Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 36   гр. София, 05 февруари  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и девета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША  РАДАНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                                                                          ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  МАДЛЕНА  ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 672/2008 година        Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Е. П. Х., чрез упълномощения от него защитник срещу решение на Военно-апелативния съд на РБългария от 25.11.2008година, постановено по ВНОХД№122/2008г., с което е потвърдена присъда на Пловдивски военен съд. В касационната жалба на подсъдимото лице се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, обективирани в ангажиране наказателната отговорност на Eмил Х. за извършено престъпление по чл.343Б НК, при сериозни пороци в текстовото съдържание на диспозитива на постановената първоинстанционна присъда, и при игнориране предписанията на чл.чл.12,13 и чл.107, ал.3НПК. Излагат се съображения за липса на посочените в чл.305, ал.4НПК, реквизити на съдебния акт /точен час и място на извършване на престъплението; индивидуализиращите управляваното моторно превозно средство, характеристики/, обосновали ограничаване правото на защита на подсъдимия. Аргументира се позиция за формирано вътрешно убеждение на съдебните инстанции въз основа на съдържимите се в свидетелските показания на полицейските служители и протокол за химическа експертиза №40/06.02.2008година фактически данни, и след пренебрегване на доказателствените искания на подсъдимото лице за прилагане на официална справка от КИАД-МВР относно получения от Р. А. телефонен сигнал и извършената от него проверка за собствеността на процесния автомобил в системата на КАТ, довели до осъдителна присъда, базираща се на предположения . Релевират се и лишени от конкретика оплаквания за несъблюдаване на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Предлага се упражняване правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2НПК и връщане делото за ново разглеждане от първостепенния съд за саниране на констатираните недостатъци и отстраняване на процедурните пропуски В съдебно заседание на 22.01.2009година подсъдимият Х неговият договорен адвокат, надлежно уведомени не се явяват пред настоящия състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, въззивното решение на Военно-апелативния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационния контрол по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №53 от 19.08.2008година, постановена по НОХД №53/2008г., Пловдивският военен съд е признал Е. П. Х. за виновен в това, че на 03.02.2008година, в гр. Х., управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,92 на хиляда/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б, ал.1НК и чл.54 от същия закон, ангажирал наказателната му отговорност и наложил на същия наказание- ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане за срок от ТРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.343Г НК, подсъдимото лице е лишено от право да управлява МПС и упражнява професия и дейност като шофьор за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. С атакуваното решение №127 от 25.11.2008година, Военно-апелативният съд в производство, образувано по жалба на подсъдимия Х е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на Е. Х. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Установеното и гарантирано от Конституцията на РБългария право на защита на подсъдимия не е накърнено в съдебната фаза на наказателния процес с постановената от Пловдивски ВС присъда, потвърдена от въззивната инстанция. Диспозитивът на обявения съдебен акт е в съответствие с правните предписания на чл.305, ал.4НПК и съдържа изискуемите от закона и необходими за индивидуализиране на наказателната отговорност, реквизити - самоличността на подсъдимото лице и решението на компетентния орган по въпросите, посочени в чл.301НПК. Лансираната от защитата “непълнота” във фактическите данни на първоинстанционната присъда досежно времевите и пространствени параметри на престъплението, и по отношение характеристиките на управлявания автомобил, анализирана при съблюдаване на описаната в мотивите фактология на инкриминираното деяние, и с оглед проявената юридическа прецизност при визиране престъпносъставомерните признаци на неправомерното поведение, субсумиращи се от материалноправната норма на чл.343Б, ал.1НК, не индицира на неяснота и липса на конкретика, обосноваващи ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Х. В обстоятелствената част на съдебния акт са очертани изчерпателно претендираните от защитата на подсъдимия, факти-точния час на инкриминираното деяние/към 03.00часа на 03.02.2008година/; улицата в гр. Х., по която се движел употребилият алкохол водач; марката и регистрационния номер на процесното превозно средство /”БМВ 320i”, с ДК №Х 92 07 ВВ/. При съобразяване на установения регламент е очертан и диспозитивът на същия, съдържащ всички правнозначими елементи на осъщественото от Е. Х. , престъпление, предмет на наказателното дело /управление на МПС на 03.02.2008година в гр. Х., с концентрация на алкохол в кръвта-1,92 на хиляда/, и правната квалификация на инкриминираното поведение- чл.343Б, ал.1НК, която инкорпорира обективната и субективна съставомерност на неправомерното посегателство. Присъдата на Пловдивския военен съд, представляваща единство от мотиви и диспозитивна част, отговаря на изискванията на чл.305 от процесуалния закон, и обективира недвусмислено и категорично позицията на решаващия орган относно инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го фактически обективни признаци/време, място, изпълнително деяние/и съответните субективни измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон. Особености и несъвършенства в словесния изказ на постановения съдебен акт, индициращи на незначителни пропуски в детайлите, не са пороци от категорията на съществените процесуални нарушения и заявени претенции в тази насока са проява на формализъм. Изложените съображения аргументират заключение за охранени права и законни интереси на подсъдимото лице при постановената от първостепенния съд осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, и обуславят неоснователност на заявеното искане на защитата за връщане на делото за ново разглеждане от Пловдивския военен съд, при условията на чл.354, ал.1, т.4НПК. При упражняване правомощията, предоставени от инстанционния съдебен контрол, ВКС не констатира и претендираното дерогиране на предписанията за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.12, 13 и чл.107, ал.3НПК. Приемайки установената от първостепенния съд фактология, Военно-апелативният съд правилно е преценил, че същата е подробно изяснена и обезпечена от инкорпорираните гласни и писмени доказателствени източници. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че незаконосъобразно съдилищата по същество са основали фактическите си изводи за престъпната съставомерност на осъщественото от подсъдимия Х, базирайки се на очертаните в свидетелските показания на полицейските служители и в протокола за химическа експертиза, обстоятелства. Задълбочена е интерпретацията на контролираните съдебни инстанции по отношение доказателствената тежест на визираните фактически данни, които са обсъдени подробно с оглед тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса. Безпристрастни и непредубедени, визираните свидетели Р. А. , Г. Г. ,Тянко Т. , Л. К. , Д. Г. и В. Д. пресъздават обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ;предлагат факти относно получения сигнал, предпоставил проверка на управляващия „БМВ 320i”, с ДК№Х 9207 ВВ - Е. Х. за употреба на алкохол; и разказват достоверно и правдиво за последващите възприятия досежно движещия се по ул.”Ал. Стамболийски”процесен автомобил и предприетите действия спрямо неговия водач-отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство, и откарването му в ЦСМП-Хасково, където била взета кръвна проба и извършен медицински преглед. Очертаната от визираните гласни доказателствени източници, фактология се подкрепя категорично и от приложените по делото писмени доказателства-работна тетрадка на ОДЧ при РПУ-Хасково, акт за установяване на административно нарушение №798348/03.02.2008година, протокол за медицинско изследване от 03.02.2008година и протокол за химическа експертиза №40/06.02.2008година. Безспорна е липсата на корелация между коментираните доказателствени средства, и депозираното от подсъдимия Х неговите приятели/Димитров и С. / по отношение на релевантните за очертаната неправомерна дейност факти, сочещи на управление на МПС след употреба на алкохол. В рамките на правомощията си контролираните съдебни инстанции са преодолели наличните противоречия в доказателствения материал досежно коментираната правнозначима фактология, чрез внимателна проверка на източника на същата и съпоставка съдържанието на установените данни с цялата доказателствена съвкупност.бедителна е предложената аргументация на въззивния съдебен състав относно заявеното от Е. Х. , който не оспорва консумация на алкохол, но отрича да е управлявал своя автомобил. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитната му теза. Извършител на престъпното деяние на 03.02.2008година и конституиран като обвиняемо/подсъдимо/ лице-особен правен статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, той е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се отразява на истинността на депозираното. Обоснована е формулираната позиция и относно доказателствената тежест на съдържащите се в изявленията на Т. Д. и Й. С. фактически данни, проверени и опровергани с приобщената по делото разпечатка на телефонните разговори /л.123-124 от досъдебното производство/, които следва да бъде ценени с оглед тяхната фрагментарност, предубеденост и несъответност на останалия доказателствен материал, и предвид установеното за взаимоотношенията между свидетелите и подсъдимия Х. Некоректни са и оплакванията на подсъдимото лице за несъобразяване на контролираните съдебни инстанции с направените от него доказателствени искания, мотивиращи необходимост от прилагане на официална справка от КИАД-МВР досежно получения от Р. А. на телефон 166 сигнал и извършената проверка в системата на КАТ, касаеща собствеността на процесния автомобил. Акцентираните обстоятелства са правно ирелевантни за повдигнатото срещу Е. Х. обвинение по чл.343Б, ал.1НК и неговата доказателствена обезпеченост, поради което и същите са извън предмета на доказване, очертан от чл.102НПК. Логическа последица от констатациите на Пловдивски военен съд и въззивната инстанция при осъществения доказателствен анализ е заключението че Е. Х. е автор на инкриминираното престъпление, което аргументира липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.2 НПК, обуславящи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В аспекта на декларативно релевираните бланкетни оплаквания и съпровождащите ги претенции за упражняване касационните правомощия, предпоставени от процесуалните норми на чл.348, ал.1, т.1 и 3НПК, настоящият състав формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност. В съответствие с възприетата фактология и съобразно възложената от закона компетентност при реализираната доказателствена проверка, са изводите на първостепенния съд и Военно-апелативния съд по приложимия материален закон с произтичащите от това наказателноправни последици. Правилно контролираните съдебни инстанции са приели, че с инкриминираните от представителя на обвинителната власт действия, подсъдимият Х е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343Б, ал.1НК, като съобразно фактическите данни по делото за тежестта на престъплението, личната опасност на дееца, и при съблюдаване принципите за справедливост, индивидуализирали наказателните санкции. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в рамките на образуваното по жалба на подсъдимия Е съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Военно-апелативния съд, с който е потвърдена присъда №53/19.08.2008година на Пловдивски военен съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №127/ 25.11.2008година, постановено по ВНОХД№122/2008г. по описа на Военно-апелативния съд на РБългария. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.