1 Р Е Ш Е Н И Е № 521 гр.София, 23.06.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 550/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 472/ 27.04.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 550/ 2010 г. по жалба на В. Г. В. е допуснато до касационно обжалване решение на Хасковски окръжен съд № 293 от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 442/ 2009 г. С допуснатото до касация въззивно решение са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.200 ал.1 и 3 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер 5 286,53 лв – разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия, 1 425,16 лв – средства за специален хранителен режим и 1 080 лв – средства за закупуване на лекарства. На 08.01.2010 г. Хасковски окръжен съд е постановил определение, с което на основание чл.248 от ГПК касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 800 лв разноски. Това определение също е обжалвано от В. Г. В.. Обжалването е допуснато поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса дали страдащ от професионално заболяване работник с 50 % трайно намалена работоспособност има право на обезщетение по чл.200 от КТ. На този въпрос вече е отговорено положително с решения на ВКС, ІІІ г.о. № 128 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 268/ 2009 г., № 230/ 20.05.2010 г. по гр.д.№ 2487/2008 г., № 323/ 27.04.2010 г. по гр.д.№ 483/ 2009 г. Цитираните решения са постановени на основание чл.290 вр. чл.291 от ГПК, т.е. служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата, които трябва да се съобразяват с тълкуването в тях. Настоящият съдебен състав също приема, че когато на работник бъде призната с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност от 50 % в резултат на трудова злополука и професионално заболяване, то той има право на обезщетение по чл.200 ал.1 от КТ и след изменението на разпоредбата, направено с измененията в кодекса ДВ бр.52/ 2004 г., включително след измененията, извършени с ДВ бр.15 от 2010 г. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е отказал да присъди обезщетение на ищеца по съображения, че трайно намалената негова работоспособност в резултат на професионално заболяване е под 50 %. Извършил е тълкуване на нормата на чл.200 ал.1 от КТ, според което работодателят дължи обезщетение за вреди само ако трайно намалената работоспособност е повече от 50 %, в противен случай липсва елемент от състава, водещ до възникване на задължението за обезвреда. По реда на чл.291 от ГПК обаче Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по същия въпрос, изяснявайки съдържанието на закона в противоположен смисъл. И когато трайно намалената работоспособност е под 50 %, работодателят дължи обезщетение за вредите, които стоят в причинна връзка с професионалното заболяване или ексцесът от него. Тъй като в обжалваното решение е прието друго, то следва да бъде касирано, като при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът В. Г. В., работещ при ответника [фирма], [населено място] по трудово правоотношение, е получил професионално заболяване „А. плеврално - паренхимна форма”, за което с решение на ТЕЛК от 01.12.2003 г. му е определена намалена работоспособност 50 % за срок до 01.12.2006 г. С влязло в сила решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 69/ 2008 г. [фирма] е осъдено да заплати на В. обезщетение за имуществените вреди, търпени в резултат на това заболяване, за период от 01.05.2000 г. до 31.03.2005 г. В настоящето производство със заключение на вещо лице е потвърдено професионалното заболяване на ищеца. Не съществуват лекарствени средства за дефинитивна терапия на това заболяване. Лечението е симптоматично и се прилага само при нужда. За това заболяване е необходим специфичен хранителен режим, който изисква дневно допълнителни средства от 1,01 лв за 2005 г., 1,14 лв за 2006 г., 1,46 лв за 2007 г. и 1,51 лв за 2008 г. За времето от август 2005 г. до юли 2008 г. включително ищецът е получил доходи от пенсия в размер 4 149,87 лв. За същия период би получил възнаграждение , ако е заемал длъжността на която е заболял в ответното дружество, в размер с 5 286,53 лв повече. При тези факти искът за заплащане на имуществени вреди в размер 5 286,53 лв – разлика между получавана пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал ако не беше пенсиониран, е основателен. Невъзможността ищецът да реализира доходи от труд за периода е в причинна зависимост от определената му трайна неработоспособност, следователно ползите, които е пропуснал да реализира трябва да бъдат обезщетени от работодателя. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поддържане на специфичен хранителен режим. И те са в пряка причинна връзка с професионалното заболяване, тъй като поддържането на такъв режим не би се наложило, ако работникът не страда от такова. За исковия период тези разходи са в размер 1 425,16 лв, в който размер искът следва да бъде уважен. Неоснователен обаче е искът за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства. Такива разходи не са доказани по делото. Липсват документи, установяващи за исковия период ищецът да е закупувал лекарства. Не е установено и да е имало необходимост да ползва лекарствени средства. Вещото лице, което е дало заключение за професионалното заболяване на ищеца, отговаря отрицателно на въпроса необходимо ли е медикаментозно лечение. Според него при настъпили остри състояния ищецът е трябвало да ползва лекарства, но няма такава постоянна необходимост. Няма и данни при ищецът да е имало влошаване на здравословното състояние, което да е налагало използване на медикаменти. Следователно остава недоказано по делото той да е претърпял вреди, изразяващи се в разходване на парични суми за закупуване на лекарства, съответно искът за обезщетяване на такива вреди следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено частично, след което исковете за обезщетяване на имуществени вреди в размер 5 286,53 лв и 1 425,16 лв да бъдат уважени. В частта, в която е отхвърлен искът за обезщетяване на имуществени вреди от 1 080 лв, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е и жалбата срещу определението на окръжния съд от 08.01.2010 г., с което касаторът е осъден да заплати на ответника разноските по делото. Това определение следва да бъде отменено, а отговорността на страните за разноски следва да се разпредели съгласно чл.78 от ГПК – ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете (56,5 % от общо направени разходи 800 лв), а ответникът – пропорционално на отхвърлената част (43,5 % от общо 956 лв). След компенсация остава да се присъдят на ищеца 36,14 лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата всички дължими за трите инстанции в производството такси и разноски по делото по исковете, които са уважени. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковски окръжен съд № 293 от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 442/ 2009 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от В. Г. В. против [фирма] искове с правно основание чл.200 ал.1 и 3 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер 5 286,53 лв – разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия и 1 425,16 лв – средства за специален хранителен режим и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], блок „Т. А-1”, вх.Б, ет.4, ап.25, по искове с правно основание чл.200 ал.1 и 3 от КТ сумата 5 286,53 лв (пет хиляди двеста осемдесет и шест лева, петдесет три стотинки) – разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия за период 01.08.2005 г. – 31.07.2008 г. и сумата 1 425,16 лв (хиляда четиристотин двадесет и пет лева, шестнадесет стотинки) – средства за специален хранителен режим за период 01.08.2005 г. – 31.07.2008 г., със законната лихва върху тези суми от 22.08.2005 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 36,14 лв (тридесет и шест лева, четиринадесет стотинки) разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Хасковски окръжен съд № 293 от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 442/ 2009 г. в останалата част. ОТМЕНЯ определението на Хасковски окръжен съд от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 442/ 2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: