Ключови фрази
Развод по взаимно съгласие * местна подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

            О         П        Р        Е         Д         Е         Л         Е        Н         И         Е

 

                                                               187

 

                                          ГР. София,    16.04.2009 г.

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 13.04.09 г. в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.№197/09 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. М. и Г. М. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /СГС/ по ч.гр.д. №5102/08 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Навежда се основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.

Налице е и основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовават молителите – съществен процесуалноправен въпрос по делото е този за местната подсъдност на молбата за развод по чл. 100 от СК, като предпоставка за търсеното от определен съд съдействие. Той и поставените във връзка с него – за характера на нормите, с които е уредена подсъдността в охранителното производство и следи ли съдът служебно за нея, са от значение за точното прилагане на закона.

За да прекрати производството по подадената до него молба за развод по взаимно съгласие, Софийски районен съд / чиито мотиви са споделени изцяло от СГС/ е приел, че не е компетентен да я разгледа – подсъдността в охранителното производство е уредена императивно в чл.531, ал.2 от ГПК. СГС е добавил, че за нея съдът следи служебно и в случая е неприложим чл.119, ал.3 от ГПК, тъй като в производството няма ответник.

Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни – на осн. чл.540 от ГПК за охранителното производство освен общите правила на ГПК се прилагат съответно и тези на исковото производство, с изключение на чл.207-266 и чл.303 – 388.

Установената в чл.531, ал.2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и 2 от ГПК и чл.533 от ГПК / тя не е условие за издаване на искания акт/.

В случая молителят има настоящ адрес в Холандия – Х. , а молителката живее и работи в гр. С.. Постоянните адреси на двамата са съответно в гр. Р. и Бургас.пълномощили са общ пълномощник адв. Д с адрес в гр. С., който сочат и за съдебен. Съответно приложим е и чл.117, ал.3, вр. с ал.2 от ГПК – единият молител не живее на постоянния си адрес в РБ, а трайно в чужбина, което предпоставя подаване на молбата пред надлежния съд в София. С това, дори при отреченото за случая служебно следене на подсъдността, тя е спазена.

Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на СРС за разглеждане на молбата по чл.100 от СК. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №5102/08 г. от 9.12.08 г.

ОТМЕНЯ това въззивно определение.

Връща делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата за развод по чл.100 от СК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: