Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 13 май 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 267/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец И. А. И. срещу решение № 134 от 19.12.2013год. по внчхд № 320/2013 год. на Шуменския окръжен съд, с което е отменена присъда № 78 от 03.06.2013год. по нчхд № 1374/2012год. на Шуменския районен съд и наказателното производство срещу подсъдимия И. С. Б. по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т.т. 1 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 334, т. 4, във вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК. В жалбата се релевира основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Изложени са съображения за липсата на мотиви в съдебния акт по доказателствата по делото и тяхната оценка от страна на въззивния съд, която при възраженията от страна на подсъдимия срещу присъдата е била задължителна. Въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл. 339 от НПК и е допуснала съществено процесуално нарушение като е прекратила наказателното производство при липсата на законови предпоставки за това. По този начин е ограничено правото на частния обвинител и граждански ищец да поддържа обвинението и да търси реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление от частен характер. В съответствие с направените оплаквания се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Срещу касационната жалба е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимия, който изразява становище, че не са налице визираните в нея основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Редовно призован, не се явява и подсъдимият, като защитникът му поддържа първоначално подаденото писмено възражение срещу жалбата на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 78 от 03.06.2013год. по нчхд № 1374/2012год. на Шуменския районен съд подсъдимият И. С. Б. е признат за виновен в това, че през периода от началото на м. януари до края на м. март 2012год.- в [населено място], многократно публично разгласявал позорни обстоятелства и набеждаване в извършване на престъпление на И. А. И. в качеството му на нотариус с рег. № 007 на Нотариалната Камара, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, във вр. чл. 148, ал. 1, т.т. 1 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК е осъден на пет хиляди лева глоба и „обществено порицание”, което да се извърши на таблото за обяви на общ. Плевен. Подсъдимият е осъден да заплати на И. А. И. сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2012год. до окончателното й изплащане, като в останалата му част искът е отхвърлен до предявения му размер от четиринадесет хиляди лева. Подсъдимият И. Б. е осъден да заплати дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, както и направените по делото от частния тъжител разноски в размер на петстотин лева. С обжалваното решение на основание чл. 334, т. 4, във вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира жалбата на касатора за основателна. Изводите на Шуменския окръжен съд, че производството по нчхд № 1374/2012год. на Шуменския районен съд, образувано на 14.09.2012год. /след произнасяне по чл. 43, т. 3 от НПК от ВКС, първо н.о./ по частна тъжба вх. № 9681/31.05.2012год. на РС-Плевен от И. А. И. срещу И. С. Б. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.т. 1 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК е в нарушение на чл. 81 от НПК и следва да се прекрати на основание чл. 334, т. 4, във чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, са неправилни. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадало от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР № 2/02 г. на ОСНК/. Съдържанието на частната тъжба от И. И. не обосновава извода на Шуменския окръжен съд, че е нарушено правото на защита на подсъдимия да узнае същността и характера на обвинението, както и неговата конкретика по време и място на извършване на деянието. Видно от съдържанието й, частната тъжба съдържа всички индивидуализиращи обстоятелства на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.т. 1 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а именно, че от свои познати /споменати поименно/ тъжителят е узнал за разпространявани от началото на м.януари 2012год. до края на м. март 2012год., в квартално кафене в [населено място] от И. С. Б. срещу него изявления, че И. е „мошеник, измамник и в качеството си на нотариус е извършил множество измами с имоти, от което са пострадали много хора, включително и самият той”. Изявленията на подсъдимия направени публично по адрес на тъжителя и стигнали до него, И. е възприел като клевети и приписани престъпления, които са унизителни за честта и достойнството му, с които е накърнено доброто му име в обществото като нотариус, като е дискредитирана положителната обществена оценка за неговата личност. При тези данни, изводът за нарушаване на правото на защита на подсъдимия Б.-да разбере фактическите обстоятелства на престъплението, в което е обвинен, за да може обективно да упражни правата си в обема, гарантиран му от НПК, не намира опора в данните по делото, защото тъжбата е в съответствие с изискуемата по чл. 81, ал. 1 НПК форма и съдържание. Затова и критиките на въззивния съд, че съдията-докладчик не е изпълнил задължението си по чл. 250, ал. 1, т.1, във вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК- да прекрати наказателното производство, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията по чл. 81 от НПК са неправилни и незаконосъобразни, защото подсъдимият е имал възможност незабавно, преди събирането на доказателствата по установяването на фактите на обвинението, да се запознае с причините и характера му и да подготви защитата си по него, което и фактически е сторил в хода на съдебното производство с доказателствени искания в подкрепа на възражението си срещу обвинението, които съдът е уважил. В рамките на формулираното с тъжбата обвинение и на базата на събраните по делото и проверени писмени и гласни доказателства –показанията на свидетелите Б. А. С. и Н. И. К., първоинстанционният съд е направил изводите си от фактическо и правно естество, като в дейността му по оценка на доказателствения материал не е допуснал нарушения на изискванията по чл. 305, ал. 3 от НПК. Ето защо, съображенията на въззивния съд за неконкретизирано по чл. 81, ал. 1 от НПК обвинение в тъжбата и, че първостепенният съд е трябвало да прекрати образуваното наказателно производство по чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК /стр. 3, абз. 2 от мотивите на решението/ са неправилни и незаконосъобразни. Всичко изложено сочи, че изводът за отмяната на присъдата на първостепенния съд и за прекратяване на производството по делото е направен при съществено нарушение на процесуалните правила и при липсата на предпоставките за това по чл. 24, ал. 4, т. 2 и чл. 81 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Шуменския окръжен съд, в друг състав, в стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Воден от тези мотиви ВКС на РБ, трето н.о. на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 134 от 19.12.2013год. по внчхд № 320/2013 год. на Шуменския окръжен съд, с което е отменена присъда № 78 от 03.06.2013год. по нчхд № 1374/2012год. на Шуменския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: