Р Е Ш Е Н И Е № 205 град София, 09.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1281 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. ч. д. № 414/2010 г. и отмяна на определение от 23.11.2010 г. на Варненския апелативен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с оглед допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Счита се, че решаващият извод за законосъобразност и обоснованост на постановлението е изведен в нарушение на принципните положения по чл. 13 и чл. 14 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С постановление от 25.08.2010 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра е прекратил наказателното производство (ДП № 93/08 г. по описа на ОД на МВР – Силистра), образувано срещу Н. И. Й. за престъпление по чл. 254б, ал. 1 НК. Сезиран с жалба на ДФ „Земеделие” и жалба на Й., Силистренският окръжен съд се е произнесъл с определение № 200 от 4.11.2010 г. по н. ч. д. № 307/2010 г., с което е отменил постановлението на прокурора и е върнал делото за доразследване. По протест на прокурор от Силистренската окръжна прокуратура и жалба на Й., с определение № 299 от 23.11.2010 г. по в. н. ч. д. № 414/2010 г. Варненският апелативен съд е отменил определението на първоинстанционния съд и е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Определението е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. В него се твърди, че въззивният съд е пренебрегнал процесуалното си задължение да анализира в цялост доказателствената съвкупност и да изложи съображения кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Не е отчел също, че съдебно-счетоводната експертиза е била възложена и изготвена от вещо лице инженер, който не е дал точен отговор на поставените му въпроси, включително налице ли е била разлика между вносните цени и заявените цени от дружествата в Държавен фонд „Земеделие”. По този начин делото е било прекратено без да са изчерпани доказателствените възможности за изясняване на механизма на деянията, има ли извършено престъпление и ако има от кого. Проверката на атакуваното определение потвърждава доводите на главния прокурор в подкрепа на същественото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. За да отмени определението на първоинстанционния съд и да приеме, че постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно, Варненският апелативен съд се е ръководил от други съображения, различни от тези, които са били изтъкнати в протеста и жалбата. Преимуществената част от тези съображения са ориентирани към въпроса за обхвата на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, но след като неговите граници са били уточнени до деянието по чл. 254б, ал. 1 НК, мотивите на въззивния съд се изчерпват с единственото заключение, че в хода на разследването не са събрани доказателства Н. Й. да е извършил през м. март 2005 г. престъпление по този текст от НК, тъй като всички отпуснати на фирмата му финансови средства са изразходвани съобразно нормативната уредба. Такава аргументация не отговаря на изискването за мотивираност на съдебния акт, което включва задължението съдът да изложи конкретни, ясни и достатъчно изчерпателни съображения след основно проучване и ефективно изследване на материалите по делото. Мотивите не могат да се свеждат до общи формулировки, които не позволяват да се проследи пътят на съдебните разсъждения при формиране на вътрешното убеждение, довело съда до постановеното в диспозитива. Въззивният съд не е пояснил нормативната уредба, която е съобразявал и не е посочил защо счита, че всички средства са били изразходвани по предназначение. Респективно защо приема, че прокурорът е обосновал в постановлението целесъобразното изразходване на паричните средства, прецизно изяснявайки как са били разпределени сумите за различните дейности в рамките на всеки от проектите, надлежно ли са били осъществени отделните дейности (в т. ч. посочените като допълнителни дейности), а оттам и внимателно да прецени целевото разходване на средства по полученото безвъзмездно финансиране след 26.03.2005 г. В тази връзка главният прокурор основателно изтъква обстоятелства, които и въззивният съд е констатирал - изготвената счетоводна експертиза (независимо как е озаглавена) от вещо лице инженер, който не е дал отговор на поставените му задачи. Въпреки това, с атакуваното определение Варненският апелативен съд е потвърдил постановлението, което по отношение на въпросите, засягащи деяние по чл. 254б, ал. 1 НК, почти буквално е възпроизвело текста на посочената експертиза. С оглед на допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК искането на главния прокурор е основателно. Определението следва да бъде отменено по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а в. н. ч. д. № 414/2010 г. – върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. ч. д. № 414/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение от 23.11.2010 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Настоящето определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: