6 Р Е Ш Е Н И Е №163 София.22.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 528/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 333 от 09.06.2014 г., постановено от настоящия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, е допуснато касационно обжалване на решение № 1845 от 10.10.2013 г. по гр.д. № 3118/2013 г. на Апелативен съд –София, 11 състав, с което след частична отмяна на решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав по т.д. № 1386/2011 г., е отхвърлен предявения срещу ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата 53 174 евро, с левова равностойност 103 999.30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 09121250089/29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 14.04.2011 год. Касационното разглеждане е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна. В жалбата се поддържат касационни доводи за съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в нарушение на чл.22, ал.2, във вр. с чл.22, ал.1, т.5 ГПК съдията – докладчик във въззивното производство не се е отвел от разглеждане на делото, предвид на обстоятелството, че с изготвянето на проект за доклад пред първата инстанция същият докладчик е формирал определена преценка за спора и за релевантните факти. Навеждат се и доводи за неточна преценка на Постановление за спиране на досъдебно производство № 532/2009 г. на РП- М. и незачитане на дадената в него правна квалификация на извършеното престъпление на територията на ВЕЦ”Искър” – взломна кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК. По съображения в жалбата, поддържани и в съдебно заседание на 29.10.2014 г. се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици. Ответникът по касация – Застрахователна компания [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г. П., счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор и в молба от 28.10.2014 г., имаща характер на защита, с искане за присъждане на разноски. Третото лице помагач [фирма] не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е формирал извод, че в срока на действие на сключения валиден договор за застраховане на отдадено под лизинг имущество – пресевна промивна инсталация, не е настъпил застрахователния риск – кражба чрез взлом – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 или т. 4 НК. Позовавайки се на гласните доказателства е счел, че деянието не може да се квалифицира като кражба по смисъла на т.3 от чл.195, ал.1 НК, доколкото не е налице разрушаване на прегради, нито повреждане или подкопаване, или преодоляване на прегради и доколкото сандъците, в които са били отделните части от инсталацията са били оставени в незаключено складово помещение на площадката на ВЕЦ”И.”, което не е охранявано специално от страна на ищцовото дружество. В мотивите към решението са възприети показанията на свидетеля П., който при отиване на работа в края на м.декември 2009 г. е установил, че сандъците са разбити и частите не са налице, но е направен извод за липсата на данни при кражбата да е използвано техническо средство за отключване или повреждане на заключващи устройства или сигнално-охранителна техника, поради което не е налице квалифицирана кражба. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Сред предвидените в Наказателния кодекс различни квалифицирани състави на кражба е и взломната кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК. Според тази разпоредба кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, съставлява квалифицирана кражба. Квалифициращото обстоятелство при този състав е именно преодоляването на прегради, чието естество или предназначение е изключване или ограничаване достъпа на трети лица до хора или вещи, или изключване или ограничаване въздействието на природни сили. Без значение е от какво е изработена преградата, съставляваща вещ или съоръжение, а от значение е единствено нейното естество, респ. предназначение. Законодателят е направил изчерпателно изброяване на формите на преодоляване на преградата. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че не е необходимо деецът да е положил особени усилия или да е употребил някакви оръдия за преодоляването на преградата, като част от изпълнителното деяние на взломната кражба. Основните особености на взломната кражба са разяснени в ППВС № 6/1971 г., изменено и допълнено с ППВС № 7/1987 г. Съгласно задължителните постановки, обективирани в т.10 от ППВС № 6/1971 г. здраво направени прегради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е квалифицирана по чл.195, ал.1, т.3 НК и когато вещите са взети заедно със заключените куфари, касетки и др. Съобразявайки задължителните указания на Върховния съд по приложението на по-тежко квалифицирания състав на кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК, на поставения правен въпрос трябва да се даде следния отговор: Предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна са налице тогава, когато изпълнителното деяние включва преодоляването на преграда, здраво направена за защита на лица или имот и отнемане на движима вещ с намерение за противозаконното й присвояване, като от субективна страна е необходимо деецът да действа с умисъл за кражба още при разрушаването, повреждането или подкопаването на преградата. Здраво направени прегради са и заключени куфари, каси, бюра и др., като кражбата е квалифицирана не само когато деецът е преодолял тази преграда, но и в случаите, когато вещта е взета заедно с куфарите, касите, бюрата и др. С оглед отговора на поставения правен въпрос,следва да се приеме за неправилно изразеното от въззивния съд разбиране, че помещението, в което са се съхранявали частите от инсталацията изобщо не се заключва, нито се охранява специално от ищеца, а имотът от общо около 120 дка няма поставена ограда, т.е няма преграда и липсват данни за използване на техническо средство за отключване или повреждане на заключващи устройства или сигнално-охранителна техника, то не е налице взломна кражба. Това становище на решаващия състав не е съобразено със задължителните указания по приложението на квалифицирания състав на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 НК, дадени в ППВС № 6/1971 г., както и с приетото за установено от фактическа страна, че сандъците, в които ищцовото дружество е съхранявало частите на застрахованата вещ - пресевно-промивната инсталация, са били разбити, а частите – взети. В тази насока са и възприетите от въззивния съд непосредствени доказателствени сведения, дадени при разпита на свидетеля Ц. П.. Установените от този свидетел обстоятелства във връзка с констатираната именно от него кражба на машините и по-конкретно за повреждане на пазещите вещи – сандъци, в които са се съхранявали отделните съставни части от цялото съоръжение, съответства и на дадената правна квалификация на деянието – чл.195, ал.1, т.3 НК в образуваното досъдебно производство № 523/2009 г. по описа на Районна прокуратура – М., спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК, чл.245, ал.1 НПК и чл.215 НПК. Показанията на другия разпитан пред първата инстанция свидетел Г. Д. не отразяват негови непосредствени възприятия относно самото деяние, а в останалата част не противоречат на установените от св.П. обстоятелства, свързани със местонахождението на отделните детайли на инсталацията и тяхното съхранение в покрито, незаключено помещение/склад/, находящо се на площадката на ВЕЦ „Искър”, охранявана от нейни служители. Предвид горното, следва да се приеме, че в периода на действие на застрахователна полица № 09121250089 е настъпило застрахователно събитие – квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3 НК, поради което застрахователят дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер 53 174 евро, чиято левова равностойност е 103 999.30 лв., съставляваща действителната стойност на откраднатите вещи съобразно заключението на тричленната техническа експертиза. Само за пълнота следва да се констатира, че процесното имущество, съставляващо пресевна промивна инсталация, е застраховано съгласно Общите условия за застраховане на имущество от 01.01.1995 г., включително Клауза за застраховка срещу кражба чрез взлом и грабеж на имущество и Добавък”Б” за имущество, отдадено на лизинг, като в покритите рискове съобразно полицата са посочени: т.2, т.3 и т.5.5 от Общите условия. В т.2.4 от Общите условия изрично е отразено, че тази застраховка покрива пълна загуба или частична вреда, причинени от или вследствие на злоумишлени действия от трети лица. Макар и в тази насока страните да не са въвели твърдения или възражения и съответно съдът да не е преценявал всички покрити рискове по застрахователната полица, горната констатация е само в подкрепа на извода за незаконосъобразност на отказа на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение. С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се уважи предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ за сумата 53 174 евро, чиято левова равностойност е 103 999.30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.04.2011 г. до окончателното плащане на главницата. При този изход на делото ответникът по касация дължи на касатора разноски по делото за всички инстанции в размер на 18 902.52 лв., в какъвто смисъл е и представеният списък по чл.80 ГПК, съобразен с доказателствата за действително извършени разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1845 от 10.10.2013 г. по гр.д. № 3118/2013 г. на Апелативен съд –София, 11 състав, с което след частична отмяна на решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав по т.д. № 1386/2011 г., е отхвърлен предявения срещу ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата 53 174 евро, с левова равностойност 103 999.30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 09121250089/29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 14.04.2011 год., като отменя решението и в частта за присъдените в полза на ЗК [фирма] разноски по делото в размер на 6 579 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК”У.”, ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 53 174 евро/ с левова равностойност 103 999.30 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по полица № 09121250089/29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 14.04.2011 год. до окончателното плащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 18 902.52 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: