Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 81                             С о ф и я, 20 февруари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  16  ф е в р у а р и 2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:    РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      ИВЕТА АНАДОЛСКА       при секретар  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора  Борислав Йотов изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно дело № 47 / 2009 година     На основание чл. 420, ал.2 НПК е подадено искане за възобновяване на наказателно дело, изготвено от осъдения Х. М. А. от с. Г. област. Предмет на искането е решение № 78-а от 07.07.2008 г, постановено от Ловешкия окръжен съд по в н о х д № 67/2008 г, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлагат с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК. Осъденият не участва и не се представлява в производството пред В К С. В приключилото наказателно дело са били установени като частни обвинители и граждански ищци М. С. А., А. М. А., Р. И. А., Ф. М. Р. , Н. М. А., Д. С. С. и Н. С. А. . Редовно призовани, те не се явяват и не изпращат процесуален представител за проведеното пред В К С съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подаденото искане. Върховният касационен съд извърши проверка по изложените в искането оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :   С присъда № 25 от 19.02.2008 г, постановена по н о х д № 438/2007 г от Тетевенския районен съд , подсъдимият Х. М. А. – на 73 г, е признат в и н о в е н, че при условията на продължаваното престъпление през лятото на 2004 , 2005 и 2006 година самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго предполагаемо свое право, като заел и косил тревата от ливада, представляваща имот № 6* по плана на с. Г. област, собственост на наследниците на бившия жител на същото село -., като случаят не е маловажен и с деянието е причинена имуществена вреда в размер на 183 лева, поради което и на основание чл. 323, ал.1 във връзка с чл. 26 НК е осъден да изтърпи наказание 6 / шест/ месеца лишаване от свобода – условно с тригодишен изпитателен срок по чл. 66 НК и глоба в полза на държавата в размер на 150 лева. С присъдата е уважен изцяло предявеният от гражданските ищци граждански иск за сумата 183 лева, присъдени като обезщетение за причинена вреда, със законните последици от това. С цитираното по-горе решение, което е предмет на искането, издадената присъда е изменена от въззивния съд, както следва : Подсъдимият е оправдан да е осъществил през инкриминирания период самоуправни действия върху 0.526 кв.м. от процесния имот. Затова присъденото обезщетение в полза на гражданските ищци е намалено на 120 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.   Искането е процесуално допустимо – подадено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:   Фактическите констатации по делото, приети и от двете съдебни инстанции, са следните :   Собствеността върху процесният недвижим имот – ливада от 1.526 кв.м., находяща се в местността „ С. „ и представляваща имот № 6* по плана на с. Г. област, е възстановена с Решение № Г* от 27.11.95 г на Поземлената комисия – гр. Т. на наследниците на бившия жител на с.с. Стамен А. А. Наследниците на покойния С. А. А. – негови деца, постигнали съгласие помежду си имотът да са стопанисва и ползва от гражданския ищец М. С. А.. Веднъж годишно, през летните месеци на 2004, 2005 и 2006 г подсъдимият окосявал 1.000 кв.м. от посочената ливада и прибирал тревата, въпреки предупрежденията на гражданския ищец М. А. да не върши това.. В резултат от посочените действия на подсъдимия гражданските ищци били лишени през инкриминирания период от добива на ливадата - сено, оценено от експертизата за 120 лева.   Правната оценка на посочените факти, направена от предшестващите инстанции, не се споделя от В К С по следните съображения : Съдилищата са възприели изцяло обвинителната теза, чиято непрецизност се съдържа още в самата й формулировка в обвинителния акт: Описателната част на обвинението е компилация и смесване на обективни признаци от престъпните състави на чл. 323, ал.1 и ал.2 НК, макар формално да е заявено, че се инкриминира престъпление по чл. 323, ал.1 НК. Специалният състав по чл. 323, ал.2 НК, чиито предмет може да бъде само и единствено недвижим имот, не е инкриминиран от обвинението, въпреки твърдението в обвинителния акт, възпроизведено от съдилищата в присъдата и решението, че деецът самоволно е завзел процесния имот. Друг е въпросът, че такава фактическа констатация изначално не се оправдава от материалите по делото, в т.ч. и след проверката им в хода на съдебното следствие. Освен това е необходимо е да се посочи, че престъплението самоуправство никога не представлява пряко посегателство срещу чуждо имущество. Самоуправството не е престъпление против собствеността, понеже е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и незадължителна последица от деяние по чл. 323 НК, да се стигне и до засягане на чуждо имущество. В тези случаи вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност по чл. 323, ал.1 НК.   Известно е, че споровете за имуществени права между граждани следва да бъдат отнесени за решаването им до съда или до друг компетентен орган. В случая, макар и да не е бил съгласен с посоченото решение на Поземлената комисия и въпреки предупрежденията на гражданския ищец М. А. да не коси в имота, подсъдимият не се е отнесъл към съда. Следователно, в условията на възникнал спор за имуществено право, с инкриминираните действия подсъдимият е осъществявал самоуправно оспореното му право да прибира добив от процесния имот, каквото е изпълнителното деяние по чл. 323, ал.1 НК. За да бъде престъпление, което по принцип е резултатно, самоуправството обаче трябва да не представлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93, т.9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай, е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати. В случая това условие не е налице, понеже съгласно ПМС № 8/20.01.2006 г минималната работна заплата към момента на довършване на инкриминираното деяние е 160 лева. Т.е., за да бъде съставомерно инкриминираното деяние, вредата от него е следвало да надхвърля сумата от 480 лева, а в случая тя е установена в размер на 120 лева. Ето защо на основание чл. 425, ал.1 т.2 НПК решението и присъдата подлежат на отмяна по реда на възобновяването, като подсъдимият бъде оправдан, защото маловажният случай на самоуправство не е престъпление по чл. 323, ал.1 НК.   На отмяна по реда на възобновяването подлежи и гражданско-осъдителната част от решението, предмет на искането, като производството по гражданския иск бъде прекратено по следните съображения : Гражданският иск на пострадалите е предявен за сумата 183 лева, която е претендирана като обезщетение за пропуснати ползи /л. 16-17 от първоинстанционното дело /. Претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи е недопустима , защото по иск на договорно основание пострадалият не може да се установи като граждански ищец в наказателния процес. Затова в случая гражданският иск неправилно е приет за съвместно разглеждане. Пропуснатата полза е институт на гражданското право, защото е последица от неизпълнение на длъжник по договор. По принцип тя подлежи на обезщетяване, но по общия исков ред, когато е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението, съгласно чл. 82 ЗЗД. Известно е, че основанието за гражданската отговорност на дееца в наказателното производство е чл. 45 ЗЗД, т.е., на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Затова на приемане и съвместно разглеждане в наказателния процес подлежи не всеки граждански иск , а само този, който се предявява на деликтно основание. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1 т.2 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 78-а от 07.07.2008 г по в н о х д № 67/2008 г на ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, с което е проверена присъда № 25 от 19.02.2008 г по н.д. № 438/2007 г на ТЕТЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД и на основание чл. 24, ал.1 т.1 НПК о п р а в д а в а подсъдимия Х. М. А. от с. Г. област по предявеното срещу него обвинение по чл. 323, ал.1 във връзка с чл. 26 НК. ОТМЕНЯ по реда на възобновяването и гражданско- осъдителната част на посоченото решение, като ПРЕКРАТЯВА производството по граждански иск. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :