Р Е Ш Е Н И Е
№
563
С о ф и я, 22 декември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 11 д е к е м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 591/2009 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420 ал.1 пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение от 22.06.2009 г., постановено по НОХД № 10703/2008 г. от Софийския районен съд-95 н.с., което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се частична отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият Б. Б. изразява лично и чрез процесуалния си представител адв. Й. Кюпелийска от САК становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и моли то да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.последно от НПК, като, разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
С определение от 22.06.2009 г. по НОХД № 10703/2008 г. на Районен съд-София е одобрено споразумение между представителя на Районна прокуратура-София и защитника на подсъдимия Б. Д. Б. от София адв. Й от САК, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на 20.05.2008 г. в София на престъпление по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание “пробация” с налагане на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 – “задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписването му пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от 3 години за всяка една от тези мерки, както и такава по чл.42а ал.2 т.5 – “поправителен труд” за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.381 ал.8 от НПК е извършено групиране на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на наказанието по тази присъда с това по предишното му осъждане по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС-VІІІ н.с., като му е наложено общо, най-тежко наказание “пробация” с пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 – “ задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписването му пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от 3 години за всяка една от тези мерки и тази по чл.42а ал.2 т.5 – “поправителен труд” за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, към което наказание на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено наказанието по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК – лишаването му от право да управлява МПС за срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, а на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието “глоба” в размер на 300 лв в полза на Държавата.
От така наложеното му общо кумулативно наказание на основание чл.25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по присъдата по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС.
Определението не е подлежало на обжалване и е влязло в законна сила на 22.06.2009 г.
С искането на Главния прокурор така постановеното определение се атакува за съществено нарушение на материалния закон – неправилното приложение на 25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 вр.чл.42а ал.2 т.5 и 6 от НК, съзряно в неправилното налагане като най-тежко наказание освен двете задължителни пробационни мярки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК и на тази по чл.42а ал.2 т.5 от НК – “поправителен труд” за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж, вместо мярката по чл.42а ал.2 т.6 от НК – “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 часа годишно в рамките на 3 години, каквато мярка е била наложена с присъдата му по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС.
ВКС намира, че наистина при извършеното групиране на наказанията на осъдения Б. по двете наказателни дела – НОХД № И-2190/2008 г. и НОХД № 10703/2008 г., и двете на Районен съд-София, е нарушен законът – чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, изискващ при групиране на наказания да се наложи най-тежкото измежду тях, в случая наказания “пробация” като комплекс от възпитателни мерки. И в цитираното в искането решение на ВКС – решение № 471 по н.д. № 494/2008 г. на І н.о. е потвърдено разбирането, че подреждането на възпитателните мерки за въздействие върху дееца в чл.42а ал.2 от т.1 към т.6 е от по-леките към по-тежките, т.е. по тяхната тежест, определяща се както от характера на съответната възпитателна мярка, така и от срока на прилагането им. В случая, наложената по присъдата по НОХД № 10703/2008 г. възпитателна мярка по чл.42а ал.2 т.5 от НК - “поправителен труд” за срок от 2 години при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата, което да не се зачита за трудов стаж се явява по-лека от тази по присъдата по НОХД № И-2190/2008 г. на СРС по чл.42а ал.2 т.6 от НК - “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 часа годишно в рамките на 3 поредни години : и като срок на изтърпяване, и по аргумент от чл.43 ал.2 от НК като възможност за заменяване на първата с втората.
При това положение, не е спазен материалният закон да се наложи най-тежкото наказание измежду групираните, което нарушение не може да се отстрани от настоящата инстанция, с оглед правомощията на ВКС по чл.425 ал.1 т.3 от НПК, тъй като макар и основанието за възобновяване да е свързано с правилното приложение на материалния закон (по приложението на “правото”), като резултат обаче не е в полза на осъдения, а води до отежняване на положението му.
Или, изложеното налага извод за допуснато нарушение при приложението на материалния закон, което при допустимата инициатива на Главния прокурор следва да се отстрани с частична отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по реда на чл.306 ал.1 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда да възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение от 22.06.2009 г., постановено от Софийския районен съд - 95 н.с. по НОХД № 10703/2009 г. в частта му относно групирането на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на наказанията на осъдения Б. Д. Б. от София по НОХД № И-2190/2008 г. и НОХД № 10703/2008 г., и двете на Районен съд-София и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :