Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 09.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1343 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. И. К. за възобновяване на ВНОХД № 23/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 234/11.06.2012 г., с което е била изменена присъда № 1210/12.12.2011 г. на Петричкия районен съд по НОХД № 653/2011 г. С тази присъда подсъдимият Е. И. К. е бил признат за виновен в това, че на 04.09.2010 г., на ГКПП П./Кулата, в микробус м. „Ф. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , негова собственост, в съучастие като съизвършител с К. В. Г., държал акцизни стоки без бандерол – цигари на обща стойност 11 701, 56 лв., като такъв се изисква по чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19 ал. 1, чл. 64 ал. 1, 4 и 5 от ЗАДС и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На подсъдимия К. Г. на същото основание е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното наказание от 3 месеца лишаване от свобода на подсъдимия Е. К. по НОХД № 2827/2006 г. на РС – Петрич. С първоинстанционната присъдата на основание чл. 234 ал. 3 от НК районният съд е отнел предмета на престъплението, както и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК е отнел в полза на държавата микробус м. „Ф. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] – собственост на подсъдимия Е. К.. В тежест на двамата подсъдими е било присъдено заплащане на разноските по делото. С въззивното решение по ВНОХД № 23/2012 г. и във връзка с подаден протест Благоевградския окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е наложил на всеки един от подсъдимите и кумулативното наказание по чл. 234 ал. 1 от НК – глоба в размер на 11 701, 56 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Процесуалният закон се отчита за нарушен поради неправилна оценка на доказателствата, касаещи изясняване на авторството на деянието от подсъдимия К., което е довело и до незаконосъобразното му осъждане. Оспорва се правилното приложение на материалния закон и по повод отнемането на микробуса. Твърди се, че същият не е бил средство за извършване на престъплението, доколкото обвинението е било за държане на акцизни стоки без бандерол. Освен това микробусът е бил СИО, поради което и при доказано престъпление е било допустимо отнемане само до притежаваната от подсъдимия ½ ид. част. Изложени са възражения и относно наложеното от въззивната инстанция кумулативно наказание глоба в размер на 11 701, 56 лв., което е било приложимо само относно изпълнителното деяние „продава”, но не и за държане, в какъвто аспект подсъдимият е имал обвинение. На последно място се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд, оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, намаляване на наказанието лишаване от свобода, отмяна на глобата и отнемането на микробуса. Осъденият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. В депозирана молба заявяват съгласие за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като се представят писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно в частта относно отнемането на автомобила, доколкото по делото не е било изяснено дали същият е индивидуална собственост на К. или представлява съпружеска имуществена общност. В останалата част отчита възраженията за неоснователни. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество то е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Проверявайки направените оплаквания, ВКС намери за основателни тези за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на знанието на подсъдимия К. и общността на умисъла му с другия подсъдим за държането на цигарите без бандерол към момента на извършване на проверката на ГКПП Кулата, както и относно собствеността на автомобила, предмет на отнемане по реда на чл. 53 ал. 1, б. „а” от НК. От мотивите на въззивното решение е видно, че основният аргумент, изтъкнат в подкрепа на извода, че подсъдимият К. е знаел за държаните в кухини на автомобила му акцизни стоки, е че той е посочил на проверяващите къде са били скрити част от цигарите (съобразно фактите „посочил арматурното табло на автомобила, като ударил по него и заявил, че вътре има няколко стека цигари”), в каквато насока са били безпротиворечивите показания на служителите от ГПУ – П. - св. Н. П., Н. К., както и на митническите служители Б. З. и А. Т.. На тази основа, както и излагайки съображения за нелогичност и неправдоподобност, е отхвърлил като защитни твърденията на К. и другия подсъдим Г., че цигарите са били закупени и поставени в кухините единствено от последния, който е направил признания за това, воден от мотива да помогне на първия да избегне отговорност за случая. ВКС споделя възраженията на защитата за непълен анализ на доказателствената съвкупност по въпроса за знанието на К. за държане на акцизните стоки без бандерол и игнориране на данни с оправдателно значение, опровергаващи това знание и като цяло общността на умисъла му с другия подсъдим Г.. Преди всичко, в мотивите си въззивният съд не е анализирал детайлно, в тяхната хронология и последователност, показанията на граничните и митнически служители, като констатацията за тяхната безпротиворечивост не личи да е аргументирана. В тази група доказателствени източници действително е имало сходство на съобщените възприятия, че подсъдимия К. е посочвал таблото и казвал, че там се намира това, което търсят или чукал по същото табло, но това се отнася до заявеното от св. Н. П., Н. К. и А. Т. в с. з., вкл. при очните ставки с подсъдимия К., които съдът изобщо не е коментирал. Същото обаче не се отнася до показанията на св. Б. З. (л. 36 гърба, НОХД), който е бил един от оторизираните митнически служители да извършват проверката на автомобила и е присъствал на същата. В приобщените му показания от ДП (вж. л. 66 от ДП, разпит на 28.01.2011 г.) също отсъства каквато и да е индикация, че водачът на автомобила К. е посочвал място, където е имало укрити цигари без бандерол. Прави впечатление, че такива данни не са се съдържали и в показанията на другия митнически служител - св. А. Т., дадени на ДП (л. 67), които са били инкорпорирани в с. з. (л. 37 гърба, НОХД) и практически по този въпрос са се различавали с казаното от него в с. з. Съответно, констатацията за безпротиворечивост на тази група доказателствени източници явно не е коректна. Преценката за тяхната достоверност не е била проведена на основата на подробно обсъждане на противоречията между заявеното от една страна от св. Н. П. и Н. К. (на ДП и в с. з., което е сходно), че К. е посочвал таблото с укритите цигари и от друга възприетото от св. А. Т. и Б. З. и възпроизведено при разпитите им на ДП (където такова нещо не е отразено да се случвало), нито е констатирана и изяснена промяната на показанията на св. Т. в с. з. по същия въпрос Всичко това не е било съпоставено и с данните по акта за митническо нарушение от 04.09.2010 г. (л. 25 от ДП), съставен на подсъдимия Г.. В резултат на всичко това отсъства и отговор на поставения от защитата въпрос, ако подсъдимия К. убедително и недвусмислено е показал таблото, където са били укрити част от цигарите, респ. е демонстрирал знанието си за тяхното държане, поради какви причини той не фигурира в акта за митническо нарушение. Решаването му е изисквало комплексен анализ на доказателствените източници, открояване на противоречията в тях и обсъждането съобразно правилата по чл. 13, 14, 18 и чл. 107 от НПК, което явно не е сторено. Вместо това е поставен акцент върху неправдоподобност и нелогичност на поведението на двамата подсъдими, послужило и за приемане на обясненията им за недостоверни, (вкл. за това, какво всеки един от тях е правил по време на пребиваването им в Р Македония, независимо, че в тази им част не са били посочени други данни, които да ги опровергават) и до отразяването като факт на предположението, че двамата са закупили и укрили цигарите в кухините на автомобила без да е ясно от кои доказателствени източници това е било изведено. Поради естеството на допуснатите нарушения ВКС не може да се произнесе по въпроса относно правилното приложение на материалния закон. Затова се налага съобразно чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд. С цел отстраняване на допуснатите нарушения въззивният съд следва преди всичко да проучи внимателно материалите по делото и да допусне допълнителен разпит на св. Б. З. и А. Т. с оглед изясняване на действителните им възприятия за поведението на подсъдимия К. по време на проверката, а при необходимост и преразпит на св. П. и К., както и да даде възможност и на подсъдимите да депозират обяснения. Следва още да се съберат доказателства, дали автомобилът, предмет на отнемане по реда на чл. 53 ал. 1, б. „а” от НК, е лична собственост на подсъдимия К. или е придобит по време на брака със съпругата му, респ. представлява СИО, като в тази връзка е необходимо да се изиска удостоверението за граждански брак, което не е направено. Съобразно чл. 426, вр. чл. 347 ал. 2 от НПК отмяната на въззивното решение е в полза на осъдения К. Г., който не е подавал молба за възобновяване, тъй като той е бил осъден да е извършил престъплението по чл. 234 ал. 1 от НК при условията на чл. 20 ал. 2 от НК като съизвършител с подсъдимия К.. Предвид изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 23/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по него въззивно решение № 234/11.06.2012 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.