Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 241   С  о  ф  и  я, 30 април 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на  27  а п р и л  2009  година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 174/2009 година.   Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420 ал.2 от НПК от името на осъдения М. Й. П. от Варна се иска отмяна на въззивно решение № 9/03.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 493/2008 г. от Окръжен съд – Враца, като се навеждат доводи за наличие на всички касационни основания, съгласно чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1-3 от НПК и се претендира връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, алтернативно изменяването му с преквалификация на деянието му по основния състав на чл.215 ал.1 от НК и определяне на друго, по леко по вид наказание наказание, което да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият М. П. , лично и чрез процесуалния си представител адв. В. Т. от АК-Варна моли искането му да бъде уважено.   Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда № 25/17.09.2008 г. по НОХД № 657/2006 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимия М. Й. П. от Варна за виновен в това на 16.05.2000 г. в София, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на не по-малко от 1 година лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, да е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ на стойност 1200 лева, собственост на В. А. от Враца, за която е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление и на основание чл.215 ал.2 т.4 пр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лв в полза на Държавата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. В. Т. от АК-Варна с оплаквания за незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по новопредявеното на подзащитния му обвинение по чл.215 ал.2 от НК. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила. В искането от името на осъдения са заявени като основания за възобновяване на наказателното дело всички посочени в чл.348 ал.1 т.1-3 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като в пренията пред касационната инстанция вече се уточнява стадият – от нов състав на въззивния съд, а алтернативно – постановяване на решение, с което той да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от с. , имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо и затова непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Защитникът на осъдения М. П. смесва основанията за възобновяване на делото по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, считайки соченото нарушение на местната подсъдност като такова на “материалния закон”. То не само не е допуснато от първоинстанционния съд, определен като местно компетентен да се произнесе по внесеното обвинение за извършена от осъдения П. кражба при условията на опасен рецидив в района на Районен съд-Враца, но и съобразно утвърдената съдебна практика винаги се е считало, че нарушенията на правилата на местната подсъдност не се явяват съществени, тъй като не водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия и на останалите страни в процеса. Изменението на обвинението на П. в хода на съдебното следствие пред районния съд по реда на чл.287 ал.1 от НПК не е давало основание за препращане на делото на Районен съд-София. Друг е въпросът, че дори и при променените твърдения на осъдения съучастник на М. П. – подс. Кристиян Т. Т. , след постигане на споразумение с прокурора на 21.06.2007 г. за осъждането му за извършване на деянието в съучастие именно с подс. П. , при разпита му впоследствие като свидетел в продължаващото за последния съдебно следствие, представителят на Районна прокуратура – Враца не е имал основание да направи такова изменение на обвинението за М. П. от кражба във вещно укривателство по чл.215 ал.2 от НК най-малкото заради обективно намерената дактилоскопна следа от палеца на лявата му ръка в разбития и окраден обект на св. В. А. От друга с. , не е налице нито оговор от с. на съучастника му подс. К. Т. както по първоначалното обвинение, още по-малко по впоследствие промененото в горната насока, тъй като и собствените обяснения на М. П. сочат както на знанието му, че вещите са придобити чрез кражба и не са на К. Т. , а впоследствие взема участие по отчуждаване на една от тях - на синтезатора – чрез продажбата му на св. В. Ц. Както заради това, така и заради липсата на психически промени у М. П. вследствие злоупотребата с наркотични вещества, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, а така също и да се защитава по повдигнатото му и предявено обвинение за кражба на вещите при условията на опасен рецидив, не е било необходимо осигуряване на разделна служебна защита на двамата обвиняеми, още по-малко – тя не е била и задължителна както към онзи момент, така и впоследствие. Или, в хода на досъдебното, така и впоследствие в двете съдебни фази на процеса не са били допуснати пропуски по провеждане на разследването и на съдебните производства, по събирането и проверката на доказателствената основа и годността на използваните доказателствени средства, като няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, поради което не е налице основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело, още по-малко – за връщането му за ново разглеждане на прокурора, т.е. “на досъдебното производство”, каквото е първоначалното искане на защитника на осъдения М. П. , а и няма основание за оправдаване по новопредявеното му обвинение. Не е налице и основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК – не е допуснато нарушение “на материалния закон”, като в рамките на измененото от прокурора обвинение той е бил приложен законосъобразно. Всъщност, спорното в искането е приложението на разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, като се счита от защитата на осъдения М. П. , че при извършване на деянието той бил реабилитиран за предишните му осъждания, позовавайки се и на мотивите на определение № 24/06.03.2007 г. по ЧНД № 1970/2006 г. на Районен съд-Враца, завършило обаче с отказ да се допусне съдебна реабилитация на молителя поради липса на законовите изисквания за това. Осъждането на М. П. от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, от изтърпяването на което е бил частично условно предсрочно освободен с определение от 26.06.1996 г. по ЧНД № 96/1996 г. на Окръжен съд-Ловеч с изпитателен срок от 6 месеца, влязло в сила на 04.07.1996 г. /т.е. изтърпяно до 04.01.1997 г./, определя извършеното от него деяние на 16.05.2000 г., предмет на наказателното дело, чието възобновяване се иска, в срока по ал.1 и съгласно правилото по ал.2 на чл.30 от НК като “опасен рецидив”. С оглед на това, правилната квалификация на измененото му обвинение е тази по чл.215 ал.2 т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б”а” от НК и искането и в тази насока се явява неоснователно. Основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се поддържа в искането като последица на претендираната преквалификация на инкриминираното деяние по основания състав на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, която по изложените по-горе причини е непостижима за осъдения М. П. Фактическото му наказание по останалото обвинение е определено далеч под законовия минимум, на минимума на наказанието лишаване от свобода, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и няма както законова възможност, така и каквото и да е основание за промяната му в друго по-леко по вид, дори и заради продължителния срок на провеждане на досъдебното производство, а така също и изкуствено създаваните пречки за своевременното му приключване в съдебната фаза за събиране, в крайна сметка, на доказателства, загубили своето фактическо и правно значение при финалното изменение на обвинението от прокурора, описано по-горе. Пред настоящата инстанция не се навеждат основателни доводи и в тази насока, поради което искането в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.   Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. П. от Варна, в момента в затвора Варна, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 9 от 03.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 493/2008 г. от Окръжен съд – Враца.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :