5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256
гр. София, 29.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 103 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Г. Г. Т. от[населено място], в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. М., против определение № 491 от 16 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 385 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено определение № 2725 от 26 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 1067 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за присъждане на сторени разноски по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът неправилно възприел фактическата обстановка и неправилно е тълкувал фактите по делото; към отговора на исковата молба се намира оригинал на договор за правна помощ и пълномощно; нелогично съдът се е произнесъл по частната жалба, ако е приел, че подалият я адвокат не е упълномощен; законодателят не е предвидил като приложение за ответната страна да се представя и копие от пълномощното по делото. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата частна касационна жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: след като при разглеждане на подадена жалба съдът приема представителната власт на пълномощника по делото, допустимо ли е да не приема представеното със същия документ (адвокатско пълномощно) доказателство за разходи; представителни правомощия на адвоката по делото възникват ли само с представяне на договор/пълномощно в оригинал, или след представяне на договора/пълномощното и за ответната страна; за да се приеме за разглеждане една жалба необходимо ли е за ответната страна да се представи копие от документ за внесена държавна такса. Твърди се, че поставените процесуалноправни въпроси са съществени и са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС (сочат се три определения на апелативен съд и решение на апелативен съд – представят се само определение № 635 по гр.д. № 4489 за 2010 г. на апелативния съд в[населено място] и решение № 107 по гр.д. № 266 за 2010 г. на апелативния съд в[населено място]) и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], представлявано от управителя И. П. Ш., със седалище и адрес на управление в[населено място], не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че на представения отговор на исковата молба липсва отбелязване на това кой екземпляр е предназначен за съда и кой – за ищеца, поради което оплакването за допусната деловодна грешка е неоснователно; в отговора на исковата молба подробно са описани всички приложени писмени доказателства и в тях не е посочен договор за правна помощ, което е достатъчно обстоятелство да се приеме, че такъв договор с отговора не е представен; съгласно разпоредбата на чл. 132, т. 2 ГПК към отговора се представят преписи от отговора и приложенията към него за насрещната ищцова страна и след като пълномощното е приложение към отговора, препис от него следва да се намира и в комплекта за насрещната страна; съдът приема с оглед на всичко изложено, че с отговора на исковата молба в съда не е представен договор за правна помощ и следователно не са представени доказателства за направени разноски по делото, поради което искането на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователно.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението в нея, съдът намира, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол.
От поставените от жалбоподателката въпроси касационният съд приема за обуславящ изхода на конкретния спор само вторият поставен въпрос, който следва да се конкретизира по следния начин: необходимо ли е да се представя препис от договора за правна защита и съдействие и за насрещната страна. Останалите въпроси, макар и значими по принцип, не са обусловили решаващата воля на съда, за да формират общото основание за допускане на касационното обжалване. Представената от касаторката съдебна практика не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представлява по естеството си задължителна съдебна практика по смисъла на посочения текст. Дори и да се приеме, че с представянето на двата съдебни акта касаторката поддържа основанието по т. 2 на същия текст, то с решението на апелативния съд не е разрешен въпрос със сила на пресъдено нещо, а и както в решението, така и в определението на друг апелативен съд, не се разрешава поставеният правен въпрос. Ето защо следва да се приеме, че отговорът на процесуалноправният въпрос се дължи при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По поставения въпрос касационният съд приема, че не е необходимо да се представя препис от договора за правна защита и съдействие и за насрещната страна. Този извод произтича от съпоставката в текстовете на чл. 128 и чл. 132 ГПК – законодателят разпорежда, че както към исковата молба, така и към отговора й, се представя пълномощно, когато исковата молба/отговорът се подава от пълномощник и това пълномощно е условие за редовност на исковата молба/отговора. Препис от пълномощното като част от приложенията към молбата и отговора изрично не се предвиждат. Следва да се има предвид, че изискването да се прилага пълномощно към съответния документ, предназначен за съда, произтича от необходимостта да се докаже представителната власт на лицето, подаващо документа, както и да се определи кръга от съдопроизводствени действия, които пълномощникът може да извършва (чл. 34 ГПК). Преценката за редовността на упълномощаването и за възможността на пълномощника да осъществи съответното процесуално действие се прави от съда, а не от насрещната страна.
С оглед отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че разрешението на въззивния съд е неправилно.
Относимите обстоятелства са следните:
Частната жалбоподателка представила отговор на исковата молба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място] по претенция за осъждането на частната жалбоподателка на основание чл. 193, ал. 1 ЗУТ да заплати на дружеството 7000 лева без включен ДДС, представляващи цената на правото на прокарване на електрически кабел през собствения на дружеството недвижим имот. Отговорът на исковата молба бил подаден от името на самата ответница по иска и като приложения към отговора са описани копие от отговора за ответника и заверени копия от два броя писмени доказателства. Изрично в отговора е посочено, че се претендират съдебно деловодни разноски. С определение № 2036 от 23 август 2010 г. първоинстанционният съд приел предявеният иск за недопустим и прекратил производството по делото. Тъй като липсва произнасяне по претенцията за заплащане на разноски, по искане на ответницата се развило производство по чл. 248 ГПК. Към друго копие на отговора и приложенията към него, прикрепени на задната корица на първоинстанционното дело, е прикачен договор за правна защита и съдействия, серия В, № [ЕГН], сключен между ответницата по иска и адв. Н. М. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в консултация и процесуално представителство, отговор на исковата молба. Уговорено е и е отразено като внесено възнаграждение от 2500 лева. Пълномощното е определено за представителство и защита по гр.д. № 1067 по описа за 2010 г.
При тези данни следва да се приеме, че са представени доказателства за направени от ответницата по иска разноски, които й се дължат при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК. След като е представен договор за правна защита и съдействие, независимо към кой от екземплярите на отговора, съдът следва да го вземе предвид и да присъди съответната сума. Искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от ищеца, поради което сумата се дължи така, както е заплатена от ответницата.
Частната жалбоподателка претендира заплащането на разноски пред всички съдебни инстанции. Освен вече посочената сума, й се дължат и по 15 лева за въззивното и касационното обжалване (така според чл. 19 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Доказателства за други направени разходи не се намират в кориците на делото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 491 от 16 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 385 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
ОТМЕНЯ определение № 491 от 16 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 385 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], представлявано от управителя И. П. Ш., със седалище и адрес на управление в[населено място], И. зона, да заплати на Г. Г. Т. от[населено място], в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 2530,00 (две хиляди петстотин и тридесет) лева сторени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |