Р Е Ш Е Н И Е № 522 град София, 30 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2064/2011 година. Производството е по реда на чл. 419 и следващите НПК, и е образувано по искане на задочно осъдената С. И. Д., подадено чрез защитника й – адвокат Л. Г., за възобновяване на нохд № 2229/2006 г., на Районен съд гр. Плевен. Основанието за направеното искане изрично посочено от молителя, е чл. 423, ал. 1 НПК – поради неучастието му в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита направеното искане за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното: С влязла в сила присъда № 207/17.03.2010 г., осъдената С.И. Д. е била призната за виновна в извършено на 11.03.2006 г. в гр. Плевен престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъдена на една година лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим. По реда на чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда на ПлОС, постановена по нохд № 828//2005 г. с наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим, като са присъдени и направените разноски. Настоящата инстанция счита искането за неоснователно. При проверката на материалите по делото се установява, че за първото по делото заседание пред Плевенския районен съд – 12.12.2006 г., молителката е била редовно призована – приложена разписка на призовка – стр. 9, получена от нейния съпруг, заедно с преписи от обвинителния акт и разпореждане, оформена съгласно изискванията на НПК – чл. 180, ал. 2. По делото е налице и пълномощно от С. Д., дадено на адвокат Д. Д., за правна защита и съдействие. В посоченото съдебно заседание, тя се е явила лично и изрично е заявила, че има защитник и това е адвокат Д. Д., желае той да я защитава и е представила посоченото пълномощно. Делото е било отложено и подсъдимата тогава Д., е била уведомена за следващото съдебно заседание – 13.04.2007 г., протокол от 12.12.2006 г. Съдебният протокол, съгласно разпоредбите на чл. 131 НПК, съставен при условията и реда предвидени в този кодекс, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. Следователно, неоснователни са твърденията в искането, с оглед посочените по – горе вписвания в протокола, че не е знаела за разглеждане на делото в съдебно заседание, че не е подписвала пълномощно на адвокат Д. В заседанието на 13.07.2007 г., не се е явила без да посочи уважителни причини, като в залата е присъствал защитникът й – адвокат Д., което е наложило отлагане на делото с постановено принудително довеждане. Полицейския служител, натоварен с осигуряването й за съдебно заседание на 12.09.2007 г., е посетил адреса на който е живеела и от разговор с съседка Д. Ц. и справка в РПУ Долна Митрополия е установил, че С. И. е напуснала страната на 28.01.2007 г. и е заминал за Гърция – докладна записка от 10.09.2007 г. и писмо на ОДП Плевен от 11.12.2007 г.. Делото е било отложено отново с разпореждане за щателното й издирване. От справки на ОДП Плевен с дати: 11.03.2008 г., 23.06.2008 г., 09.12.2008 г., се установява, че няма данни подсъдимата да се е завръщала в България, поради което с определение от 16.12.2008 г., е била обявена за общодържавно издирване и спряно наказателното производство по делото – телеграма 6003/07.02.2009 г., писмо от 08.05.2009 г. на ОДП Плевен. На 14.11.2009 г., производството по делото е било възобновено и насрочено за 14.12.2009 г., когато е било отложено поради отсъствие на защитник. В съдебното заседание на 16.02.2010 г., на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, на подсъдимата е бил назначен служебен защитник – адвокат П. А., с определение на л. 120 и е даден ход при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. При тези безспорни данни, районният съд правилно и законосъобразно е разгледал делото в нейно отсъствие, като му е дал ход приемайки, че е с неизвестно местоживеене, че не е открит на известния адрес, въпреки общонационалното издирване и че с оглед на събраните данни по делото, неявяването му няма да попречи на разкриване на обективната истина. Именно посоченият текст, чл. – 269, ал. 3 НПК, дава процесуалната възможност на съдилищата, дела с обвинение за извършено тежко престъпление, да може де да се разглеждат в отсъствие на подсъдим. Да се приеме обратното би означавало, да се изпразни от съдържание процедурата “задочно производство”, когато съдилищата са направили всичко необходимо за редовното призоваване на подсъдимите и връчване н книжата. По принцип, никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Правото на искане за възобновяване на наказателно производство от задочно осъден, не е безусловно. Той не може да се позовава на незнание за започнато срещу него наказателно преследване, включително и за постановена осъдителна присъда, след като с действията си, органът по ръководство и решаване на делото в съответната процесуална фаза, е изчерпал задълженията си по осигуряване упражняване на правото му на лично участие в процеса. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановена и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ, е налице при всяко обективно незнание за наказателното преследване срещу него. Правата му да участва лично в процеса и да обективира защитната си теза не могат да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие и чрез препятстване на целите, посочени в чл. 1 НПК. Институтът за възобновяване на наказателно дело по реда на чл. 423 НПК, предпоставя кумулативна даденост на изискванията – задочно осъденият да не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство и това незнание да се дължи на причини извън неправомерното му процесуално поведение, сочещи на процедурни пропуски и не съблюдаване на процесуалния закон от компетентния орган. От всичко изложено следва, че в случая финализирането на съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по нохд № 2229/2006 г., на Плевенския районен съд, в отсъствие на осъдената С. И. Д., не е последица от нарушаване на процедурни норми от съда разгледал делото при условията на задочно производство – чл. 269, ал. 3 НПК, за което се релевират оплаквания, а представлява обоснована от некоректни процесуални изяви на подсъдимия, процесуална дейност. С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не е налице посоченото основание – по чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С.И.Д., от гр. Д.Митрополия, обл. Плевен, за възобновяване на нохд № 2229/2006 г., на Районен съд гр. Плевен, 7-ми наказателен състав. Председател : Членове: