О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София
10.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето
гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и
девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при
участието на секретаря
като
изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 59 по описа за 2009г. на ІІІ
г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с
правно основание чл.274 ал.3 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. Д. М.-чрез пълномощника му адвокат Р против определение № 2* от 10.10.2008г.по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив,с което е оставено в сила решение № 56 от 30.06.2008г.,постановено по гр.д. № 134/2008г.на Районен съд Асеновград,в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл.97 от ГПК/отм./Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос /относно допустимостта на предявен иск с правно основание чл.97 от ГПК в производство по чл.336 от ГПК/отм./и възможността за обективното му съединяване с последния/ в противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл се позовава на решение № 55 от 23.01.1985г.по гр.д. № 974 /1984г. на І г.о. на ВКС,решение № 2* от 18.11.1968г. по гр.д. № 1651 /68г.на І отд.на ВКС, решение № 240 от 7.02.1970г. по гр.д. № 1582 /1969г.на І г.о.на ВКС и решение № 96 от 1.02.2002г.на ВКС по гр.д. № 318/2001г.н ІV г.о./. Отделно счита и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая повдигнатият с частната жалба въпрос е съществен процесуално-правен въпрос,тъй като той е свързан с преценката на допустимостта на производството и възможността на страната да защити правата си. В производство по чл.336 от ГПК/ отм./районният и въззивният съд –като са приели за установено в мотивите си,че жалбоподателят В. Д. М. е собственик на ½ ид.ч.от имот,изнесен на публична продан по изпълни дела, по които той не е длъжник и като са констатирали,че той е бил лишен от владението на този имот-са приели,че той няма правен интерес от предявяване на установителен иск,тъй като пълна защита на правата му може да му осигури само ревандикационен иск. На това основание са прекратили производството като недопустимо по предявения иск по чл.97 от ГПК/отм./ настоящият съдебен състав намира,че като са достигнали до този извод-съдилищата са се произнесели в противоречие с установената практика на ВКС. Налице е основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до разглеждане по същество на подадената частна жалба.
В правомощията на ищеца е да определи по какъв начин да осъществи правата си,като предпочете установителен или ревандикационен иск. Още повече,че в конкретния случай –жалбоподателят твърди,че съпругата му- Р. М. ,която е въведена в имота с Протокол за въвод във владение от 10.12.2008г.по изп.д. № 358/2008г.му е предала притежаваната от него ½ ид.ч. Съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК на ВС - собственикът прибягва към използването на един от гражданскоправните искове за защита на правото си на собственост-ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, негаторен иск по чл. 109 ЗС или установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК- в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора. В случая с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че частният жалбоподател владее имота-предмет на това право, той –в качеството си на собственик,може да избере начина по който следва да защити правото си. Отделно-при наличните данни-той има правен интерес от предявяване на установителен иск,поради което доводът на въззивният съд за липса на тази абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът е длъжен да следи служебно- е неправилен. В същия смисъл са и посочените от частния жалбоподател решения,цитирани по-горе.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени постановеното въззивно определение № 2* от 10.10.2008г.по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив.
На основание чл.278 ал.2 от ГПК-съдът следва да разреши въпроса по същество-като върне делото на районен съд Асеновград за произнасяне по предявения иск по чл.97 от ГПК/отм./Подадената въззивна жалба срещу решение № 56 от 30.06.2008г., постановено по гр.д. № 134/2008г.на Районен съд Асеновград следва да се администрира след постановяване на решение по предявения иск по чл.97 от ГПК/отм./
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество - частната жалба,подадена от В. Д. М.-чрез пълномощника му адвокат Р със съдебен адрес: гр. П. ул.”Петко Каравелов” № 20 против определение № 2* от 10.10.2008г.по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 2* от 10.10.2008г.по ч.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ВРЪЩА делото на Районен съд Асеновград за произнасяне по предявения иск от В. Д. М. по чл.97 от ГПК/отм./
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.