Р Е Ш Е Н И Е № 390 С о ф и я, 25 с е п т е м в р и 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1073/2012 година. Подадена е касационна жалба от осъдения Р. М. С. от П. на основание чл.346, т.3 от НПК срещу определение № 221 от 04.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 420/2011 г. от окръжен съд-Благоевград, което се атакува частично досежно приспадането на изтърпяно наказание „пробация” от наложеното общо най-тежко за съвкупност от престъпления наказание лишаване от свобода, на основание чл.25, ал.2 от НК, с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се изменяване на съдебния акт и приспадане от размера на търпимото от него наказание период, по-голям от изчисления от въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Осъденият, редовно призован, не се явява в производството пред ВКС и не е ангажирал процесуален представител, като не са налице условията и не е поискал изрично назначаване на служебен защитник. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 221 от 04.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 420/2011 г. на окръжен съд-Благоевград, след постановяване и влизане в законна сила на въззивна присъда № 435/25.11.2011 г. по същото наказателно дело за осъждане на подсъдимия Р. М. С. от П. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, е извършено групиране на наказанията, наложени му по общо 5 наказателни дела при формиране на две съвкупности от престъпления, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1-3 от НК. В жалбата на осъдения се навежда като основание за възобновяване на наказателното дело незаконосъобразното приложение на материалния закон досежно приспадането на изтърпяно наказание „пробация” от наказанието „лишаване от свобода”, като се прави искане за изменяване на атакувания съдебен акт и приспадане на по-голям размер от наказанието лишаване от свобода с оглед срока на изтърпяното наказание пробация, съобразно приложената справка от пробационната служба. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на такава съгласно чл.346, т.3 от НПК и има за предмет въззивно определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, при постановена нова въззивна присъда, подлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : С оглед изложените доводи в жалбата, обхватът на касационната проверка се ограничава само до претенцията за неправилно приспадане на срок на изтърпяно наказание „пробация” от наложеното за първото множество от престъпления наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, явяващо се най-тежкото за съвкупността, но в чийто изпитателен срок е извършено деянието, предмет на последното осъждане на С. с нова въззивна присъда по ВНОХД № 420/2011 г. от окръжен съд-Благоевград и по което дело е постановено атакуваното определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Към така посочената съвкупност от престъпления не би могло да се включи и деянието, за което С. е осъден по НОХД № 889/2007 г. от РС-Петрич на наказание „пробация” за срок от 3 години (без данни то изобщо да е търпяно), тъй като то е в рецидив спрямо деянието по присъдата по НОХД № 2664/2007 г., като с основание въззивният съд е приел то да бъде погълнато от наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по последната осъдителна присъда по НОХД № 420/2011 г. Тези групирания не са предмет на искането на осъдения и само за прецизност ВКС ги коментира като законосъобразни и най-благоприятни. Налагайки за първото множество престъпления наказание от 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор (с аргумент и в чл.68, ал.1 от НК), съдът правилно е приел, че от него следва да бъде приспаднат срокът на изтърпяване на наказание пробация, а именно 8 месеца и 17 дни, като съгласно чл.25, ал.3 от НК (действала към момента на постановяване на това наказание и към момента на приспадането) 2 дни пробация се заменят с 1 ден лишаване от свобода, поради което правилно от лишаването от свобода е приспаднат срок от 4 месеца и 9 дни. Претенцията на осъдения този срок да е по-голям не намира опора в закона, а и не са изложени каквито и да е други съображения в нейна подкрепа. Определението на въззивния съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не е налице соченото касационно основание за неговото отменяне или изменяване. Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 221 от 04.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 420/2011 г. от окръжен съд-Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :