т.2 вр. чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 вр. чл.354, ал.3, т.3 вр. ал.1, т.4 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.3 от НПК, се мотивира направеното искане за отмяна на въззивната присъда, като се поддържа релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, а възприетата в мотивите фактическа обстановка се определя като неправилно установена и несъответна на доказателствата по делото. В тази връзка се посочва, че неправилно са игнорирани показанията на поемните лица, от разпита им като свидетели на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетелите В. и Г., присъствали на огледа на автомобила, както и протоколите за оглед на местопроизшествието и този на веществените доказателства, които са оценени като негодни. Извършеният оглед на мястото на произшествието се преценява като осъществен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като извършеното по време на провеждането му изземване на веществени доказателства, се счита за допустимо от закона, предвид условията на неотложност, в които същият е бил проведен. С оглед вида на следственото действие, оглед, последващо одобрение от съд се твърди, че не е било необходимо, поради липса на изрично предвидено законово изискване. Изземването на веществените доказателства, от друга страна, се счита, че е допустимо да се установи с всички доказателствени средства, като в случай на изключване на протокола за оглед от доказателствата по делото, следва да се направи извод, че приобщаването им се установява от събраните гласни доказателства, които са напълно годни да установят релевантните за авторството на подсъдимия факти, но въззивният съд неправилно е недооценил същите. С оглед изложеното се поддържа направеното в протеста искане. Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП поддържа протеста, като намира, че въззивната присъда е постановена при изолирано и превратно тълкуване на наличните гласни доказателства, както и при неправилно игнориране на част от писмените доказателствени средства и резултата от тях. Акцентира върху неправилната оценка на годността на протокола за оглед като доказателствено средство, като счита, че в процесуалният закон са изрично разписани случаите, в които е необходимо последващо одобрение от съд и разширително тълкуване е недопустимо. Намира, че гласните доказателства по делото, оценени в тяхната съвкупност, установяват факта на намиране на веществените доказателства, техният вид и количество по несъмнен начин, поради което счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция при оценката на доказателствата, които следва да бъдат отстранени с връщането на делото за ново разглеждане. Служебно назначеният защитник на подсъдимия, адв. Г.Д., оспорва протеста, като поддържа мотивите на окръжния съд за постановяване на оправдателна присъда. Намира за установено по делото, че след извършена полицейска проверка автомобилът, управляван от подзащитния му, е откаран до КАТ-С., където в същия е извършено процесуално-следствено действие, което по естеството си представлява претърсване, като неправилно протоколът от изготвянето му е наименуван протокол за оглед. Протоколът за оглед счита, че е изготвен при съществени процесуални нарушения, като поемните лица не са присъствали при броенето на иззетите цигари, което нарушение счита, че не може да се санира посредством свидетелски показания и намира тезата на въззивния съд в тази връзка за правилна и обоснована. В заключение застъпва становище, че протестът на прокурора следва да се остави без уважение, а присъдата на Окръжния съд, да се потвърди като правилна и законосъобразна. Подсъдимият П., в последната си дума пред касационната инстанция, моли присъдата на въззивния съд да се потвърди. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационният протест оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 105 от 10.06.2013 г., постановена по нохд № 121/2012 г. по описа на Районен съд - Сливница, подсъдимият К. И. П. е бил признат за виновен относно това, че на 16.07.2011 г. в лек автомобил марка „“, модел „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] е държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгл. чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, а именно общо „ 779 броя кутии цигари марка „“ / „ /, на стойност за един брой кутия 4.30 лв., на обща стойност 20 549.70 лв., като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на осн. чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда съдът е постановил, на осн. чл.70 ал.7 от НК подсъдимият П. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наложеното му наказание по нохд № 400/1998 г. в размер на четири години девет месеца и десет дни лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, 779 броя кутии цигари марка „/ „ “ /. Подсъдимият П. е осъден да заплати и направените по делото разноски. С въззивна присъда, постановена на 10.08.2015 г. по внохд № 401/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО е отменена изцяло присъда № 105 от 10.06.2013 г., постановена по нохд № 121/2012 г. на Районен съд-Сливница и вместо нея е постановена оправдателна присъда, с която подсъдимият К. П. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.234 ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НПК. С присъдата на въззивния съд, на осн. чл.53 ал.2 б.“а“ от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението , 779 броя кутии цигари марка „“ / „ “ /, на обща стойност 20 549.70 лв. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен, макар и не по всички изложени в него съображения. Релевираното в допълнението към касационния протест оплакване относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, довели до неправилното приложение на материалния закон се обхваща от касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което следва да бъде разгледано първо, с оглед последиците при установяване наличието на същото, отмяна на постановеният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването в касационния протест относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон при постановяването на новата въззивна присъда е подкрепено от наличните по делото доказателства, поради което е основателно. Въззивният съд е осъществил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство пред първата инстанция, както и от доказателствата, събрани при проведеното въззивно съдебно следствие, чрез повторен разпит на свидетелите С. и А. Т. /участвали като поемни лица при огледа / и разпит на свидетелят А. / пътувал заедно с Т./, при което е коригирал фактическата обстановка, приета от първата инстанция и е възприел за установени нови релевантни факти относно авторството на подсъдимия. Същите е извел въз основа на собствен прочит на гласните доказателства, като от наличните по делото, за обективни е приел само депозираните от поемните лица, от разпита им като свидетели пред въззивната инстанция, на които е основал фактическата обстановка по делото в частта относно приобщаването на веществените доказателства. Въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед по делото, с оглед преценката, че в действителност се касае за извършено действие по изземване на веществени доказателства в резултат на извършено претърсване на МПС, което е изисквало съдебна санкция. Едновременно с това е заключил, че гласните доказателства, относими към приобщаването на веществените доказателства по делото, не са от естество да валидират извършеното изземване, поради което ги е игнорирал при преценката относно доказността на авторството на подсъдимия. Поради липсата на категорични данни относно приобщаването на процесните цигари към материалите по делото, и противоречивите гласни доказателства е приел, че авторството на подсъдимия и механизмът на извършване на деянието са останали недоказани и е постановил оправдателна присъда. Възприетата от въззивният съд оценка на протокола за оглед по делото като несъответен на изискванията на процесуалния закон, с оглед обстоятелството, че по същество закрепва претърсване и изземване от лек автомобил, поради което следва да бъде извършено в съответствие с изискванията на чл.161 от НПК е принципно правилна. Приобщаването на веществени доказателства по делото при извършване на оглед не е изначално недопустимо. Но доколкото целта на огледа, съгл. разпоредбата на чл.155 ал.1 от НПК е следствените органи да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен от закона следи от престъплението и други данни,относими към предмета на доказване, за които действия не е предвиден съдебен контрол, в случаите когато е предприето и изземване на предмети или вещи, установени при огледа, се поставя въпроса за необходимостта от изследване приложението на чл.161 ал.2 от НПК / в този смисъл Р № 170/2013 г. по н.д. № 395/2013 г. на ВКС, ІІІ НО /. В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че е предприето претърсване на лек автомобил, който е бил управляван от подсъдимия, при което са били иззети, находящите се в него вещи, с извършването на следственото действие са били накърнени правата и личната сфера на водача на автомобила, поради което е било необходимо да намерят приложение изискванията на процесуалният закон по чл.161, ал.2 и сл. от НПК. Негодността на доказателственото средство, протокол за оглед и несъставянето на протокол за претърсване и изземване по предвидения от закона процесуален ред не е абсолютна процесуална пречка вещите, предмет на престъплението да бъдат приобщени към доказателствата по делото, доколкото това не са единствените възможни доказателствени средства за събиране на веществени доказателства /Р № 572 /2005 г. на ВКС по н. д. № 1092/2004 г., I НО/ . Обвинението е допустимо да се установява с всички налични доказателства, което изисква съвкупна преценка на цялостната доказателствена съвкупност, за да се установи валидно ли са приобщени процесните цигари към материалите по делото. Въззивният съд е подложил на преценка останалите налични доказателства по делото, като включително е събрал допълнителни доказателства, като е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие, но при оценката на доказателствената тежест и стойност на гласните доказателства по делото е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на изискванията на чл.14 от НПК . Основният аргумент на въззивния съд да приеме, че веществените доказателства, цигари, са приобщени по делото в нарушение на закона и да ги изключи от доказателствената съвкупност, е основан на показанията на поемните лица, участвали при извършването на огледа . Съдът безкритично е възприел депозираното от двамата свидетели Т. от разпита им в хода на въззивното съдебно следствие, като е пренебрегнал останалите гласни доказателства, които им противоречат, единствено на това основание. Оценката на показанията на поемните лица, доколкото същите са били разпитвани като свидетели пред първата съдебна инстанция, а в хода на въззивното съдебно следствие е бил извършен допълнителен разпит и показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, е изисквала комплексен подход, както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалите доказателства. Въззивната присъда е основана преимуществено на показанията на двамата свидетели от допълнителния им разпит пред въззивния съд, който е в противоречие, както със заявеното от тях пред първия съд, така и на депозираното от тях на досъдебното производство. Въззивният съд е приел, че участието на свидетелите като поемни лица при огледа на автомобила се състои в показване на един стек с цигари, докато двамата са се намирали на разстояние 4-5 метра от същия, като обстоятелството дали цигарите са били снабдени с бандерол, не е било предмет на изследване и установяване при огледа . Показанията на свидетелите в тази им част съществено се разминават със заявеното от тях на досъдебното производство, потвърдено при разпита им пред първия съд, че след като са били спрени в района на КАТ –С. от униформен полицейски служител, са били отведени до автомобила, предмет на огледа, където са възприели, че в багажника на същия се намират три сака, които са били отворени. Единият от тях е съдържал стекове с цигари, определени от свидетелката Т. като „дамски, тънки“, като един от стековете е бил изваден от сака и показан на двамата свидетели. Свидетелите са възприели и идентични по вид сакове, поставени на задната седалка на автомобила, съдържанието на които не им е било предявено. При извършено от първоинстанционният съд предявяване на иззетите сакове, свидетелите са потвърдили, че саковете изглеждат по идентичен начин с възприетите от тях при огледа на автомобила. При наличието на тези съществени противоречия относно начина на възприемане на процесните сакове и съдържанието на един от тях, както и на стека с цигари, въззивният съд е дал вяра на депозираното от свидетелите при повторния им разпит, без да изложи съображения защо отхвърля депозираното от тях при предходните два разпита, от първата инстанция и на досъдебното производство, при положение, че същите кореспондират взаимно и не са налице съществени противоречия между тях, както и с оглед обстоятелството, че свидетелката Т. е потвърдила верността на показанията и от досъдебното производство след като са и били прочетени. Независимо от констатираните противоречия в показанията на поемните лица при отделните им разпити, съдът е основал присъдата си преимуществено на изходящите от двамата свидетели гласни доказателства, като е отказал да кредитира показанията на свидетелите В. и Г., полицейски служители, които са присъствали при извършването на огледа и при разпита им пред районния съд са депозирали последователни и взаимосвързани показания, в които са декларирали ясен спомен относно събитията на процесната дата. Свидетелите са разпитани при спазване на разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК, която допуска служители на МВР, присъствали при провеждане на оглед да бъдат разпитвани като свидетели и въззивният съд не е намерил при разпита на същите да е проявена пристрастност или предубеденост към изхода на делото, която да бъде изведена от служебното им качество. Показанията на полицейските служители са изключени от въззивната инстанция като необективни доказателства, а свидетелите са били определени като ненадежден източник на доказателства, въз основа на служебното им качество, което включвало повтарящи се действия на оглед на превозни средства, и според съда обуславя съмнение в обективността на фактите, за които двамата свидетелстват, поради липса на спомен за конкретния случай. Този подход на оценка на доказателствените източници противоречи на изискванията на чл.107 ал.5 от НПК относно проверката и оценката на доказателствата. При противоречиви гласни доказателства, изходящи от различни доказателствени източници съдът е длъжен да даде обективен отговор на въпроса защо кредитира едни показания, а отхвърля други, като преценката следва да е основана на конкретни факти. В конкретният случай въззивният съд е пренебрегнал противоречията в показанията на поемните лица от разпитите им в хода на наказателното производство. Съдът е игнорирал и наличните противоречия между тях и показанията на свидетелите В. и Г., които са били еднопосочни и във взаимна кореспонденция и със заявеното от присъствалия по време на огледа специалист-технически помощник, разпитан като свидетел от въззивния съд, като при оценката на показанията му, съдът на практика е пренебрегнал предвидената в разпоредбата на чл.122 ал.1 от НПК възможност , свидетелят да си служи с бележки относно показанията му. Отделен е въпроса с допустимостта показанията на последния свидетел да се ползват като доказателство по делото, предвид изясненото от него при разпита му, че като специалист-технически помощник, при извършения оглед лично е вадил цигарите от саковете и ги е броил, при което в действителност е извършвал действия по разследването, които са несъвместими с качеството на свидетел, поради което и показанията му е било недопустимо да се ползват като годни доказателства. В случая същите се цитират за илюстрация на непоследователния и в нарушение на закона подход, предприет от въззивния съд относно оценката на доказателствените източници. Обективно възпроизведените възприятия на свидетелите В. и Г. относно цвета на лекия автомобил / тъмно син / , в който са били превозвани процесните цигари, което кореспондира с данните от приобщения по делото талон на автомобила, са били противопоставени на показанията на свидетелите Т., които го описват като тъмен, черен, като оценката е в полза на последните, независимо от необективното им възприятие на този конкретен факт. Кредитирането на доказателствените източници не почива на обективната им оценка, като е предприет избирателен подход, който е в разрез с изискванията на процесуалният закон по чл.305 ал.3 от НПК. В заключение следва да се посочи, че след като въззивният съд е преценил, че изготвеният протокол за оглед, с който са приобщени като веществени доказателства по делото процесните цигари, е негодно доказателствено средство е следвало да извърши отделна преценка налице ли са убедителни гласни и други доказателства, въз основа на които да се установи годността на веществените доказателства. Извършването на тази преценка е следвало да се осъществи при спазване на изискванията на чл.14 ал.2 от НПК, която разпоредба изключва възможността на определени доказателства да бъде придавана формална и предварително установена стойност, в случая единствено на основание противоречието им с останалите доказателствени източници. Отсъствието на поемните лица при преброяването на иззетите при претърсването на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, цигари, не е обстоятелство, което не може да бъде преодоляно по никакъв начин с помощта на други доказателства, за да се установи факта на намирането на процесните цигари като количество и вид. В този смисъл по делото са налице свидетелски показания от некомпрометиран доказателствен източник, който е оценен като такъв и от въззивната инстанция, но поради противоречието с показанията на поемните лица, вписани в протокола за оглед, същите са изключени от доказателствата по делото само на това основание. Формираната по този начин преценка на въззивната инстанция относно вътрешното и убеждение по фактите е в нарушение на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Описаният по-горе едностранен подход от въззивният съд при анализа на доказателствената съвкупност в цялост, като част от доказателствата са игнорирани, а други, неправилно оценени, е довел до нарушаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на което да се изгради вътрешното му убеждение, което е резултирало в неправилни правни изводи относно приложимия закон при постановяване на оправдателната присъда. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са довели до нарушаване на изискванията за разкриване на обективната истина по делото, поради което касационният протест се явява основателен и въззивната присъда подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, поради наличие на касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд като последна инстанция по фактите следва да отстрани посочените съществени процесуални нарушения, като се ръководи от изискванията на чл.13 и 14 от НПК. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 и 3 вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав, постановена на 10.08.2015 г. по внохд № 401/2013 г. и връща делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.