3 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София , 03.07. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6526/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат Д. Ц., срещу въззивно решение №373 от 17.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №769/2013 г., с което е потвърдено решение №190 от 18.04.2013 г. на Горнооряховския районен съд по гр.д. №122/2013 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. Х. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е незаконно, защото трудоустрояването и е извършено не от ТЕЛК, а от ЛКК. Освен това на ищцата не е предложена друга подходяща работа. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото ЛКК съобразно разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза е компетентният орган за преценка необходимостта от трудоустрояване за лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност. По делото е установено, че всички места за трудоустроени са заети. Ответницата по касационната жалба И. Х. С., [населено място], не е заявила становище. С определение №296 от 27.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №373 от 17.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №769/2013 год. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това дали ЛКК е компетентният медицински орган, който може да издаде предписание за трудоустрояване за лица с под 50% трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според решение №75 от 10.02.2011 г. по гр. дело №619/2010 г. на ВКС, IV г.о. ЛКК е компетентният орган за преценка необходимостта от трудоустрояване за лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност. Това следва и от изричните разпоредби на чл.25, ал.1 и чл. 78, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза. Според тях когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист и лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилни са изводите на въззивния съд, че ищцата е работила на длъжност „машинен оператор” при ответника. В противоречие със задължителната съдебна практика е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение с нея на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е незаконно, защото трудоустрояването и е извършено не от ТЕЛК, а от ЛКК, както и поради това,че не е предложена друга подходяща работа. Ищцата е била е трудоустроена с болничен лист, издаден от ЛКК. Установено е по делото по несъмнен начин от представения от ответника и неоспорен от ищцата протокол от 30.12.2012 г., както и от приетата по делото медицинска експертиза, че при работодателя няма свободна и отговаряща на образованието и квалификацията на ищцата щатна длъжност, подходяща за здравословното и състояние и определена за трудоустрояване. Работодателят няма задължение да променя създадената организация на труда като осигури специално работно място, подходящо за трудоустрояване на ищцата. От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Ето защо предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 430 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №373 от 17.07.2013 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №769/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Х. С., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №4276/01.12.12.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор” и за присъждане на 1239.13 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА И. Х. С., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 430 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.