Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 12.09.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 202 описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия А. З. Ш. и на служебния защитник на подсъдимия Д. А. К., против въззивно решение № 7/20.10.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 339/2021 г., с което е била изменена присъда № 14/25.08.2021 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 229/2021 г. С тази присъда подсъдимите са били признати за виновни в извършването на две престъпления, както следва: 1. Подсъдимият А. Ш.: - по чл. 199, ал.1, т.3 пр. 2-ро във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 29.11.2020 г., в [населено място], обл. П., на [улица], в съучастие, като съизвършител с Д. А. К. от [населено място], отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 35,00 лева, в банкноти с номинал, както следва: три банкноти от по 10,00 лв. и една банкнота от 5,00 лв. и 1 бр.мобилен телефон марка „UMIDIGI“, на стойност 185,00 лв. от владението и без съгласието на собственика А. Г. А. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на пострадалия, вследствие на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори долен, ляв зъб в областта на шийката – избиване на зъб, състояние довело до затрудняване на дъвченето /във фазата на отхапване/, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 10 години лишаване от свобода. - по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 29.11.2020 г., в [населено място], обл. П., на [улица], в съучастие, като извършител с Д. А. К. отвлякъл А. Г. А., като деянието е извършено от две лица, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 7 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Ш. е било определено общо най-тежко наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. 2. Подсъдимият Д. К.: - по чл. 199, ал.1, т.3 пр. 2-ро и т. 4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 29.11.2020 г., в [населено място], обл. П., на [улица], в съучастие, като съизвършител с А. З. Ш. от [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 35,00 лева, в банкноти с номинал, както следва: три банкноти от по 10,00 лв. и една банкнота от 5,00 лв. и 1 бр.мобилен телефон марка „UMIDIGI“, на стойност 185,00 лв. от владението и без съгласието на собственика А. Г. А. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и тялото на пострадалия, вследствие на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втори долен, ляв зъб в областта на шийката – избиване на зъб, състояние довело до затрудняване на дъвченето /във фазата на отхапване/, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 12 години лишаване от свобода. - по чл. 142, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК за това, че на 29.11.2020 г., в [населено място], обл. П., на [улица], в съучастие, като извършител с А. З. Ш. отвлякъл А. Г. А., като деянието е извършено от две лица и представлява опасен рецидив, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 10 години лишаване от свобода На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е било определено общо най-тежко наказание в размер на 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимите заплащането на разноските по делото. С въззивно решение № 7/20.01.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 339/2021 г., първоинстанционната присъда е изменена като е намален размера на наложените на подсъдимите наказания, както следва: 1. по отношение на подс. Ш. за деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК от 10 на 7 години „лишаване от свобода“, и за деянието по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК от 7 на 5 години „лишаване от свобода“, както и определеното по реда на чл. 23 от НК общо наказание от 10 на 7 години „лишаване от свобода“. 2. по отношение на подс. К. за деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК от 12 на 9 години „лишаване от свобода“, и за деянието по чл. 142, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК от 10 на 6 години „лишаване от свобода“, както и определеното по реда на чл. 23 от НК общо наказание от 12 на 9 години „лишаване от свобода“. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. В касационните жалби и на двамата подсъдими са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Претендира се отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, преквалифициране по чл. 198, ал. 1 от НК /за подс. Ш./ или прилагане на чл. 55 от НК за деянието по чл. 199 от НК и намаляване на наказанията. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП намира жалбите за неоснователни и предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият Ш. и процесуалният му представител - адв. У., поддържат направените в жалбата доводи и искания. Представена е писмена защита лично от подсъдимия. Подсъдимият К. и служебният му защитник – адв. Я., поддържат изцяло изложеното в жалбата. В последната си дума подс. Ш. моли за намаляване на присъдата. В последната си дума подс. К. моли за оправдаване за отвличането и намаляване на присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. Предвид идентичните съображения, изложените в жалбите, същите ще бъдат разгледани заедно. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда апелативният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните по реда на чл. 371, т. 1 от НПК свидетелски показания, експертните заключения и писмените доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание. В тази връзка, изцяло неоснователно е възражението, както правилно е отбелязал и въззивният съд, за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е била разпитана в качеството й на свидетел М. В. Г., за която имало данни, че била очевидец на случилото се. Искане за събиране на доказателства, в това число и за разпит на визираната свидетелка не е било отправяно нито лично от подсъдимия Ш., нито от неговия защитник, поради което и няма как да е било уважено несъществуващо искане. В случай, че е било направено доказателствено искане за разпит на свидетел и съдът го е отхвърлил, без да изложи аргументи за отказа, то тогава на тази плоскост би могло да се обсъжда твърдяното нарушение на процесуалните правила. При условие, че липсва такова искане и съдът, извършвайки цялостна служебна проверка, се е мотивирал по какви причини е счел, че не е необходим разпита на посочената свидетелка, то претендираното нарушение на процесуалните правила се явява изцяло несъстоятелно. Всички оплаквания, застъпени в касационните жалби и съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като обстойно ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. На първо място, инвокираният довод /от подс. Ш./ за липса на средна телесна повреда и искане за преквалификация в чл. 198 от НК, е напълно несъстоятелен. На л. 14-16 от въззивното решение съдът е изложил конкретни аргументи за неоснователност, с които настоящият съдебен състав се солидаризира и не намира за необходимо да ги преповтаря. Идентично е положението и с отправените възражения за несъставомерност на деянието по чл. 142 от НК, поради липсата на умисъл, и за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, които са били поставени на вниманието на апелативния съд и получили задълбочен и конкретен отговор на л. 17-18 от оспорваното решение, с който ВКС се съгласява и намира за правилен и законосъобразен. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения и логичната им интерпретация при обосноваване на изводите за авторството и начина на извършване на деянията, материалният закон е приложен правилно с осъждане и на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения. В касационната жалба на подсъдимия Ш. липсват конкретни аргументи за явната несправедливост на наложените му наказания, като касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК е заявено бланкетно, без изложени съображения в тази връзка, и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Доколкото в жалбата на подсъдимия К. са изложени абсолютно идентични с посочените във въззивната жалба възражения за явна несправедливост на наложеното наказание за деянието по чл. 199 от НК и не отчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства, то ВКС намира същите за изцяло неоснователни. Но следва да подчертае, че намаленото от въззивната инстанция наказание не разкрива касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като в тази връзка в процесуалния сезиращ съда документ не се съдържат и не се изтъкват нови обстоятелства със смекчаващо значение, които да не са били съобразени от апелативния съд и да налагат намаляване на наказанието. Прегледът на въззивните мотиви обаче демонстрира, че индивидуализацията за деянието по чл. 199 от НК е проведена в съгласие с изискванията на чл. 54 от НК, като обемът, тежестта и съотношението между установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние, не оправдават по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Намалената от апелативния съд на 9 години „лишаване от свобода“ санкция съответства на извършеното и е достатъчна за постигането на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7/20.01.2022 г. на Великотърновски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 339/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.