Р  Е Ш Е Н И Е                                         №287                      София, 27.05.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА     при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1281 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. К. и на М. А. К. и К. В. К. против решение № 139 от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 20 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. , с което е отменено решение № 188 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 60/2008 г. на Районен съд- З. в частта, с която е отхвърлен предявения от К. В. К. против М. В. К. иск за делба на четириетажна жилищна сграда, построена в западната част на УПИ ХІХ-1218, кв.135 по плана на гр. Н. от 1987 г., ведно с построената в западната й част стопанска постройка и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на сградата при равни права между двамата съделители и същото решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявения от М. А. К. иск за делба и в частта за отхвърляне на иска против С. С. К., С. И. И., Т. И. Ж., Р. И. Д. , М. И. Д. и С. И. К... М. В. К. атакува въззивното решение в частта, с която е допусната делба на ½ ид.ч. от приземния етаж и изцяло на втори и трети жилищни етажи на сградата и на стопанската постройка с доводи за допуснато съществено нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и неправилно приложение на материалния закон. М. А. К. и К. В. К. атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на М. А. К., отхвърлен е иска за делба на принадлежащите към сградата 254/967 кв.м. от мястото и квотите в съсобствеността с доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда, довела до неправилно приложение на материалния закон. Останалите съделители М. И. Д., Р. И. Д., С. С. К., Т. И. Ж., С. И. К. и С. И. И. не са изразили становище по касационните жалби. С определение № 213 от 4.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на М. В. К. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса относно възможността да се завладее част от определена вещ в процеса на нейното създаване и да се придобие чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата и по касационната жалба на М. А. К. и К. В. К. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпроса за възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: Въззивният съд е приел, че цялата четириетажна жилищна сграда, заедно с правото на строеж върху мястото, е придобита от В. К. , наследодател на К. и М. К. и бивш съпруг на М. К. , на 8.10.1991 г. въз основа на давностно владение от момента на издаване на негово име на разрешението за строеж – 8.10.1981 г. Счетено е, че констативния нотариален акт от 1993 г. не легитимира М. К. като собственик на втория и третия жилищни етажи, ведно с източния гараж от приземния етаж и избено помещение към него, тъй като не е спорно, че покривът на къщата е поставен през 1987 г., към който момент тя е придобила качеството на самостоятелен обект на собственост, а от 1987 до 1993 г. не е изтекъл изискуемия давностен срок и не е установено от 8.10.1991 г. до датата на смъртта на наследодателя –.11.2002 г. или до 17.03.2004 г. /когато е предявен иск по гр.д. № 64/2004 г./ някой от наследниците да е своил за себе си. Изложени са съображения за неотносимост на доводите кой и с чии средства е участвал в строежа на сградата, тъй като се касае до претенции по сметки, които следва да се разгледат във втората фаза на делбата. С решение № 394/22.02.2005 г. по гр.д. № 2769/2003 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че е възможно да се придобие по давност жилищен етаж, като не е изключено завладяване на част от определена вещ в процеса на нейното създаване и придобиването й чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата, при условие, че фактическата власт е продължила /ако не е оборена презумпцията на чл.69, ал.1 ЗС/ в срока по чл.79, ал.1 ЗС. Правилна е практиката по приложеното към касационната жалба решение № 394/22.02.2005 г. по гр.д. № 2769/2003 г., ВКС, ІV г.о. Придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. Преценката дали упражняващият фактическата власт е владелец или държател се извършва в зависимост от това дали същата е придобита на правно основание или не. В първия случай е налице държане, а във втория – владение. Извършването на строителство на сграда или обособен обект в нея и осъществяване на фактическата власт върху него, когато са без правно основание, обосновават владение на изградения обект и ако същото продължи в срока по чл.79, ал.1 ЗС води до придобиване на собствеността по давност. Релевантно е дали е налице десетгодишно явно, спокойно и непрекъснато владение към момента на предявяване на иска, а не дали е изтекъл давностния срок към момента, в който владелецът се е позовал на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост. В този случай в тежест на насрещната страна по спора е да опровергае презумцията на чл.69 ЗС или да установи прекъсване на придобивната давност. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Съвладението съставлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ от няколко лица с намерение за своене за себе си и за другите. Ако завладяването е осъществено от съпрузи по време на брака им, то след прекратяването на брака придобивна давност би могла да тече и за двамата, само ако продължат да осъществяват съвместно фактическата власт с намерението съвместно да придобият собствеността. По основателността на касационните жалби: Съдът е сезиран с предявен от М. А. К. и К. В. К. иск за съдебна делба на четириетажна жилищна сграда и принадлежащите й 254 кв.м. дворно място, основан на твърденията, че дворното място е закупено през 1981 г. по време на брака на М. К. и В. К. и върху него изградили сградата, евентуално ако се приеме, че е възникнала съсобственост с оглед урегулирането в съсобствен парцел ****е позовават на придобивна давност от М. К. и В. К. , починал на 23.11.2002 г., чийто брак е прекратен с развод през 1990 г. Ответникът М. В. К. е възразил, че вторият и третият етаж, както и източния гараж от приземния етаж с вътрешно избено помещения зад гаража са негова собственост, придобита по давност. Останалите съделители, съсобственици на другия имот, урегулиран в общ парцел, признават, че сградата е съсобствена само на М. К. , К. К. и М. К. , тъй като М. К. и наследодателя В са закупили терена и са я построили. По делото е установено, че с нотариален акт № 3, том VІІІ, дело № 12/1981 г. Васил А. К. , по време на брака си с М. А. К., включен на 22.01.1961 г. и прекратен с развод през 1990 г., е закупил от И. С. К. част от имот пл. № 1* парцел **** в кв.105 по плана на гр. Н. в размер на 254 кв.м. Към датата на сделката в сила е бил плана от 1974 г., а по плана от 1987 г., имот пл. № 1* е заснет с пл. № 1* и за него е отреден парцел ****Х, записан в разписния лист на И. С. К. и В. А. К. По делото липсват данни в подкрепа тезата на ищците, че регулацията от 1974 г. е била обезсилена, от което следва, че е законосъобразен извода на въззивния съд, че договорът от 1981 г. не е прехвърлил собствеността, поради забраната на чл.59 ЗТСУ /отм./ да се придобиват чрез правни сделки реални части от дворищно-регулационни парцели. По евентуално наведеното придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС: установено е, че на В. К. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда № 28 от 8.01.1981 г. От свидетелските показания и признанията на М. К. е видно, че строителството е започнало още през 1981 г., като до 1983 г. са били построени приземния и първия етаж, а покривът на къщата е поставен през 1987 г. Представена е декларация от В. А. К. , в която е обективирано изявлението му, че първия и втория етаж от сградата са построени от него, а вторият и третият – изцяло от сина му М. К. с негови средства, труд и материали, както и съгласието му М. К. да се снабди с нотариален акт за собственост и са приети писмени доказателства за закупувани от М. К. строителни материали в периода 1986-1993 г. На 26.08.1993 г. е издаден констативен нотариален акт, с който М. В. К. е признат за собственик по давност на ½ ид.ч. от 254/926 ид.ч. от парцел ****Х-1218 и целия втори и трети жилищни етажи над приземния етаж от жилищната сграда, както и източния гараж от приземния етаж в вътрешно избено помещение зад гаража. В хода на производството са събрани данни /показанията на свидетеля М/, че ответникът по делото М. К. е в брак, сключен през 1983 г., а следователно спорът за наличието на съсобственост върху третия и четвъртия етаж и обособен обект в приземния етаж във връзка с наведеното от М. К. възражение за придобивна давност, касае права, за които се претендира, че са придобити на възмездно основание по време на брака и съответно следва, че попадат под режима на съпружеската имуществена общност. При спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното възмездно придобивно основание има характер на съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото са имали положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./.частието на всички необходими другари е условие за допустимост на процеса и съдът е бил длъжен да даде възможност на ищците да насочат иска и спрямо съпругата на М. К. , констатирайки, че са постъпили данни за неучастващ по делото необходим другар. Разрешавайки спора при некоституиране на лице, което се явява обвързано от съдебното решение, Окръжен съд С. е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 139 от 18.06.2009 г., постановено по гр.д. № 20 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- С. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: