4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1669/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 470 гр.София, 28 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1669/2013 година Защитникът на подсъдимия Т. Н. И. е подал касационна жалба за проверка по този ред (глава двадесет и трета от НПК) на потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда, която Бургаският окръжен съд издал срещу И.. Присъдата – 58 от 5.ІІІ.2013 год. по нохд № 51/2013 год., е за убийството на В. Б. И. (съпруга на подсъдимия) и за опита да бъде убит К. Б. К. (брат на И.), извършени непосредствено едно след друго на 22.VІІ.2012 год., правно квалифицирани общо по чл.116, ал.1, т.4, 6 и 9, във връзка и чл.18 НК – като опит за едно, а не като две самостоятелни престъпления, но „на повече от едно лице”, и то „по начин, опасен за живота на мнозина”(с пистолет), и „предумишлено”. Наказанието за това престъпление е 23 години лишаване от свобода (въпреки размера на лишаване от свобода, предвиден в закона: 15-20 години, защото е определено по реда на чл.58а НК – в замяна на едната от по-тежките алтернативи на лишаването от свобода: доживотния затвор, който пък е редуциран до лишаване от свобода в рамките вече на 15 – 30 години, като поощрение за проведеното съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК). Същото наказание е наложено и като общо такова за съвкупността (чл.23 НК) от още две престъпления: по чл.339, ал.1 НК – за незаконно държане в неустановен период, завършил в деня на убийството, на пистолета, с който е било извършено то, и на 6-те патрона за него, - наказано с 2 години и 8 месеца лишаване от свобода; по чл.296, ал.1 НК – за неизпълнението на 27.VІІ.2012 год. на съдебната заповед за защита срещу упражняваното домашно насилие спрямо съпругата на подсъдимия и двете им деца (малолетните им синове Н.-роден 2007 год., и Б. – роден 2009 год.) – наказано с 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Присъдени са и обезщетения на двете деца и на майката на убитата – А. Д., а също така на втория пряко пострадал К.К., съответно по 140 000 лева, 80 000 лева и 20 000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 94 от 8.VІІ.2013 год. по внохд № 94/2013 год., след оспорването ѝ както от защитника на подсъдимия И., така и от поверениците на пострадалите. При обжалването сега (пред ВКС) отново са оспорени като несправедливи наказанието 23 години лишаване от свобода и уважените размери на гражданските искове за причинените неимуществени вреди. Доводите обаче са само в първата насока, а искането – л.св. да бъде намалено след редукция с една трета в рамките на първата алтернатива по чл.116, ал.1 НК (от 15 до 20 год.). В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана само по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, а прокурорът в касационната инстанция – единствената друга страна, взела участие в производството пред нея, е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. В гражданската му част то не само не е оспорено с доводи, за които би възникнало задължение да им бъде отговаряно тук, но и уточнението на оспорването в съдебното заседание е само за явната несправедливост на наложеното наказание. Доводите в подкрепа на претендираното касационно основание не държат сметка обаче за ограниченията, които налага проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция: че „съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт” (чл.373, ал.3 НПК). Жалбоподателят оспорва недопустимо в този смисъл онези от обстоятелствата, които имат отношение към индивидуализацията на наказанието, и които са част от признанието на подсъдимия, изисквано от закона за провеждането на съкратено следствие: предхождащите убийството заплахи за такова; злоупотребата с алкохол и влечението по хазарта; подаваните оплаквания от съпругата и нейните близки. Недопустимо в същия смисъл е оспорването и на неблагоприятните изводи за личността на подсъдимия, направени въз основа на изброените и на подобни на тях обстоятелства; още повече, когато несъгласието цели не да разколебае основанието за приложените особени правила в глава двадесет и седма от НПК за съкращаване на производството, а да елиминира само неблагоприятните им отражения върху търсената отговорност. Не убеждават и възраженията на жалбоподателя срещу съобразяването на целите на наказанието. Макар и за неговата индивидуализация изобщо, мотивите на съдилищата да търпят известна критика (например обсъждането на възможностите по чл.55 НК не преди да се приложи чл.58а, ал.2 НК, а след замяната на доживотния затвор, предвидена в нея), критиката срещу аргументацията по чл.36 НК е според ВКС пресилена. Това личи особено, когато в жалбата се претендира от съдилищата и „отговор на въпроса дали наистина той [подсъдимият] представлява такава заплаха за обществото, че да се налага доживотното му изолиране от семейството и обществото”-в крайна сметка такова изолиране не е възможно по реда на чл.58а НК, както е посочил и БОС по повод на претенцията на частните обвинители за налагането на доживотен затвор без замяна. Ръководен от изложеното и с оглед на чл.354, ал.1, т.1 НПК ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 8 юли 2013 год. по внохд № 94/2013 год. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ