Р Е Ш Е Н И Е № 357 Гр.София, 20.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1235/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 82/06.11.12 г.,постановена по Н.О.Х.Д.801/11 г., Карловският районен съд /КРС/ е признал подсъдимия С. Н. А. за виновен в извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания граждански ищец С. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.,като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 5 000 лв. Осъден е и да заплати разноски и държавна такса върху уважения граждански иск. С решение № 87/19.03.13 г.,постановено от ОС-Пловдив /ПОС/ тази присъда е потвърдена. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила-19.03.13 г., на 04.06.13 г.е постъпило искане на осъдения за възобновяване на първоинстанционното наказателно производство с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане или да бъде изменена тя, като лишаването от свобода бъде заменено с пробация. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с изложените аргументи. Представя се и писмена защита. Прокурорът намира същото за неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Първото оплакване е формулирано като съществено нарушение на процесуалните правила- касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Прочитът на съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ обаче констатира изказ за несъобразяване на съда с установените по делото фактически обстоятелства в тяхната съвкупност: чрез неправилно възприемане показанията на свидетелката Н. и съдържанието на изготвена от нея докладна записка и чрез кредитиране показанията на недостоверни свидетели-непълнолетни лица от ромски произход. Иначе казано, става дума за необоснованост, която не е касационно основание. Претенцията за нарушение на процесуалния закон не трябва да е свързана със суверенната преценка на решаващите съдилища, а с процедурни недъзи при нейното формиране. Те от своя страна може да са довели до непълен или неверен доказателствен разбор, превратно приета фактология и/или незаконосъобразно приложение на правото. Обстоятелството,че крайните съдебни изводи не се схождат с анализа на някоя от страните по доказателствения материал, не е достатъчен да се приеме, че е налице процесуално нарушение, при липса на друга конкретика в тази връзка. Първо, твърди се,че съдът неправилно е възприел показанията на свидетелката Н.-полицейски служител,дежурен в деня на инцидента, разпитал пострадалия в болницата. Цитира се и съдържанието на изготвената от нея и приложена по делото докладна записка. ВКС няма да се занимава с последната, както е сторено в искането, защото тя не е доказателствено средство. Същевременно Н., разпитана от първостепенния съд, не си спомня подробности от случилото се и заявява, че доколкото отразеното в докладната записка е било свързано с изпълнение на служебните й задължения, тя е отразила в нея каквото й е било казано от потърпевшия. Това по същество е изписано и в съдебните актове и ВКС не съзира някаква превратност в тълкуване показанията на жената. Второ, за да обоснове тезата си за незаконосъобразен анализ на казаното от Н., защитникът се обръща към експертното заключение за увреждането на пострадалия, депозирано в хода на досъдебното производство и оттам се правят общи изводи за липса на разследване по различни версии, след като потърпевшият бил изменил първоначалните си показания пред дежурния офицер. Без да затъва в теоретични разяснения,че показанията в наказателния процес се дават по съответен процесуален ред и за да бъдат обмисляни от съда,трябва да бъдат събрани пак по такъв ред пред него, ВКС ще напомни, че съдебната фаза е централна в кое да е наказателно производство, а досъдебната фаза има подготвителен характер. Такъв е постулатът, залегнал в ал.1 и 2 на чл.7 НПК. В този смисъл,освен че е разпитана свидетелката Н. и е изслушано становището на съдебно-медицинския експерт досежно депозираното в хода на досъдебното производство заключение, с оглед събрани доказателствени материали пред съда е назначена допълнителна експертиза относно механизма на причиняване на процесната телесна повреда на потърпевшия. Такава /експертиза/ е изготвена, изслушана и залегнала в крайните съдебни изводи, осмислени на фона на цялата годна за ценене доказателствена маса. Въззивният съд от своя страна е преразпитал експерта и категорично е установено, че се касае или за неколкократни падания /за каквито няма данни по делото/, или за нанесени удари, както казва пострадалият и присъствалите на място на инцидента свидетели. Само падането във вада не фигурира сред възможните механизми на нанасяне на телесните увреждания на Н.. Трето, твърди се, че решаващите съдилища са дали вяра на недостоверни свидетели-непълнолетни лица от ромски произход, ценейки депозираните от тях показания на досъдебното производство, а са изключени свидетелски показания в различна насока. Като пренебрегнем вече споменатия начин на изказ, навеждащ от една страна на несъгласие със суверенната преценка на решаващите съдилища, а от друга- третиращ сочените деца като такива, на чиято информация не може да се има доверие на етнически признак, е нужно да се спомене, че едното момче, свидетелят Т. А. и в съдебно заседание е разказал за побой от страна на подсъдимия над Н.. Свидетелят Т. Г. пък, другото момче, депозира показания, съществено различни от дадените на досъдебното производство. Последните са четени по съответния процесуален ред и приобщени към ценимата доказателствена маса. В тях е разказана случка, съвпадаща с казаното от Т. А. и самия потърпевш. Съдилищата по фактите подробно са обсъдили всички гласни доказателствени средства и са ги оценили, без да допуснат нито фактологически, нито логически грешки. Съгласно изложеното, не може да се приеме, че е налице нарушение по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Второто релевирано по искането оплакване е такова по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. В него са включени две обстоятелства: едното е,че по присъдата няма аргументи за неприложение на чл.55 НК, а другото касае несъобразяване със смекчаващи обстоятелства от страна на КРС. В писмената защита, представена в съдебно заседание пред ВКС, неизлагането на мотиви за многобройни смекчаващи обстоятелства вече е третирано като съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правилното упражняване на правото на защита на дееца. Подвеждането на претендирания порок под процесуално нарушение е правилно, макар по същество и да не се явява състоятелно. Принципът на индивидуализиране на наказанието е залегнал в чл.54 НК, а предпоставките по чл.55 НК представляват изключение от него. При решаване на въпроса за реализиране на ангажираната вече наказателна отговорност на осъдения, първоинстанционният съд не е изложил аргументи за чл.55 НК, очевидно ненамирайки присъствие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Окръжният съд в своето решение обаче е обсъдил несъгласие с оплакванията на защитата в тази насока и е изтъкнал аргументация в подкрепа на своята позиция, факт, подминат в искането като несъществуващ. ВКС не намира основания за ревизиране на решението с приложение на чл.55 НК, поради което да се налага възобновяване на наказателното производство и изменение на второстепенния съдебен акт /не е нужно да е присъдата, каквато претенция е отправена в искането/. Позоваването на поведението на пострадалия в тази връзка, влязъл в пререкания и заплашвал съпругата на подсъдимия, която била сама на полето и се уплашила, не държи сметка, че много кози на жената са се хранели на ливади на потърпевшия и че тя не е била сама, а с друга жена. Освен това носените от Н. чук и гаечен ключ /или метална тръба/ били предназначени за привързване на водения от мъжа кон, а не да плаши жените. Именно изгонването от собствените му ливади стои в основата на нападателното поведение на подсъдимия. По-нататък, пробацията при замяна по чл.55 НК, щяла да изиграе правилната възпитателна роля, по мнение на защитата. И това било така,тъй като подсъдимият /производството е по възобновяване и следователно е осъден/ отглеждал 200 бр.животни и постоянно се налагало да пътува, за да снабдява фермата с продукти. Затова лишаването от свобода, отложено при условията на чл.66,ал.1 НК, щяло да пречи на бизнеса и свободното придвижване на А.. При липса на наложени мерки по чл.67 НК, ВКС категорично не може да се съгласи с така изразеното становище. Напротив, посочените ограничения, които деецът би понесъл с оглед придвижване и бизнеса си, са относими за пробацията дори само със задължителните за определяне две пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител,но не и за условното осъждане в процесния му вариант. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, следва да се отбележи, че отмереното лишаване от свобода е близко до минимума, с определен минимален изпитателен срок по чл.66,ал.1 НК. Изложените в искането факти, оценявани като смекчаващи обстоятелства-чисто съдебно минало, трудова заетост, семейна ангажираност /тук следва да се включат децата на А./ са взети предвид от ПОС при обсъждане на липса на основания за допълнително намаляване на определеното от КРС наказание. ВКС, 2 наказателно отделение се съгласява с аргументите и не намира за нужно да ги повтаря. Водим от изложените съображения Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 801/ 11 г.по описа на РС-Карлово, В.Н.О.Х.Д.102/13 г. по описа на ОС-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/