Р Е Ш Е Н И Е № 138 София, 22 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 292 по описа за 2012 година. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на внохд № 129/11 г. на Окръжния съд-гр.Бургас, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане, като се претендира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.5 НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане. Осъденият Х. В. К., редовно призован, не се явява. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 5224/10 г. Районният съд-гр.Бургас осъдил подсъдимия К. на основание чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор от закрит тип и на глоба в размер на 100 лева. На основание чл.343г НК БРС лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл.68, ал.1 НК БРС привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подс.К. с влязла в сила присъда по нохд № 1436/09 г. по описа на БРС, като постановил същото наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. С решение № 47 от 20.07.2011 г., постановено по внохд № 129/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, БОС изменил посочената присъда, както следва: 1)заменил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200 часа, в рамките на една година; 2)отменил присъдата в частта по приложението на чл.68, ал.1 НК; 3)потвърдил присъдата в останалата й част. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо – подадено е в срока по чл.421, ал.1 НПК, а по същество – основателно. Допуснато е нарушение на закона, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Приложението на института на смекчената наказателна отговорност е възможно, но само когато съдът достигне до извод, че е налице една от предвидените в него хипотези – многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Известно е, че правилата по чл.55 НК са изключение и целят справедлива отговорност тогава, когато престъплението като цяло се отличава от обхванатите в престъпния състав и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко. Мотивите на оспореното въззивно решение сочат, че такива изводи не са направени от решаващия съд. Липсват констатации за посочените по-горе обстоятелства. От изложените в мотивите съображения може бъде изведено, че приложението на чл.55 НК се основава на това, че БОС не е установил отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а само смекчаващи такива – при това едно единствено обстоятелство - направените от него самопризнания, в които посочва и причината за извършване на деянието. Отделно БОС е взел отношение, че трудовата неангажираност на подсъдимия, данните от бюлетина за съдимост за приложението на чл.78а НК, не са отегчаващи отговорността обстоятелства (последното могло да се отчита като характеристични данни – виж л.12), а предходното осъждане по чл.343б, ал.1 НК попада в кръга по чл.56 НК и като такова не може да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство. При тези констатации очевидно институтът по чл.55 НК е приложен поради наличието на едно единствено смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство – направените от него самопризнания и при липсата на изводи за наличието на законните предпоставки за това. Това е достатъчно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, защото правилата на чл.55 НК са приложени без да е констатирано, дори формално заявено, наличието на условията за това. ВКС намира за необходимо да добави, че направените от подсъдимия самопризнания не могат да бъдат оценявани едностранно. Не само защото принципно обясненията на подсъдимия имат двояко значение – източник на доказателства и израз на право на защита, но и защото данните от досъдебното производство добре сочат, че престъпната дейност и извършителя й са установени в резултат на дейността на органите на Полицията, а не поради съдействие от страна на подсъдимия. Това е убягнало от погледа на съда при оценката на направените самопризнания, а тъкмо то е недопустимо. По идентичен начин стоят нещата и с опита за въздействие върху поведението на подс.К. – с приложението на чл.78а НК за престъпление от същата група – по Глава единадесета, раздел ІІ от НПК. БОС е вметнал, че същото обстоятелство носи характеристични данни за подсъдимия, но е пропуснал да ги оцени на плоскостта на необходимите за индивидуализацията на наказанията. Идентично без коментар е установената концентрация на алкохол в кръвта, значително надхвърляща необходимото за съставомерността на деянието. Все в тази посока, данни за здравословно състояние се установяват със съответните, надлежни, актуални по време писмени доказателства, каквито по делото липсва , а в наличните се съдържат данни, които имат съществено значение за коментирания въпрос. Всъщност съдът по същество е прав само в едно, че трудовата ангажираност е в зависимост от личната воля на подсъдимия и е негово право, поради което и трудовата неангажираност няма как да се оценява отрицателно. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПО РЕДА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 47 от 20.07.2011 г., постановено по внохд № 129/11 г. на Окръжния съд-гр.Бургас и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: