Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * несъстоятелност * попълване масата на несъстоятелността * установителен иск в производство по несъстоятелност * конститутивен иск


2
Решение по т. д. № 2120/13,ВКС, ТК първо отделение
Р Е Ш Е И Е

№ 235

София, 19.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в открито заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при секретаря Петя Кръстева
като изслуша докладваното от председателя/ съдията/ Т. Райковска т. д. № 2120 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. К., синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 364 от 14.12.2012 год. по т. д. № 497/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140/08.06.2012 год. по т. д. №275/2011 год. на Окръжен съд, [населено място].
С последното са отхвърлени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че плащането в полза на [фирма] в размер на сумата 32880 щ. д., извършено в периода 21.04.2007 г. до 01.06.2009 г. по договор за банков кредит е нищожно и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата в масата на несъстоятелността.
Според въззивния съд, установителният иск е неоснователен и недоказан, предвид характера на договора за револвиращ кредит, при който след всяка вноска от длъжника и за целия период, банката-кредитор осигурява кредитна линия в размер на 240 000 щ. д. за оборотни средства, като към момента на откриване на производството по несъстоятелност усвоеният кредит е 239 533,65 щ. д., докато плащанията по вноските са на стойност 32 880 щ. д. и извършените от длъжника плащания по отделните вноски не са увредили останалите кредитори, защото чрез тези плащания длъжникът е продължил участието си в оборота, поради което те дори биха били в по-благоприятно положение, ако масата на несъстоятелността се е увеличила в резултат на ползваните средства. Затова платеното от длъжника не е предпочтително.
Искането е за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на друго, с което да се уважи иска.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва основателността на касационната жалба.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представител.
С определение № 583/26.06.2014 г. касационно обжалване е допуснато за проверка допустимостта на постановеното решение предвид настъпилата след образуване на касационното производство законодателна промяна - изменение на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК с параграф 8 на ЗИДТЗ (ДВ, бр.20/2013 год.), и приложимостта й, съгласно § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че ответното дружество с предишна фирма [фирма] и настояща - [фирма] е сключило на 19.04.2007 г. с [фирма], с нова фирма: [фирма], договор за банков кредит за сумата 200 000 щатски долара за срок от 120 месеца. Въз основа на сключен на 21.08.2007 г. анекс размерът на кредита е увеличен със сумата 40 000 щатски долара, при което крайният размер е достигнал сумата от 240 000 щ. д. За периода от откриване на заемната сметка 21.04.2007 г. до 01.06.2009 г. в изпълнение на този договор, длъжникът е заплатил на банката сумата 32 880 щ. д., включваща 2000 щ. д. такса одобрение и платени лихви общо в размер на 30880 щ. д. - по 2375,38 щ. д. месечно за период от тринадесет месеца.
С решение от 14.07.2010 г. по т. д. № 57/2010 г. на Добрички окръжен съд на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], определена е начална дата на неплатежоспособността, назначен е синдик.
Според ищеца, извършените в периода 21.04.2007 г. -01.06.2009 г. плащания в изпълнение на договора за банков кредит са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, и искането е за обявяване нищожността им.
Съдилищата са се произнесли по основателността на иска в приложимата към момента на разглеждането на спора редакция, преди изменението на закона.
Решението е процесуално недопустимо по следните съображения:
С визираната по-горе законодателна промяна по отношение на исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, пр. 1 ТЗ е променен видът на този иск от установителен в конститутивен, като измененията в закона са относими и към заварените производства /§ 14, ал. 1 ЗИДТЗ/, пред каквато хипотеза сме в настоящия случай. С решение от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд отхвърли искането на ОСТК на ВКС за обявяването на § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ за противокноституционен.
С оглед правната уредба, която е действала към момента на разглеждане на конкретния правен спор, съдилищата са разгледали и отхвърлили установителния иск за нищожност на извършени плащания по договор за банков кредит, а настъпилата законодателна промяна, приложима и към висящия понастоящем спор, изисква защита чрез конститутивен иск. Това обуславя недопустимост на предявения от синдика иск и на постановените по него решения.
Отделно от изложеното, с изменението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е променен и фактическият състав на този иск, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, съответно погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника - чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, като освен изискването то да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквото съдържаше предходната правна уредба, сегашната действаща разпоредба ограничава изпълнението му и до едногодишния срок /съответно шестмесечен срок/ преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Обяснимо е, че в исковата молба не се съдържат фактически твърдения за релевантните по този иск, съответно по новата редакция разграничения на хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на изпълняваното парично задължение. Липсват и наведени, но релевантни за действащия фактически състав по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ обстоятелства относно променения правно значим период на изпълнението, обвързан със срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Не е възможно попълване на обстоятелствената част на исковата молба с оглед необходимите за наличието на действащия фактически състав на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ данни да бъде осъществено на етап касационно производство, нито процесуалният закон допуска подобно действие да се извърши при връщане на делото за ново разглеждане, предвид забраната на чл. 214, ал. 1, изр. второто ГПК и паралелно съществуващата необходимост от изменение на вида на търсената защита посредством конститутивен иск.
По изложените съображения обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на окръжен съд следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими, и производството по делото да бъде прекратено, поради настъпилата в хода на процеса недопустимост на предявените искове за попълване на масата на несъстоятелността на длъжника.
На обезсилване подлежат и решенията по обусловения осъдителен иск като производството по него също следва да бъде прекратено.
Ответникът [фирма] е поискал с касационната жалба присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, но списък по чл. 80 ГПК не е представен и възнаграждението следва да бъде определено в размерите по чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията й – ДВ, бр.43/2010 г. и възлизащо на сумата 1338,77 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 649, ал. 6 ГПК държавната такса - 3905,10 лв. следва да се отнесе в тежест на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 364 от 14.12.2012 г. по в. т. д. № 497/2012 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 140/08.06.2012 г. по т. д. № 275/2011 г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на [фирма] , [населено място] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма], [населено място] искове за прогласяване за нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ/редакция ДВ, бр. 70/98 г./ по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, на плащания в размер на 38 880 щ. д., извършени от длъжника в периода от 21.04.2007 г. до 01.06.2009 г. в полза на банката, и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата в масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА [фирма] /н./, [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3905,10 лв.
ОСЪЖДА „А. Вектор” АД /н./, [населено място] да заплати на [фирма] /предишна фирма [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1338,77 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: