Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 05 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2342 по описа за 2013 година. С присъда по нохд № 53/13 г. Окръжният съд-гр.Пловдив признал подсъдимите Д. М. М. и М. Д. Д. за виновни и ги осъдил, както следва: - подс.М. - на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1, чл.2, ал.2 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; - на основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 НК на 2 години лишаване от право да управлява моторно превозно средство; - на основание чл.68, ал.2 НК ПОС постановил отложеното наказание, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 450/10 г. на ПРС, да не бъде изтърпявано от него изцяло. - подс.Д. – на основание чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години; - на основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 НК на 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. ПОС оправдал подсъдимите по част от първоначалните им обвинения и се произнесъл по деловодните разноски. С решение № 177 от 28.10.2013 г., постановено по внохд № 213/13 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата на ПОС. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от името на подсъдимите М. и Д., подадени от техните защитници. Подсъдимият М. претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, като иска да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му поддържат жалбата. Подсъдимият Д. релевира основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК с искане за оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят и защитникът му не се явяват, редовно призовани. Частните обвинители А. Д. Д. и А. Д. Л., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от името на подс.М.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на касационната проверка са стеснени, като вън от същата е оправдаването на двамата подсъдими за част от първоначалните им обвинения. І. По жалбата на подсъдимия М.: Жалбата е неоснователна. Както се посочи, с жалбата е заявено наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Изложените на същото място съображения дават основание да се приеме, че са наведени данни, по смисъла на чл.351, ал.1 НПК, само за основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. При така констатираното очевидно неправилното приложение на закона и несправедливостта на наказанията се претендират като последица от допуснатите от съда по същество процесуални нарушения, от кръга по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда се основава на предположения, тъй като липсва категорична идентификация, че следите на местопроизшествието са оставени от лекия автомобил, управляван от подс.М.. Все в тази посока се поддържа, че изводът на експерта, че подсъдимият е имал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие е основан на имагинерни изисквания за субективните възможности на кой да е водач, а не на тези, характерни за жалбоподателя. Отделно се претендира, че лекият автомобил на последния не е веществено доказателство по делото, тъй като не е иззет по реда на чл.125-126 НПК. Всички очертани възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите на атакуваното решение убедително сочат, че ПАС е изпълнил задължението си да ги анализира, оцени и им даде отговор (чл.339, ал.2 НПК). Изложените съображения, на л.23-25 от мотивите, не дават основание да се приеме, че основанията за отхвърляне на възраженията като неоснователни, са декларативни. Напротив, обективира се детайлност при анализа на отделните възражения, свързано със събраните по делото доказателства. Коментираните съображения на ПАС изцяло се възприемат от настоящата инстанция, доколкото са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му. Достатъчно ясно са посочени причините поради които няма как да се приеме, че МПС, управлявано от подсъдимия към момента на ПТП, е веществено доказателствено средство, събрано при условията и по реда, предвиден в НПК, поради което правилно е било предмет на експертно изследване. При заключението по т.5 на комплексната автотехническа и трасологическа експертиза (л.107 и сл. от нохд), ведно с това, че няма основания за недоверие в него, възражението относно идентификацията на следите от МПС е неоснователно. По идентичен начин стоят нещата и с последното възражение. Следва да се посочи, че нито един от аргументите на решаващия съд не е оспорен надлежно. Обстоятелството, че пред ВКС се поддържат идентични, с тези пред въззивния съд, възражения, указва само, че жалбоподателят не е доволен от резултата, но не става ясно поради какви причини, изводите на ПАС не се възприемат. Липсата на конкретните основания за несъгласие с последните препятства настоящата инстанция да им даде надлежно отговор, съответно на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК. При изложеното ВКС не установи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 НК съдът е имал основание да ангажира отговорността на подс.М.. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанията на подсъдимия са индивидуализирани в рамките на предвиденото в закона. По размер и вид, наказанията не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Липсата на едно от формалните изисквания за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода предопределя ефективното изтърпяване на същото. Доколкото производството пред ВКС е инициирано по жалба на подс.М., ВКС оставя без коментар приложението на чл.68, ал.2 НК. ІІ.По жалбата на подсъдимия Д.: Жалбата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Възразява се, че изводите на съда и експертите, че МПС, управлявано от подсъдимия е навлязло в насрещната лента с 10-20 см., почиват само и единствено на колебливите, несигурни и противоречиви показания на св.Д.Ч.; че експертите не са дали отговор дали последният, от мястото на което се е намирал, при неясна и почти изтрита непрекъсната осева линия, е могъл да възприеме такова минимално навлизане в насрещната лента; отделно съдът не е кредитирал заключението по последната АТЕ, че реакцията на подс.М. е превенция на скоростта, с която е управлявал МПС и удар между двете МПС не би настъпил, ако той не е задействал спирачната система. На последно място се твърди, че липсва нарушение от страна на подсъдимия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Първите две възражения не държат сметка на достатъчно ясно посоченото в обстоятелствената част на повторната автотехническа експертиза (т.2,л.63 от досъдебното производство). Най-напред трябва да се каже, че изводите на същата правилно са били възприети от съда по същество, тъй като са достатъчно пълни и ясни, обосновани и липсват основания за съмнение в правилността им. На същото място изрично е посочено, че навлизането на двата автомобила, частично, в насрещната лента за движение, в момента на сблъсъка им, се основава не на показанията на свидетелите. За техническото изследване на този елемент на ПТП са налице „обективни обстоятелства, които позволяват да се възпроизведе сравнително точно положението на автомобилите в момента на сблъсъка им” – оставените спирачни следи от лекия автомобил на подс.М. и зоната на препокриване на предните части на автомобилите в момента на удара. Поради това и не е имало необходимост за изясняване възможностите на св.Ч., в претендираната от защитата на жалбоподателя, насока. Що се отнася до поведението на подс.М., изложените от ПАС, съображения, по повод на идентично възражение, изцяло се възприемат от ВКС (л.26 от мотивите), като не е необходимо преповтарянето им. На същото място възражението на подсъдимия за липсата на нарушение от негова страна, също е получило отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. И този жалбоподател не сочи причините за несъгласието си със съображенията на съда, предопределили отхвърляне на възражението му като неоснователно. Аналогично с казаното по-горе, при липсата на такива, ВКС няма как да им даде отговор, с оглед на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Подсъдимият няма как да бъде оправдан, тъй като в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, се разкриват признаците на инкриминирания спрямо него престъпен състав по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” НК. Не се установява наличието и на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наказанията на подсъдимия правилно са определени в рамките на предвиденото от закона, доколкото данните по делото не разкриват наличието на условията на чл.55 НК. Съвкупната санкция способства постигането на целите на наказанието, поради което няма основания за намеса от страна на касационния съд. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 28.10.2013 г., постановено по внохд № 213/13 г. на Апелативния съд – гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: