Р Е Ш Е Н И Е №80 гр.София, 21.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1105/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 308 от 22.03.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 58 от 20.05.2010 год. по в.гр.дело № 149/2010 год. на Варненския апелативен съд,. С него са отхвърлени исковете на Р. Т. Т. срещу [община] за установяване, че касаторът е собственик на имот пл.№* в кв.*, м.”С. Н.” по плана на [населено място], П. парк, м.”С.” от * год., сега ПИ № * по КК от 2004 год., на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, както и по силата на реституция по З. по З., З. и др., а така също и иска за сумата 14 935 лева обезщетение за неоснователно ползване на незастроената част от посочения недвижим имот за периода от 19.12.2002 год. до 18.12.2006 год., на основание чл.59 ЗЗД и за сумата 1 643,69 лева на основание чл.86 ЗЗД-обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.59 ЗЗД за периода 18.12.2006 год. – 01.10.2007 год. и е било потвърдено решение № 1765 от 30.12.2009 год. по гр.дело № 2139/2007 год. на Варненския окръжен съд, VІ-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу [община] за приемане за установено, че е собственик на сградите, построени в поземлен имот пл.№ *, в кв.*, м.”С. Н.” по плана от * год. в [населено място], П. парк, м.”С.”, сега ПИ № * по КК. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с решение № 801 от 27.06.2002 год. по гр.дело № 913/2001 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 1071 от 23.06.2005 год. по гр.дело № 430/2004 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 530 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 604/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. Ответникът по касация [община] е на становище, че жалбата е неоснователна. С определение от 16.08.2011 год. производството по делото е било спряно до произнасянето на ОСГК на ВКС по предложение за издаване на тълкувателно решение по тълк.дело № 5/2011 год. След постановяване на тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 год. по тълк.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС производството е възобновено. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че отчуждаването на имот пл.№ * в кв.* по плана на м.”С. Н.”, [населено място] през * год. е било извършено в нарушение на чл.65 З./отм./, съобразно който „зелени и свободни площи се създават съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните планове”. Посочено е, че нито към момента на отчуждаване на терените за парк „Отдих и култура”, нито в по-късен момент е бил изготвен паркоустройствен план, а е бил нарушен и чл.35 З./отм./, тъй като е липсвала „задължителната планова основа” за реализиране на мероприятието „Морска градина”. Установено е по-нататък, че отнетият като празно дворно място имот понастоящем е застроен в съответствие с отреждането му с плановете от 1966 и 1982 год. за парк и от него не може да бъде обособен парцел, който да бъде застроен. Предвид на това, въззивният съд е приел, че липсва втората предпоставка на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ-отчужденият имот да съществува във вида, в който е отнет. Прието е,че имотът представлява част от парк, като свободния терен изцяло обслужва постройките, а и поддръжката на целия парк. Прието е по-нататък, че решението на Варненския окръжен съд от 23.09.1994 год. по гр.дело № 948-В/1993 год., с което по реда на З. по З. и др. е възстановена собствеността върху имот пл.№ * в кв.* по плана на м.”С. Н.”, няма сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост и следва да бъде преценявано по пътя на косвения съдебен контрол, а доколкото липсва законно отчуждаване, не може да бъде извършена и отмяната му по реда на З. по З., З. и др. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение противоречи на указанията по приложение на закона, дадени с тълкувателно решение № 5/2011 год. от 14.01.2013 год. по тълк.дело № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС. Макар и тълкувателният акт да е постановен по въпроса дали държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и З., в мотивите на същия акт ОСГК на ВКС прие, че тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, с която се приемаше, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. Недопустимостта на косвения съдебен контрол върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването на недвижими имоти по чл.4 З. по З.…, когато след това е предявен иск за собственост срещу общината, на чиято територия се намира имотът, следва от разпоредбите на чл.153, ал.1, чл.170, ал.1, чл.171 и чл.177, ал.1, изр.второ АПК, както и от чл.302 ГПК. Органът, издал административния акт – отказ за отмяна на отчуждаването по чл.4 З. по З.…, има качеството на страна по делото пред административния съд и в същото производство, имащо състезателен характер, може да ангажира доказателства за установяване на съответните факти. В случая, спорът за собственост е между лицето, което черпи права от решението на Варненския окръжен съд от 23.09.1994 год. по гр.дело № 948-В/1993 год., с което по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС е възстановена собствеността, и [община]. Предвид изложеното, общината е обвързана от решението, постановено в административното производство по реституцията, което се е развило с участието на кмета на общината, чийто отказ за отмяна на отчуждаването е бил предмет на пряк съдебен контрол. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината /чл.38, ал.1 З./ и участието му в производството по отмяна на отчуждаването има за последица обвързаността на самата община от постановеното решение. Ето защо, съдът, който разглежда последващ гражданскоправен спор за собственост между възстановения собственик и общината е длъжен да зачете конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на отчуждаването. С оглед разрешението на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност инцидентен установителен иск за собственост на процесния имот пл.№ *, кв.*, м.”С. Н.” на основание реституция по чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а претенцията да бъде уважена по отношение на възстановения имот. От представеното влязло в сила решение от 23.09.1994 год. по гр.дело № 948-В/1993 год. на Варненския окръжен съд е видно, че с него е отменено решение № 1721 от 05.04.1993 год. на кмета на [община] и вместо него е бил отменен протокол от 27.11.1959 год. на Комисията по чл.67 З. за отчуждаване на недвижим имот – място от * кв.м., пл.№ * в кв.*, м.”С. Н.” и е възстановена в полза на Р. Т. Т. собствеността върху място от * кв.м., представляващо имот пл.№ * в кв.* по плана на м.”С. Н.”, [населено място]. Безспорно е, че ищецът е възстановил изплатеното му за отчуждения имот парично обезщетение /чл.6, ал.1 З. по З., З.,З., ЗДИ и ЗС/. Видно от заключението на вещото лице /с.з. на 24.04.2008 год./, имотът представлява ПИ № * по КК от * год., същият е с пл.№ * в кв.*, м.”С. Н.” по плана от 1936 год. и е с площ * кв.м. В същия е построена сграда с площ * кв.м., а незастроената площ е * кв.м. Съобразно допълнителното заключение /с.з. на 23.10.2008 год./ прилежащият терен към сградата е * кв.м., а * кв.м. са прилежащи към сградата с площ * кв.м. Безспорно е, че сградите са построени след като теренът е бил държавна собственост и е бил отреден за мероприятие „П. за отдих”. Няма спор и че теренът е останал включен в чертите на Морската градина на [населено място] и е бил използван за стопански двор на СП”П.”. Собственик на сградите е останала държавата, която е извършила строителството и по отношение на тях ефектът на реституцията не може да се разпростре. С решението от 23.09.1994 год. по гр.дело № 948-В/1993 год. на Варненския окръжен съд е отменено отчуждаването на незастроеното дворно място и е възстановена собствеността само върху земята, но не и върху сградите. Следователно, искът за признаване правото на собственост върху постройките по приращение е неоснователен и в тази част въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция е законосъобразно и следва да остане в сила. В зависимост от изхода на спора за правото на собственост върху имот пл.№ * в кв.* и за собствеността върху изградените в него постройки следва да се разрешат и претенциите по чл.59 ЗЗД. От заключението на вещото лице инж.Й. Б. Б./с.з. на 26.03.2009 год./ е видно, че размерът на обезщетението за ползването на дворното място, представляващо прилежащи площи към сградите от * кв.м. за периода от * год. до * год. възлиза на 4 932 лева, а за същия период обезщетението за ползване на свободното дворно място с площ * кв.м. е равно на 10 003 лева, или за цялото място /прилежащо и незастроено/ се дължи обезщетение в общ размер на 14 935 лева. С исковата молба се претендира обезщетение за ползване на незастроената част от * кв.м. в размер на 13 824 лева, поради което след отмяна на решението претенцията в тази й част следва да бъде уважена изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяването й – 01.10.2007 год. до окончателното й изплащане. Претенцията за обезщетение в размер на 6 720 лева за ползване на сградите е неоснователна поради това, че ищецът/сега касатор/ не е собственик на същите. Частично следва да бъде уважена претенцията, приета на 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 20 544 лева, претендирана в размер на 8 000 лева за периода от 18.12.2006 год. до 01.10.2007 год. Законната лихва върху главницата 13 824 лева за същия период възлиза на 1 643,69 лева, поради което искът по чл.86 ЗЗД е основателен за тази сума и следва да бъде уважен, след отмяна на въззивното решение в тази му част. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В. решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, вместо което [община] следва да бъде осъдена да заплати на ищеца/сега касатор/ разноски за всички съдебни инстанции, изчислени по компенсация в размер на 1 365 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 58 от 20.05.2010 год. по в.гр.дело № 149/2010 год. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Р.и Т. Т. срещу [община] за признаване за установено, че е собственик на имот пл.№ * в кв.*, м.”С. Н.” по плана на [населено място], на основание реституция по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС; в частта, с която е отхвърлен иска на Р. и Т. Т. срещу [община] по чл.59 ЗЗД за сумата 13 824 лева-обезщетение за ползване на имота за периода от 19.12.2002 год. до 18.12.2006 год.; в частта, с която е отхвърлен иска на Р.и Т. Т. срещу [община] за сумата 1 643,69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.59 ЗЗД за периода от 18.12.2006 год. до 01.10.2007 год. и в частта за разноските по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че Р. Т. Т., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], ул.”Д-р П.” № *, собственик на основание реституция по чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, на недвижим имот с пл.№ *, в кв.*, м.”С. Н.” по плана от * год., находящ се в [населено място], П. парк, м.”Салтанат”, понастоящем ПИ № * по кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-18 от 04.03.2004 год. ОСЪЖДА [община] да заплати на Р. Т. Т., с посочен адрес, сумата 13 824/тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири/лева – обезщетение за неоснователно ползване за периода от 19.12.2002 год. до 18.12.2006 год. на незастроената част от имот с пл.№ *, в кв.*, м.”С. Н.” по плана от * год., в [населено място], П. парк, м.”С.”, понастоящем ПИ № * по кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-18 от 04.03.2004 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2007 год. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл.86 ЗЗД на Р. Т. Т., с посочен адрес, сумата 1 643,69/хиляда шестстотин четиридесет и три + 0,69 ст./лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 13 824 лева за периода от 18.12.2006 год. до 01.10.2007 год. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 20.05.2010 год. по в.гр.дело № 149/2010 год. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1765 от 30.12.2009 год. по гр.дело № 2139/2007 год. на Варненския окръжен съд, ІV-ти състав в отхвърлителната му част. Осъжда [община] да заплати на Р. Т. Т., с посочен адрес, разноски по делото за всички съдебни инстанции, изчислени по компенсация, в размер на 1 365,59/хиляда триста шестдесет и пет + 0,59 ст./лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/