4 Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 21 април.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1150 по описа за 2011 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдената В. Д. П. за възобновяване на наказателно дело– внохд № 718/10 г. по описа на Окръжния съд-гр.Пазарджик Възразява се, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска оправдаване по възведеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа от защитниците на осъдената. Гражданските ищци не вземат участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение, взе предвид следното: С решение № 225 от 06.12.2010 г. по внохд № 718/10 г. Окръжният съд-гр.Пазарджик потвърдил присъдата на Районния съд-гр.Пазарджик, постановена по нохд № 873/10 г., с която подсъдимата П. е осъдена на основание чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от пет години. На основание чл.67, ал.3 НК съдът постановил, в изпитателния срок, подсъдимата за изтърпи пробационна мярка – задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично. Наред това подс.П. е осъдена на основание чл.45 ЗЗД да заплати обезщетения за причинени имуществени вреди, както следва – в полза на П. С. – 5179,90 лева и в полза на И. К. – 13299,64 лева. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно, тъй като не са допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Наличието на релевираните касационни основания се основава с доводи, както следва – обвинителният акт не е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246, ал.2 НПК; в мотивите на първоинстанционната присъда липсват съобразителна част и правни съображения; установените фактически положения не разкриват признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 НК; налице са гражданско-правни отношения; не е настъпила вреда; неправилно е приложението на чл.67 НК. Възраженията, свързани с обвинителния акт и мотивите на присъдата са били поставени на вниманието на въззивния съд, като същият е изпълнил задължението си, по чл.339, ал.2 НПК, да им даде отговор - л.26 от мотивите на решението. Изложените съображения, предопределили отхвърлянето на същите възражения като неоснователни, не се оспорват от осъдената и защитата й, изцяло се споделят от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Обвинителният акт не е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 НПК, а мотивите на присъдата не дават основание да се приеме, че липсват съобразителна част и правни съображения. Решението на ПОС се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, в кръга по чл.102 НПК. Събрани са възможните, относими доказателства от различни по вид доказателствени източници, приети са заключения по графическа и почеркова експертизи. Пострадалите и подсъдимата са заели диаметрално противоположни позиции, като е достатъчно само да се посочи, че последната е отрекла да познава св.С., както и това да е имала каквито и да било контакти с двамата пострадали, още по-малко, да е получава парични суми от тях. Тъкмо това е предопределило и предприемането на мерки за проверка на показанията на пострадалите и обясненията на подсъдимата, изразили се в разпити на други свидетели, назначаването на почеркова експертиза. Тук е мястото да се вземе отношение по това, че защитата на осъдената придава по-голямо значение на заключението на последно посочената експертиза. Фактите от кръга по чл.102 НПК могат да бъдат установявани чрез всички предвидени в закона доказателствени източници. Безспорно е установено, че ръкописен текст, дата и подпис за „получател” в разписката, на името на св.С., са положени от осъдената П.. Обстоятелството, че не е установено осъдената П. да е автор на подписа на мястото на управител в договора от 30.09.2008 г., представен от св.С., не налага друг извод за взаимоотношенията между последния и П., различен от направения от въззивния съд. Събраните доказателства, поотделно и във взаимната им връзка, са били анализирани внимателно, адекватно на обективното им значение. ВКС намира, че при възприетите за установени фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Осъдената е осъществила признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.210, ал.1, т.5 НК, тъй като е формирала невярна представа у пострадалите относно намерението и възможностите й за уреждането на американски визи, преследвайки набавянето на имотна облага за себе си, като с това им причинила имотна вреда. Създадената невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства, са мотивирали пострадалите да се разпоредят с инкриминираните по делото пари, като към момента на предаването им за тях е настъпила установената по делото вреда, като законосъобразен е изводът, че тя е в „големи размери”. Наличието на разписка и запис на заповед, съответно в полза на св.С. и св.К., не дават основание за друг извод. Възможността последните да защитят имуществените си интереси и посредством гражданско-правни способи, не елиминира факта на настъпилата в патримониума им вреда. Наложеното на осъдената наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. При липсата на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Съдът по същество, като е установил, че за поправянето на дееца, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, при наличието и на формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК, е имал основание да отложи изпълнението на наказанието. Защитата на осъдената счита, че съдът е нарушил закона, като е надхвърлил срока на продължителност на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК , определен в чл.42а, ал.3, т.1 НК. Възражението е неоснователно. По силата на чл.67, ал.3 НК, когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1-4 НК през изпитателния срок. В настоящият случай съдът е постановил в изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 НК, осъдената да изтърпи пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК, при честота на явяване два пъти седмично. След последното изменение на чл.67, ал.3 НК със ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.27/2009 г., свързано с чл.223,228 и 260 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), разликата между наказанието „пробация” и мерките за пробационен надзор е ясно изразена. Пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1-4 НК могат да бъдат елемент от наказанието „пробация”, доколкото последното е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно, или могат да бъдат самостоятелна мярка за пробационен надзор. Като част от съвкупността по чл.42а, ал.1 НК, респ. като вид наказание по чл.37, ал.1 НК, тяхната продължителност е определена изрично от закона – чл.42а, ал.3 НК, а като самостоятелна мярка за пробационен надзор - е в пряка зависимост от размера на изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 НК. В последният случай пробационната мярка е средство за контрол, въздействие и възпитание върху осъдения, в рамките на определения от съда изпитателен срок, идентични по предназначение с тези по чл.67, ал.1 и 2 НК, като на съда е предоставена възможност да прецени необходимостта от вземането на такава мярка, но не и да определя срок, различен от този, в който тя следва да се осъществява. В подкрепа на казаното дотук е и това, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, условно осъденият не изпълнява без основателна причина определената му по реда на чл.67, ал.3, пробационна мярка, съдът може да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. При тези съображения ВКС не установи основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и на основание чл.424 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Д. П. за възобновяване на внохд № 718/10 г. по описа на Окръжния съд-гр.Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: