Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 22 януари 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ЦЕКОВА
В присъствието
на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.663/ 2009 г.
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
С решение № 342/ 14.10.09 г.,постановено по В. Н. Д.504/09 г., САС, НО, 8 състав е изменил присъда № 23/03.11.08 г.,постановена от СГС,НО, 3 състав по Н. Д.1238/08 г. в частта,в която подсъдимият Г е бил признат за виновен за придобиване на инкриминираното му наркотично вещество. Подсъдимите И. Г. и Г. Г. са признати за виновни в това, че вмененото им наркотично вещество- 23 865 гр.амфетамин е “особено голямо количество”- престъпление по чл.354 А,ал.2, изр.2 НК. Потвърдено е наложеното и на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода от три години, като същото се счита определено при условията на чл.55,ал.1 НК. Потвърдена е присъдата в останалата част
Срещу постановения от САС съдебен акт е постъпил протест от представител на САП с позоваване на касационното основание на чл.348, ал.1,т.3 НПК и за двамата осъдени дейци. В тази връзка се моли на основание чл.354,ал.3,т.1 НПК присъдата /решение/ да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане в посочената част.
Срещу съдебния акт на въззивния съд е постъпила и касационна жалба от защитника на подсъдимата Г. М. Конкретни касационни основания не са посочени, но предвид позоваването на недоказаност на умисъла за престъплението, за извършването на което подсъдимата е осъдена, се иска решението на въззивната инстанция да бъде отменено в наказателно-осъдителната част и да се потвърди оправдателната такава; или решението да се измени,като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354 А,ал.3 НК; или да се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста с претенция за явна несправедливост на наложеното наказание в рамките на чл.55 НК. Намира жалбата на подсъдимата за недопустима, предвид предходно решение на касационната инстанция по това производство.
Подсъдимата Г. и нейният защитник поддържат жалбата и молят тя да се уважи, като не бъде уважен протестът на държавното обвинение.
Подсъдимият Г. и неговият защитник настояват да не се уважава касационният протест.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:
На първо място, настоящата инстанция следва да се спре на въпроса допустими ли са протестът и жалбата на подсъдимата. И това е така, тъй като процесното производство се разглежда за втори път от касационната инстанция, дадени са определени указания по решение № 300/10.07.09 г., постановено от ВКС, Първо наказателно отделение по К. Н. Д.222/09 г.; отменено е въззивно решение № 67/04.03.09 г.,постановено от САС по В. Н. Д.4/09 г. в частта,в която подсъдимите Г. и Г. са признати за невиновни и оправдани по квалифициращия признак “особено голямо количество”,делото е върнато в тази част за ново произнасяне от страна на въззивната инстанция и е оставено в сила решението на САС в останалата част. Това означава- по потвърждаване на присъдата на СГС в частта, в която подсъдимият С е оправдан по всичките му повдигнати обвинения; Г. Г. М. е осъдена за придобиване на 07.03.07 г.и държане с цел разпространение на 23 865 гр. а. на стойност 715 950 лв.; И. Г. е осъден до е придобил, държал и разпространил-предал на Г. Г. процесното високорисково наркотично вещество; двамата подсъдими са оправдани да са извършили престъплението по чл.354 А НК в изпълнение на решение на организирана престъпна група в съучастие със С. Н. и на публично място, както и да са извършили престъпление по чл.321, ал.3,т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 НК. Следователно, по процесуалните правила присъдата в третираните аспекти е влязла в законна сила.
Казаното не важи по отношение на потвърждаване на първоинстанционната присъда в частта,в която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и 10 000 лв.глоба за подсъдимите Г. и Г. , както и изтърпяването на лишаването от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В тази насока касационната инстанция е отменила постановения по В. Н. Д.4/09 г.съдебен акт на САС и е дала указания за преценка на дължимото наказание в контекста на необходимостта от осъждане на дейците по по-тежко наказуемо престъпление /с квалифициращ признак “особено голямо количество”/, за което е имало обвинение пред първата инстанция. Това е било възможно предвид наличен въззивен протест на представител на СГП за определяне на наказания от по седем години за престъплението по чл.354 А, ал.2 НК за всеки от дейците, естествено с ефективно изпълнение /по В. Н. Д.4-09 г./.
Същевременно, по К. Н. Д.222/09 г. има касационен протест,в който е посочено единствено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на закона,не и това по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Позоваване и на последното може да бъде извлечено в съответствие с цитирания протест на прокурор от СГП, доколкото и представителят на САП е третирал въпроса с необходимостта подсъдимите да бъдат осъдени по по-тежко наказуем материален текст, в санкционната част на който е визирано наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 до 100 000 лв. Ето защо, настоящият протест, коментиращ въпроса за явна несправедливост на наложеното наказание по решението,постановено от САС по В. Н. Д.504/09 г., се приема за допустим.
При второто разглеждане на делото от въззивния съд, чийто акт е предмет на настоящата касационна ревизия, съдебният състав се е произнесъл изцяло по присъдата на първостепенния съд, без да прецени,че с отменителното решение на ВКС по К. Н. Д.222/09 г., съдебният акт на САС по В. Н. Д.4/09 г.е потвърден в определена част. Затова и оправдаването на Г. за наличието на изпълнителното деяние “придобил” се явява незаконосъобразно на процедурно основание, без значение дали е правилно по същество. Незаконосъобразно се явява и цялостното произнасяне по първостепенния съдебен акт и потвърждаването му в останалата част, която вече е била влязла в законна сила. Тъй като липсва протест касателно изтъкнатото, ВКС само го маркира, без да се счита задължен да го обсъжда повече. Произнасянето понастоящем ще се ограничи в рамките на третираното по сезиращите върховната съдебна инстанция по наказателни дела документи, и то в допустимите, с оглед гореказаното, части.
Доколкото САС, НО, 8 състав е взел отношение по виновността на Г. по отношение на “особено голямото количество” като квалифициращ признак и съответно обосноваващ наличието на приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, жалбата на подсъдимата може да се разглежда като допустима единствено в частта касателно поведението на жената, обективирано в предприетото от дейците бягство от местопрестъплението, в светлината на определеното й наказание с искане за намаляване на същото. Видно от описаното по-горе, в останалата част- досежно претенцията за недоказаност на субективната страна на вмененото на Г. М. престъпно поведение за извършено престъпление по чл.354 А НК - неоформено като касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК в жалбата, най-малко понеже се твърди порок при формиране на съдебната воля; както и досежно искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354 А, ал.3,т.1 НК спрямо подсъдимата- касационната жалба е процесуално недопустима.
На второ място, по съществото на допуснатите части по протеста и жалба на Г. , ВКС намира следното:
Протестът на представителя на САП не е в достатъчна степен ясен, в смисъл дали се атакува оценъчната съдебна дейност при определяне на наказанието, предвид налагане на същото при условията на чл.54 или 55 НК или се третира единствено въпросът с явна несправедливост на наложеното наказание в рамките на 55 НК. Осмислянето на част от съдържанието на прокурорския акт, както и претенцията на представителя на държавното обвинение в хода на пренията пред въззивния съд, с оглед споменаване на искането по протеста на СГП /където е фиксирано такова за налагане на наказание за процесното обсъждано деяние лишаване от свобода за срок от седем години и за двамата подсъдими/, дава възможност да се обмисля наличието на първата характеристика. Тя обаче обуславя нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, непосочено от прокурора.
Фиксирано е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като не е уточнено дали се иска увеличаване на същото в рамките на вярната преценка за наличие на предпоставките, визирани в чл.55 НК, което автоматично означава претенция и за отпадане на разпоредбата за условното осъждане; или се атакува единствено неправилно приложение на чл.66 НК /чл.348, ал.5, т.2,алт.1 НПК/. Отново тълкувайки съдържанието на протеста и в частност мотивното наблягане в него на опита за бягство на дейците от органите на МВР по време на задържането им, по какъвто начин са направили опит да осуетят възможността да им бъде потърсена наказателна отговорност, както и изключително високата степен на обществена опасност на деянието и подбудите за него, ВКС прави извод за претендиране за явна несправедливост на наложеното наказание при условията на чл.348,ал.5,т.1 НПК. При така направеното оплакване и приемане на същото за основателно, би се стигнало до ненужност да се обсъжда неправилно прилагане на института на условното осъждане.
Определена яснота внася представителят на ВКП в съдебно заседание пред ВКС, който поддържа протеста на долустоящия прокурор в насока на искане за явна несправедливост на наложеното наказание в рамките на определяне на същото по чл.55 НК и респективно, поради необходимост от неговото увеличаване в дълготрайност до 5 години, липса на основание за прилагане разпоредбата на чл.66 НК.
По същество, второстепенният съд е осъдил подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл.354 А,ал.2,пр.2 НК с наличие на квалифициращия признак “особено голямо количество”. Съображенията са правилни, взети са предвид указанията,дадени по ТРОСНК 6/73 г.,постановено по Н. Д.2/73 г. В този смисъл е и решение № 3/07.02.08 г.на ВКС, Второ наказателно отделение. При определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, второстепенният съд е охарактеризирал посочените от СГС смекчаващи вината обстоятелства, като многобройни такива, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, ако бъде наложено.
Настоящата инстанция се съгласява с голяма част от изложеното, но не може да възприеме отчитането на сравнително младата възраст на подсъдимите лица /на който фактор се набляга в съдебно заседание от защитата/ като смекчаващо вината обстоятелство в конкретния случай. Вярно е,че младостта може да бъде смятана за несъставомерен субективен елемент, който да благоприятствува извършването на определено престъпно деяние. Без да посочва конкретна възраст, в рамките на която оценява младостта, този съдебен състав желае да отбележи, че в случая става дума за 35 годишен мъж и 30 годишна жена към момента на осъществяване на инкриминираната им престъпна дейност, които следва да осъзнават сериозността на извършваното от тях и изключително тежките последици, налични при употреба на амфетамини,върху здравето на който и да е човек. Става дума за отдавна пораснали и съзнателни личности, които се занимават с наркотични вещества, безспорно предназначени за разпространение и в значително количество, дори и в рамките на квалифициращия признак “особено голямо количество”.
На този фон се явява обяснимо, но не и в благоприятна за дейците посока, искането на представителя на САП за оценка на тяхното поведение към момента на задържането им. То може да бъде извлечено като увеличаващо обществената опасност на извършеното от тях и на самите тях. Това е обективен факт, съществуващ сред доказателствата по делото, но необсъден от въззивния съд. Същото се отнася и за споменатите от прокурора подбуди за извършване на деянието. Ако бе преценил не само благоприятствуващите, но и неблагоприятствуващите за подсъдимите фактори, обмислими по дължимото наказание, въззивният съд би могъл да стигне до различни изводи при отмерването му от тези, които е възприел.
Предложената от него неубедителна мотивировка дава повод на настоящата инстанция да прецени основателност на прокурорския протест. Наложеното наказание на Г. и Г. , в съобразие с изложените доводи, е несъразмерно на обществената опасност на деянието, на отегчаващите отговорността обстоятелства, включително и с оглед създадената обстановка по предаването на наркотичните вещества, и в проекция на целите, прогласени в разпоредбата на чл.36 НК. Налице е следователно нарушение по чл.348,ал.1, т.3 вр.ал.5,т.1 НПК.
Това от своя страна води до необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, тъй като въпросът за наказанието е във функционална връзка с въпроса за квалификацията, която в случая следва да се реши от въззивния съд. Следващият състав на САС, който ще разглежда делото след връщането му от ВКС, следва да съобрази посочените по-горе обстоятелства и да осмисли както дължимата квалификация, така и дължимото наказание за подсъдимите, разбира се, в светлината на всички набавени доказателствени материали и при прецизен техен анализ.
С оглед казаното, е безпредметно да се обсъжда единствено допустимото обстоятелство по жалбата на подсъдимата- за намаляване на наложеното й наказание.
На последно, но не по важност, място, служебно касационната инстанция констатира, че САС е постановил решение като съдебен акт, а не присъда. И това е така, въпреки че подсъдимите са осъдени по по-тежко наказуемо престъпление /чл.354 А,ал.2,изр..2 НК/ от това,за което са признати за виновни и осъдени от първостепенния съд /чл.354 А,ал.2, изр.1 НК/, за него е имало обвинение пред първата инстанция и съответен протест пред втората такава. Не може да има никакъв спор, че в случаи като процесния се прилага разпоредбата на чл.336,ал.1,т.1 НПК и второстепенният съдебен състав е задължен да постанови присъда.
Предвид липсата на позоваване на казаното като съществен порок на атакувания съдебен акт от която и да е от страните, този съд не желае повече да отделя внимание на стореното. Следва да отбележи обаче, че след отмяна на въззивното решение, следващият съдебен състав,който ще разглежда делото, следва да постанови присъда.
Водим от изложените аргументи, Върховният касациенон съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 342/14.10.09 г.,постановено от АС-София, НО, 8 състав по В. Н. Д.504/09 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/