1 Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 13.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1333/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Д. К. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат К. И. против въззивно решение на С. градски съд, ІІ-г състав от 10.05.2010 г. по гр. д. № 7451/2009 г. С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 54 с-в от 17.06.2009 г., постановено по гр. д. № 31842/2008 г., вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от С. Д. К. Е. [ЕГН] срещу С. градски съд обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди на Председателя на СГС № 1947/8.10.2008 г. и № 1949/9.10.2008 г., с които на основание чл. 187, т. 3, 4 и 8 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ С. Д. К. е дисциплинарно уволнена и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 9.10.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „призовкар” при С. градски съд, както и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за периода 10.10.2008 г. – 10.04.2009 г. в размер на сумата 4 500.00 лв., като неоснователни. За ответника по касация С. градски съд не е изразено становище. С определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 1094/11.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1333/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и е в срока по чл. 283 ГПК. Отговор на правния въпрос в аспект на конкретния казус: Ответник по обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от дисциплинарно уволнен служител е С. градски съд. С първоинстанционното съдебно решение уволнението е признато за незаконно и предявените искове са уважени от съдебен състав на С. районен съд. Първоинстанционното решение е обжалвано от председателя на С. градски съд и въззивна съдебна инстанция за разглеждане и произнасяне по въззивната му жалба е С. градски съд. С писмен отговор на въззивната жалба процесуален представител на ищеца-ответник по жалбата е направил отвод на всички съдебни състави на С. градски съд, като е направил искане делото да се изпрати за произнасяне по жалбата на друг въззивен съд с позоваване на разпоредбите чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 23, ал. 3 ГПК. В отговор на направеното искане за отвод съдебните състави на С. градски съд са се отвели от разглеждане и произнасяне по жалбата с позоваване на основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Въззивното дело е разгледано от съдебен състав на С. градски съд, извън отвелите се съдебни състави. В проведеното открито съдебно заседание съдебният състав не се е произнесъл по направеното и поддържано пред въззивната инстанция искане на процесуалния представител на ответницата по жалба за отвод на всички състави на СГС и е обявил делото за решаване. С постановеното съдебно решение от състав на СГС въззивната жалба на председателя на СГС е уважена, отменено е първоинстанционното решение и е постановено друго решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в този случай, когато не приеме отвода, съдът е длъжен да обяви обстоятелствата. В случай, че съдебният състав не приеме направения отвод, но не изпълни изискването на закона в този случай да се произнесе по искането за отвод на съдебния състав не е налице порок на съдебното решение - основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение. За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: По безсрочен трудов договор № 508/29.06.1993 г., сключен между С. Д. К. и С. градски съд К. е заемала длъжността „призовкар”. В описната книга на призовкаря е отразено, че на 1.10.2008 г. за връчване е получено запорно съобщение по изп. д. № 69/2008 г. на Д.-гр. П.. На 6.10.2008 г. в описната книга е отразено, че съществува неточност в представения от Д.-гр. П. заверен препис от запорното съобщение, като в първия отрязък от съобщението като трето задължено лице е посочена [фирма], а във втория му отрязък - [фирма]. Върху втория отрязък на съобщението връчителят С. Д. К. е направила отбелязване със следното съдържание: „Питам и искам отговор. За коя от двете банки е запорното съобщение. Също така, на кой е задължението, когато се пише документ, да се гледа. Също така, кое е по-лесно – да се пише или да ходиш на един и същ адрес 2-3, че и повече пъти и да понасяш всякакви хули и ругатни от служителите на банката”. Така оформеното запорно съобщение е върнато на Съдебно-изпълнителната служба при РС-Попово. За случая на К. е поискано писмено обяснение, в което тя е посочила, че като е написала резолюция върху самата призовка, а не е изготвила отделно обяснение към призовката е допуснала грешка, за която съжалява. Със заповед на председателя на С. градски съд № 1947/8.10.2008 г. К. е дисциплинарно уволнена на основание чл. 187, т. 3, т. 4 и т. 8 вр. чл. 188, т. 3 КТ, като в мотивите на заповедта е посочено, че служителката е допуснала грубо нарушение на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието и уронване името на съдебната институция, в която работи, а именно – С. градски съд. Въз основа на тази заповед и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е издадена заповед № 1949/9.10.2008 г., с която е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение. Двете заповеди са връчени на уволнената служителка на 9.10.2008 г. За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ съдебният състав на въззивната инстанция е приел, че при издаване на заповедта за уволнение не са нарушени императивните правила на чл. 194, ал. 1 и 2 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, както и че е налице съответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. Изводът на въззивния съд, че служителката е наказана от работодателя при съответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение, не се възприема от настоящия състав на Върховния касационен съд. Съдът е нарушил правната норма на чл. 189, ал. 1 КТ, като не е оценил в достатъчна степен обстоятелствата на конкретния случай, поведението на служителката, изразеното от нея в писменото обяснение критично отношение към извършеното, обстоятелството, че в продължение на 20 години тя е заемала длъжността „призовкар” към С. градски съд без да й е налагано дисциплинарно наказание. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени, като неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл. 189, ал. 1 КТ/. Върховният касационен съд следва да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. На основание чл. 344, ал. 1 КТ уволнението на С. Д. К. следва да се признае за незаконно и да се отменят посочените по-горе две заповеди на председателя на С. градски съд. Ищцата следва да се възстанови на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Следва да й се присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 1 КТ в размер на сумата 4 500.00 лв. за исковия период от време 10.10.2008 г. – 10.04.2009 г. съгласно представените по делото трудов договор, допълнителни споразумения към трудовия договор и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Искането за присъждане на ищцата направените по делото разноски не може да се уважи, поради липса на данни. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, ІІ „г” отделение, постановено на 10.05.2010 г. по гр. д. № 7451/2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на С. Д. К. Е. [ЕГН], с адрес:[населено място], ж. к. „Х. Д.”, бл. 3, вх. „Б”, ет. 1, ап. 1, съгласно заповед № 1947/8.10.2008 г. и заповед № 1949/9.10.2008 г., постановени от председателя на С. градски съд, [населено място], бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, с които на основание чл. 187, т. 3, 4 и 8 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ на С. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение със С. градски съд на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 9.10.2008 г. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. К. Е. [ЕГН], с посочен по-горе адрес на предишната работа към С. градски съд на длъжността „призовкар”. ОСЪЖДА С. градски съд,[населено място], бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата да заплати на С. Д. К. Е. [ЕГН], с посочен по-горе адрес сумата 4 500.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода 10.10.2008 г. – 10.04.2009 г., а по сметка на СРС държавна такса в размер на 280.00 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: