Р Е Ш Е Н И Е №519 [населено място], 11.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 793 по описа за 2010 г. Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молба на И. М. Ц. от[населено място], [община] за отмяна на влязло в сила решение на Б. районен съд по гр.д. № 295/2009г., потвърдено с решение на О. с. Монтана по гр.д. № 11/2010г. Молителят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за спора. Ответникът Д. К. Н. счита молбата за неоснователна. С определение № 101 от 17.06.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решение на Б. районен съд от 23.11.2009г. по гр.д. № 295/2009г. е признато за установено по отношение на молителя И. М. Ц., че Д. К. Н. е собственик по давност на дворно място от 571 кв.м., представляващо незастроен поземлен имот № 194 по кадастралния план на[населено място] и е осъден молителя да предаде на ищеца 374 кв.м. от описания имот, която част е с граници: от север – имот № 189 на К. Б., от изток - имот № 192 на Т. К., от юг – останалата част от имот № 194 и от запад - път. С решение от 16.02.2010г. по гр.д. № 11/2010г. О. с. Монтана е потвърдил решението. За да уважат предявения ревандикационен иск съдилищата са приели, че ищецът Д. К. Н. се легитимира като собственик на имот № 194 с площ 571 кв.м. с нотариален акт от 2006г., издаден след обстоятелствена проверка. Нотариалният акт първоначално е съставен за имот № 191 с площ 482 кв.м., а по-късно въз основа на удостоверение от техническата служба на общината е извършена поправка на нотариалния акт, като номерът на имота е 194 и площта 571 кв.м. Установено е, че ответникът владее част от имота като според гласните доказателства имотът е бил предоставен на бащата му за лично ползване и е обработван от бащата М. И. и впоследствие от ответника И. М.. При това положение съдът е счел, че не е налице правно основание за осъществяваното владение, противопоставимо на ищеца. Също така съдът е отчел, че с влязло в сила решение на Б. районен съд по гр.д. № 73/2008г. е отхвърлен иск на И. М. Ц. против Д. К. Н. за установяване собствеността върху същия имот /описан като имот № 191 с площ 482 кв.м./ на основание наследство и придобивна давност. Следователно с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на И. М. Ц. на посоченото правно основание. Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрито писмено доказателство: писмо на К.[населено място], [община] от 26.04.2010г. до адв. М.Х. и две скици към него, едната от 17.08.2005г., където имотът е описан с пл. № 191 и площ 482 кв.м. и скица от 11.12.2007г., където същият имот е с № 194 и площ 571 кв.м. Според отбелязването в първата скица имотът е с неустановен собственик, а според втората вече е отбелязан издадения на ответника констативен нотариален акт през 2006г. С тези документи според молителя, общината прави признание, че ищецът не притежава имот № 194 по кадастралния план на селото. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови” такива по смисъла на закона. Скиците са съществували още по време на висящността на процеса. Скица № 28 от 17.08.2005г. е същата, която е представена пред нотариуса при снабдяване с нотариалния акт от 2006г. /в нея номера на имота е 191/, както и при извършване на поправката. Скица № 194 от 11.12.2007г. отразява същия имот, но с номер 194, като в нея е посочен ищеца като собственик с нотариалния акт от 2006г. Тази скица е представена по делото /л.27 от първоинстанционното дело/. С удостоверението на К.[населено място] от 26.04.2010г. се предоставя на пълномощника на молителя скицата от 17.08.2005г. с изрично отбелязване, че имотът не е № 191, а № 194, за което има издаден документ за поправка. На второ място, не може да се приеме, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на спора. По настоящето дело, а и по предходното водено дело между страните - гр.д. № 78/2008г. на Б. районен съд, са събрани доказателства в същата насока, а именно че през 2005г. е издадена скица, в която имотът е посочен с № 191, а впоследствие с удостоверение на техническата служба е установена грешка относно номера на имота и площта му и въз основа на това е извършена поправката в нотариалния акт. Тези обстоятелства са взети предвид от съда при постановяване на решението и новопредставените скици не са в състояние да обусловят различни от приетите правни изводи. Въз основа на горното не се установява наличие на основанията по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Ц. от[населено място], [община] с правно основание чл. 303, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на Б. районен съд от 23.11.2009г. по гр.д. № 295/2009г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: