Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр.София , 30 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1083/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Р. М. Р. срещу въззивно решение по внохд №309/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. В касационната жалба и допълнението към нея /озаглавено заявление/, изготвено от адв.С.-служебен защитник на подсъдимия, са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това,че неправилно решаващият съд е осъдил Р. за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК ,вместо по чл.119 от НК,както и поради неприлагането на чл.58 б. „а” от НК,доколкото престъплението е приключило във фазата на опита. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се твърди, че Плевенски окръжен съд независимо ,че е определил наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, приемайки, че са налице шест смекчаващи отговорността обстоятелства, никъде не е отбелязал недовършеността на деянието и това ,че се налага наказание за опит, поради което и неотчитането на това много важно смекчаващо обстоятелство, обосновава несправедливостта на наказанието.Моли се то да бъде взето под внимание от ВКС и да доведе до значително намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, което пък да намери отражение и в размера на определеното общо наказание по чл.23 ал.1 от НК.В заключение са направени следните искания-да бъде оправдан подсъдимия по обвинението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК и да бъде осъден по чл.119 от НК,за което да му се наложи съответно наказание; да бъде намалено на основание чл.58 б. „а” във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК наказанието за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК от шест години на три години лишаване от свобода, както и определеното общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК ,с приложението на чл.66 ал.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия Р.-адв.С. поддържа жалбата по съображенията ,изложени в нея и моли да бъде уважена.Счита,че материалният закон е приложен неправилно,като деянието, осъществено от подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл.119 от НК. Моли за преквалифициране на деянието и намаляване размера на наложеното наказание. Гражданският ищец и частен обвинител Ш. Ш. изразява несъгласие с касационната жалба. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че материалният закон е приложен правилно, тъй като от събраните доказателства не се установява нападение от страна на пострадалия,а по отношение на наложеното на Р. наказание приема, че не е явно несправедливо.Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Реализирайки правото си на последна дума подсъдимият Р. Р. заявява, че предоставя произнасянето по жалбата на преценката на съда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба , становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №45 от 28.10.2013 г.,постановена по нохд №540/2013 г. Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия Р. М. Р. за виновен в това, че на 13.11.2012 г. в [населено място],се опитал умишлено да умъртви Ш. А. Ш., поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1` от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Р. е признат за виновен в това , че от 05.10.2012 г. до 13.11.2012 г. в [населено място], държал 1 бр.газово-сигнален пистолет марка „марка” с фабр.№ /номер/, калибър 9 мм Р.А., преправен в боен чрез отстраняване на преградата в канала на цевта /муфа/ и 7 бр.патрони, кал.9 мм, преправени в бойни чрез монтиране в тях на метална /оловна/ сачма, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание на подсъдимия Р. Р. ,а именно шест години лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. Зачетено е предварителното задържане под стража. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Р. е осъден да заплати на Ш. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски, както и д.т. върху уважения размер на гражданския иск.Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалба на подсъдимия Р. е било образувано пред Апелативен съд-гр.Велико Търново внохд № 309/2013 г.,приключило с решение №71 от 13.05.2014 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.Подсъдимият Р. Р. е бил осъден да заплати направените пред апелативния съд разноски в размер на 220,54 лв. Разгледана по същество касационната жалба на подсъдимия Р. Р. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия Р. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК.Тук е мястото да се отбележи, че с жалбата не се релевират оплаквания за нарушения на материалния закон във връзка с престъплението по чл.339 ал.1 от НК, поради което за ВКС не съществува задължение да го обсъжда. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 от НК , ангажирали наказателната отговорност на подсъдимия Р.. Възражението,че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.119 във вр.с чл.18 ал.1 от НК-опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана е било правено и пред апелативния съд, който мотивирано го е отхвърлил в съдебния си акт /л.11 от решението/. За да е налице престъплението по чл.119 във вр.18 ал.1 от НК е необходимо на първо място да бъде установено наличието на пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалия, когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността и законните права на нападнатия или другиго, като неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. Само при противоправно и непосредствено нападение, нападнатият има право на активна защита. На второ място- да бъде установено ,че предприетата от нападнатия защита явно несъответства на характера и опасността на нападението. В конкретния случай, приетите от въззивния съд фактически положения сочат, че подсъдимият не е бил нападнат от пострадалия ,а е произвел изстрела, причинил нараняванията на Ш., в момента в който Ш. е вървял към паркираната зад магазина в [населено място] каруца, в близост до която се е намирал подсъдимия Р., като между тях до този момент не е имало каквото и да е било съприкосновение /вербално или физическо/, а преследването на подсъдимия от лице, държащо в ръцете си предмет, наподобяващ сап/брадва е започнало едва след реализиране на изстрела. Касационната инстанция следи за правилното приложение на материалния закон в рамките на възприетите от решаващия съд факти, които не може да променя. По настоящето дело липсва оплакване по чл.348 ал.1 т.2 от НПК-за неправилност на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му по чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Независимо от това, следва да се отбележи,че вътрешното убеждение на апелативния състав не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата и доказателствените средства. Точно обратното, задълбочено са били обсъдени както обясненията на подсъдимия, като съдът е изложил убедителни мотиви за причините ,поради които не ги е кредитирал ,така и показанията на пострадалия Ш., които е намерил за достоверни, поради кореспонденцията им с други доказателствени източници-показанията на св.А. Р. и най-вече с обективните данните , съдържащи се във видеотехническата експертиза, разчела видеозаписа на камерата ,в обхвата на която са извършени част от действията на подсъдимия и пострадалия, а също така и с обективните медицински находки по пострадалия, констатирани в СМЕ. Установените от АС-Велико Търново факти на базата на вярна оценка на доказателствените източници, сочат на липсата на нападение от страна на пострадалия, към момента на произвеждане на изстрела спрямо него,което от своя страна изключва възможността подсъдимият да се позовава на неизбежна отбрана. А щом няма неизбежна отбрана, изобщо не подлежи на обсъждане дали е налице превишаване на нейните предели. На следващо място не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. За разлика от чл.55 от НК, чиито разпоредби могат да се приложат само при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК предвижда друго основание за приложението на чл.55 от НК, а именно да се касае до опит-поради недовършеността на престъплението,като се съобразят обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК,т.е. в този случай не се изисква да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството,че престъплението е спряло в стадия на опита, се преценява само веднъж при цялостната комплексна оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по чл.54 или чл.55 от НК, които имат значение за индивидуализиране на наказанието./Р 39-74-І на ВС/. Щом като съдът е преценил ,че по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,сред които е и това ,че деянието е приключило във фазата на опита и е приложил чл.55 от НК,той не може след това повторно, на основание чл.58 б. „а” от НК да намалява вече определеното наказание, т.е съдът е длъжен да прецени дали са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива с изключителен характер, когато и най-лекото предвидено за конкретното престъпление наказание е несъразмерно тежко и да приложи чл.55 от НК , или ако не са налице основанията на чл.55 от НК ,да прецени дали да приложи чл.58 б. „а” от НК. В настоящият случай, за разлика от първоинстанционния съд ,въззивната инстанция е включила към кръга на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства факта ,че деянието е приключило във фазата на опита, но е преценила, че това не следва да се отрази на размера на наложеното с присъдата наказание. Този извод на въззивния съд се споделя от касационната инстанция. И това е така, по две причини- на първо място, фактът, че деянието е приключило във фазата на опита не трябва да бъде надценяван, тъй като се касае за довършен опит за убийство ,като смъртта е била избегната единствено поради оказаната своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ и на второ място- независимо от включването на това допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство към кръга на многобройните такива, са налице други, които не следва да бъдат третирани като смекчаващи вината обстоятелства, а именно: младата възраст на подсъдимия и доброто процесуално поведение. Към момента на деянието подсъдимият Р. е бил на 28 години, възраст която в житейски план действително е млада, но не и от гледна точка на правото. За да смекчи наказателната отговорност, възрастта на дееца трябва да е близка до непълнолетието, понеже поради недостатъчната зрялост и липсата на житейски опит ,осмислянето на поведението и последиците от него при такива лица, не винаги е достатъчно качествено. На следващо място процесуалното поведение на подсъдимото лице има отношение единствено към изпълняваната спрямо него мярка за процесуална принуда, но не и към реализацията на наказателната му отговорност,още повече , че неговото поведение няма как да не е добро, при положение ,че по време на провеждане на целия процес, той е бил задържан под стража. С оглед на горните съображения и като не намери допълнителни основания за намаляване размера на наложеното на Р. Р. в рамките на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание лишаване от свобода от шест години, ВКС прие ,че то не е явно несправедливо и в този смисъл счете, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.Наказанието от шест години лишаване от свобода е съответно както на тежестта на извършеното и личността на дееца,а така също и на целите по чл.36 от НК. Претенцията на подсъдимия да не заплаща направените пред апелативния съд разноски ,поради липса на парични средства, не може да бъде удовлетворена, с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №71 от 13.05.2014 г. ,постановено по внохд №309/2013 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/