Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 28.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4870 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 549 от 07.11.2013г. по касационна жалба на Е. Й. С. е допуснато касационно обжалване на решение от 21.09.2013г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.03.2013г. по гр.д.№ 2072/2011г. на Софийски градски съд, с които е отменено решение от 27.05.2009г. на СРС в частта, с която са определени лицата, между които се допуска делба и квотите им. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, защото квотите на съделителите не са определени правилно и сборът им надхвърля единица, за противоречие с процесуалните правила и за необоснованост. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „следва ли с решението по допускане на делбата съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти”. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е следва ли с решението по чл. 344 ГПК съдът да допускане делбата между всички съсобственици и да определи действителните им квоти С Р № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. І гр.о., а и с много други се приема, че в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти при които допуска делбата. По касационната жалба. Л. Д. Д. е предявила иск за делба на УПИ І-606в кв. 42 по плана на [населено място] м.”П.” с площ 285 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и две стопански постройки против наследници на В. В. Г., признат за собственик на този имот с н.а. 0 61,т.ХІ/17.08.1974г. на основание наследство и давност. Той е починал на 29.09.1079г., като е оставил за свои наследници двама сина Й. и С. и дъщеря Д.. Наследник на сина Й., починал на 05.03.1982г. е касаторката Е. Й. С. Наследници на дъщерята Д., починала на 27.10.1984г. са С. С. С. /преживял съпруг, починал в хода на производството на 14.04.2009г./ и децата им С. С. К. и Д. С. С.. Последният е починал на 21.11.1997г. и е наследен от преживяла го съпруга З. С. С. и децата С. и Б. Д. С.. Синът на общия наследодател на ответниците С. В. В. е починал на 22.11.1983г. като женене, но без деца. Безспорно е, че бракът му с Ц. Й. В. е продължил повече от 10 г., поради което преживялата го съпруга придобива 2/3 ид.ч. от наследството, а братята и сестрите, респективно техните низходящи – общо 1/3 ид.ч. Така от процесния имот Е. Й. Стоянова е придобила по наследство от баща си и от чичо си общо 7/18 ид.ч. ( 1/3 + 1/18 ) Наследниците на Д. С. също придобиват общо 7/18 ид.ч., С решение от 29.12.2001г. по гр.д.№ 489/СГС е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Й. С., С. В. К. З. С. С., Б. Т. С., С. Т. С. и С. С. С. /наследниците на В. В. Г./ против Л. Д., като е признато между тях, че ищците притежават общо 7/9 ид.ч. от имота и е отменен на основание чл. 431, ал.2 ГПК констативен н.а. № 44,т.І1/03.05.1999г. с който ответницата е призната за собственик на същия имот за разликата над 2/9 ид.ч. от предмета му. От мотивите на решението и от този нот. акт. е видно, че Л. Д. се е легитимира за собственик на 2/9 ид.ч. на основание завещание, оставено в нейна полза от съпругата на С. В. – Ц. В.. Въззивният съд в съответствие с нормата на чл. 298, ал.1 и 2 ГПК правилно е приел, че между страните по настоящото дело има сила на пресъдено нещо относно установените с това решение права. В настоящото производство се установяват същите права. Съдът обаче неправилно не е зачел извършеното в хода на процеса прехвърляне от наследниците на Д. С. в полза на Е. Й. С. на общо 7/18 ид.ч. с н.а. № 154,т.І от 02.08.2006г. Това прехвърляне не е на трети за производството лица, а само между страните, затова е неприложима нормата на чл. 226, ал.1 ГПК и т.3 от ТР № 3/19.12.2013г. То следва да се зачете на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Така касаторката притежава 7/9 ид.ч. ( 28/36 ид.ч.) от имота, а по отношение на прехвърлителите С. С. К. З. С. С., Б. Д. С., С. Д. С. следва да се отхвърли иска за делба. Прехвърлителят С. С. С. е починал в хода на процеса на 14.04.2009г. и е наследен от останалите прехвърлители. След смъртта на първоначалната ищца Л. Д. в хода на процеса – на 16.10.2008г. тя е заместена от наследниците си: И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С., между които се разпределят нейните 2/9 ид.ч. Всеки от четиримата получава по 2/36 ид.ч. Тъй като в първоначалното решение въззивния съд е пропуснал да определи квота на Е. Й. С. е постановил решение от 07.03.2013г. за поправка на очевидна фактическа грешка, като е включил и нея като съделител с квота 7/18 ид.ч.. Още с първоначалното решение сборът от определените квоти надхвърля единица, а с допълнително определената квота на Е. С. сбора става още по-голям. Затова в частта за квотите, решението е постановено в противоречие с чл. 344 ГПК, според която с решението за допускане до делба се определят съсобствениците на имота и квотите им. Основното решение и това за поправка следва да се отменят, като вместо това се допусне делба между Е. Й. С. с квота 7/9 ид.ч. (28/36 ид.ч.) и И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С. с квоти - по 2/36 ид.ч. за всеки. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 21.09.2013г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.03.2013г. по гр.д.№ 2072/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са определени лицата, между които се допуска делбата и квотите им и вместо това постановява: ДОПУСКА делба на УПИ І-606 в кв. 42 по плана на [населено място] м.”П.” с площ 285 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и две стопански постройки МЕЖДУ Е. Й. С., И. С. Д., М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С. при следните квоти: за - Е. Й. С. – 7/9 ид.ч. (28/36 ид.ч.) за - И. С. Д. – 2/36 ид.ч. за - М. И. С. – 2/36 ид.ч. за - Л. И. Д. – 2/36 ид.ч. и за - С. И. С. – 2/36 ид.ч. ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на С. С. К. З. С. С., Б. Д. С., С. Д. С.. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.09.2013г.. по гр.д.№ 2072/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: