Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
С о ф и я, 17 май 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 а п р и л 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 189/2018 година.
Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Г. С. Б. от Б., в момента в затвора във Варна, и от защитника му адв.М.С. от АК-Д., имащи за предмет решение № 304 от 12.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 452/2017 г. от Апелативен съд-Варна с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, с искане от подсъдимия за „по-лека присъда” и без конкретни искания от страна на защитника му.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.
Частните обвинители Д. В. Б. и А. Г. Б. от Б., редовно уведомени, не вземат лично участие или чрез повереник в касационното производство.
Подсъдимият Г. Б., лично и чрез защитника си адв.М.С. поддържа касационните им жалби и моли да бъде намален размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 29.09.2017 г. по НОХД № 213/2017 г. по описа на Окръжен съд-Добрич отговорността на подсъдимия Г. С. Б. от Б. е била ангажирана за извършено на 16.12.2016 г. в Б. престъпление по чл.330, ал.3, пр.1-во вр.ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на задържането му под стража.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 632,90 лева.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и от защитника му с оплаквания за нейната материалноправна и процесуална неправилност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение, алтернативно за смекчаване на наказателната му отговорност.
С решението, поставено на касационна проверка, Апелативният съд във Варна е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
В касационните жалби на подсъдимия и на защитника му отново се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценката на доказателствените материали, за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на утвърденото от въззивния съд наказание с искане за намаляване на размера му.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Защитникът на подсъдимия съзира неправилност в обжалваното решение поради липсата на категорични доказателства за възникването на пожара от преки негови действия по възпламеняване на разлятата леснозапалима течност (ЛЗТ) бензин със запалка, оспорвайки заключенията на експертите по СТЕ, ФХЕ и ПТЕ с довод за тяхната „предубеденост” поради качеството им на „служители на МВР”, неправилно поставени от съда като база за отхвърляне на обясненията на подзащитния му. Подс.Б. в хаотичните възражения в жалбата си настоява да се възприеме тезата му за непредвидено от него запалване на бензина от късо съединение, която неоснователно била отхвърлена, включително и като доказателствено непроверена. Тези доводи сочат на оплаквания за необоснованост на въззивното решение, което не е касационно основание, но доколкото има коментар на доказателствената дейност на въззивния съд, ВКС извърши проверка на същото за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Наведените от касаторите доводи са били поднесени и пред апелативния съд, като са получили дължимия им се отговор с убедителни съображения от събраните по делото свидетелски показания на съпругата на подсъдимия Д.Б., неговата дъщеря А.Б., на св.И., както и от заключенията на експертите Д.М. (първоначална и повторна ФХЕ), на Д.Д. (СТЕ), на А.К. и Ц.Ц. (СОЕ), на Н.К. (ПТЕ основна и повторна), на Н.Т. и Е.Бежанова (КСППЕ) и дадените от тях разяснения на съдебното следствие, както и от писмените и веществени доказателства. Изяснени са били коментираните от защитника „противоречия” между първоначалната и повторната ФХЕ (т.ІІ, л.9 и 118 от ДП) с изводите на двете ПТЕ (т.ІІ, л.15 и 125 от ДП) относно ползваната от подс.Б. ЛЗТ бензин, потвърдено от показанията на св.И., включително и от обясненията на самия подсъдим, които поддържа и в касационната си жалба. От тях и от заключението по КСППЕ са изведени мотивът му и пряко преследваната от него цел, заради която се снабдил със запалителната течност, за посещението му в дома на св.Д.Б., разливането на ЛЗТ в кухнята и върху трудно подвижния й брат В.М. и последиците от предизвикания пожар, вследствие на който е изгоряло жилището и покъщнината на Д.Б. на значителна стойност (причинени „значителни вреди”) и е била създадена реална опасност за живота на живеещите и намиращи се в този дом Д.Б., А.Б. и В.М.. Категорично е било оборено твърдението на касатора Б. ЛЗТ да се е възпламенила от късо съединение, но не това е важното. Важното е посоченото по-горе – мотивът му да отмъсти на съпругата си и брат й, на дъщеря си за изгонването му от жилището им, с помощта и на съдебно-ограничителна заповед, както и да унищожи къщата с извършените от него подобрения в нея, дори и да се „самозапали”, последното декларативно заявено като „човек без бъдеще”, и реално извършените от него действия. Или, доказателствено оборени са оплакванията на касаторите за неправилно възприети от съда заключения по цитираните експертизи, за манипулиране на ВД и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното му убеждение при извличане на фактите от предмета на доказване по делото. В тази си дейност съдът е ценил доказателствата обективно, всестранно и пълно, съобразно действителното им съдържание, няма пренебрегнати или превратно оценени и липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на касационната инстанция.
Липсват конкретни доводи относно заявеното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Правилно е отговорено от въззивния съд относно яснотата на обвинението, квалифициращите признаци по ал.3, пр.1-во и ал.2, т.1 към основния състав на престъплението по чл.330, ал.1 от НК, като са ясно очертани изведените от съда всички елементи от обективната му и субективна страна. С това е приложил закона, който е следвало да бъде приложен и липсва така наведеното касационно основание.
Основното оплакване на подс.Б. е за явна несправедливост на наложеното му наказание, считайки го за прекомерно завишено. Следва да се отбележи, че по това оплакване въззивният съд е изложил пространни и прецизни мотиви, утвърждавайки определения от окръжния съд размер на наказанието лишаване от свобода от 7 години, въпреки констатираната известна неточност при изследването на първостепенния съд на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съобразно изискванията на чл.54 и сл. от НК. По тези негови съображения няма наведени каквито и да е доводи от касаторите, нито се сочат пренебрегнати смекчаващи такива, които да дават основание за смекчаване на наказателната му отговорност. Дори и да е имал някакви претенции за извършени в запаления имот на съпругата си Д.Б. и брат й В.М. подобрения, подс.Б. е следвало да ги предяви по съответния законен ред, а не да ги лишава от дом и покъщнина. Деянието му правилно е оценено като такова със завишена обществена опасност, както и на собствената му личност като престъпен деец. ВКС приема, че няма основание за намаляване на размера на наложената му санкция и въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби се оставят без уважение, включително относно присъдените в тежест на подсъдимия не просто заявени, а изплатени разноски по водене на делото във връзка с предявеното му обвинение и правените от него възражения при осъществяване на защитата му.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 12.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 452/2017 г. от Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |