Ключови фрази
отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

София, 11.05.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 176/2012 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№.7-005 от 17.09.2011г., подадена от И. С. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на решение № 280 от 21.06.2011г. по гр.д.№ 901/2010г. на ВКС І гр.о., с което е отменено решение № 239 от 04.04.2008г. по гр. № 1185/2007г. на Софийски окръжен съд в обжалваната част, с която А. С. Б. е осъден да заплати на молителя И. С. Б. сумата 6194,25 лв., защото това решение противоречи на определение № 1351/14.12.2009г. по гр.д.№ 1292/2009г. на ВКС І гр.о., с което не е допуснато до касационно обжалване същото въззивно решение.
Ответникът по молбата счита, че тя е недопустима, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, или да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена на 17.09.2011г. от надлежна страна против влязло в сила решение на 21.06.2011г. Тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.4 ГПК е спазен, поради което съдът преценява молбата за допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решение от 14.04.1994г. е допусната съдебна делба между двамата съделители братя А. и И. Б. на дворно место, съсобствено при равни квоти, цялата жилищна сграда, съсобствена при квоти 5/8 ид.ч. за И. и 3/8 ид.ч. за А. и на плевня, съсобствена при квоти ¼ за И. и ¾ за А.. Бараката не е допусната до делба. Стойността на квотата от допуснатите до делба имоти за И. е 23594 лв., от които за ½ ид.ч. от цялото дворно место – 10550 лв., 5/8 ид.ч. от цялата къща /като е отчетено и извършеното прехвъляне на реална част от нея/ е 12316 и на ¼ ид.ч. от плевнята – 728 лв. Стойността на квотата от допуснатите до делба имоти за А. е 20 124 лв., от които 10550 лв. за ½ от дв.м., 7389 лв. за 3/8 от къщата и 2184 лв. за ¾ ид.ч. за плевнята. С решение от 23.04.2007г. е извършена на делбата чрез разпределение по чл. 292 от ГПК, като къщата и дворното место са разделени на два дяла. Полученият от И. дял – п. VІ-571, западния дял от къщата има стойност 20413 лв. Полученият от А. дял без бараката, която не е допусната до делба има стойност 23 305 лв. Така дължимата сума от А. Б. за уравнение да дела на И. Б. е 3181 лв.Това е присъденото уравнение с решението на РС.
С решение № 238 от 04.04.2008г. по въззивно гр.д.№ 1185/2007г. на Софийски ОС е увеличена сумата, дължима за уравнението с 6194 лв. Касационната жалба на И. Б. с вх. № 1026/25.04.2008г. е върната с разпореждане от 18.07.2008г., което е потвърдено с определение № 75/ 18.02.2010г. по ч. гр.д.№ 71/2010г. на ІІ гр.о. А. Б. е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при изчисленията. С определение от 21.05.2008г. е отхвърлена тази молба, но това определение е обезсилено с определение № 107/06.03.2009г. по ч. гр.д.№ 1651/2008г. на ВКС и делото е върнато за произнасяне след провеждане на открито съдебно заседание с решение. С решение № 341/28.05.2009г. по гр.д.№ 1185/2007г. е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. При постановяване на това решение и на въззивното решение, съдът не е отчел правата на съделителите от допуснатите до делба имоти.
Против възивното решение № 239/04.04.2008г. е подадена от А. Б. касационна жалба № 1399/05.06.2008г., а против решение № 341/28.05.2009г. от същия е подадена касационна жалба № 1366/22.06.2009г. Не е допуснато касационно обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 341/28.05.2009г., видно от мотивите на определение № 1351/14.12.2009г. /въпреки, че в диспозитива погрешно е посочено основното въззивно решение № 239. Допуснато е касационно обжалване на възивно решение № 239/04.04.2008г. с определение № 109/08.02.2011г. по гр.д.№ 901/2010г. І гр.о. на ВКС и с решение № 280/21.06.2011г. по същото дело е отменено решение № 239 от 04.04.2008г. по гр. № 1185/2007г. на Софийски окръжен съд в обжалваната част, с която А. С. Б. е осъден да заплати на молителя И. С. Б. сумата 6194,25 лв.
С молбата за отмяна се твърди противоречие между решение № 239 от 04.04.2008г. по гр. № 1185/2007г. на Софийски окръжен съд в обжалваната част, с която А. С. Б. е осъден да заплати на молителя И. С. Б. сумата 6194,25 лв. и определение № 1351/14.12.2009г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка /погрешно посочено в диспозитива като решение № 239. от 04.04.2008г. вместо решение № 341/28.05.2009г.
При тези данни по делото не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК. На отмяна по чл. 303 от ГПК подлежат само влезли в сила решения, или определения, с които се разрешават правни въпроси, свързани с предмета на спора, или приключващи самостоятелно производство между страните и определенията, с които производството е прекратено поради наличие на правна пречка то да приключи с решение Основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, на което се позовава молителя е налице, когато по същото искане, на същото основание и между същите страни е постановено преди това друг съдебен акт, който му противоречи. Това основание предполага кумулативно наличие на пълен обективен и субективен идентитет между предходното и последващото решение, или съдебен акт, с което да е разрешен гражданско правен спор със сила на пресъдено нещо, или въпросът е разрешен така, че не може да бъде пререшен т.2 от ПП-2-77. Това основание кореспондира на забраната по чл. 224 от отменения ГПК, респективно чл. 299 от действащия ГПК да не се предявява иск по спор между същите страни, разрешен преди това по същото искане и на същото основание и е налице, когато тя не е била спазена. В този случай обаче, макар че следва да се приеме, че по-късно постановеното решение е недопустимо, съгласно изричната разпоредба на чл. 307, ал.4 от ГПК, съдът отменя неправилното решение. Сравняването правилността на двата съдебни акта може да се прави само ако е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, т.е. ако с тях са разрешени спорове по искове, предявени между същите страни на същото искане и по същото основание.
С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, това определение не формира сила на присъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт, поради което то не подлежи на отмяна. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Целта на извънредния способ за отмяна е да се преодолее създадената сила на присъдено нещо, за да се преразгледа същия въпрос, който е разгледан с акта, чиято отмяна се иска и да се постигне различен резултат по спора, или в хипотезата на чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК за се преодолее противоречието между двата съдебни акта, ползващи се със сила на пресъдено нещо и задължителна сила. Тази цел не може да се постигне при отмяна на определението по чл. 288 от ГПК.
В конкретния случай не е налице и противоречие между решение № 280/21.06.2011г. и определението за недопускане до касационно обжалване на друго решение, с което е отказано извършването на поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение. Двата акта са постановени между едни и същи страни, но имат различен предмет. Определениетио за недопускане до касация има за предмет различно решение от решение № 280/21.06.2011г, т.е. не е налице обективен идентитет. Следва да се има предвид, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно съществуване, а ако тя бъде допусната, то се инкорпорира към основното решение. Тъй като молбата не е била уважена, то след постановяване на касационното решение не е налице противоречие с решението за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответникът по молбата следва да се присъдят претендираните от него направени деловодни разноски за това производство до доказания размер 500 лв. Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.7-005 от 17.09.2011г., подадена от И. С. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на решение № 280 от 21.06.2011г. по гр.д.№ 901/2010г. на Върховен касационен съд І гр.о.
Осъжда И. С. Б. от [населено място], обл. Софийска да заплати на А. С. Б. деловодни разноски в размер на 500 лв. за производството по отмяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ