4 Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр.София, 04.07.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: светла бояджиева боян цонев в присъствието на секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1587 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.06.2010г. по гр.д.№ 431 / 2010г., с което Окръжен съд Пазарджик, е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./. С определение от 22.03.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи, в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./. Жалбоподателят – С. Х. Х. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени като бъде отхвърлен предявения иск. Ответницата Я. Д. Х. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 23.02.2010г. по гр.д.№2507/2009г. на РС Пазарджик, е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./. като е признал за установено по отношение на С. Х., че придобития по време на брака му с Я. Д. апартамент в [населено място], е индивидуална собственост на жената. Съдът е установил, че бракът между страните е сключен на 06.08.1989г. и е прекратен на 19.06.2007г. с решение на РС-Пазарджик по гр.д.№50/2007г. Прието за установено е по делото, че страните са закупили апартамент с договор от 12.04.1995г., сключен с нот.акт №190/1995г. на нотриус при РС Пазарджик, за сумата 79 342 лева, изплатена изцяло в брой при сключване на сделката, като в същия са посочени като купувачи и двамата бивши съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./. Съдът е приел, че вложените при закупуването средства са лична собственост на жената, тъй като тя била получила в заем от трети лица сума от 350 000 лева на 17.03.1995г., от които е заплатила и цената на процесния апартамент. Съдът е изложил съображения, че този заем прикрива продажната цена на придобит от жената на 14.06.1994г. в индивидуална собственост апартамент в [населено място] по реда на ЗУЖВГМЖСВ, чиято продажба на третите лица е била извършена обаче по нотариален ред пет години по – късно с договор от 05.07.1999г., в който като продавачи също са посочени и двамата съпрузи и където цената е в друг размер - 3 700 000 лева. Настоящият състав намира, че по поставения в определението за допускане на касационното обжалване въпрос за възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи, в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната и задължителната практика на ВКС намерила израз в решения постановени по реда на чл.290 ГПК - решение от 05.08.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на ВКС и решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1150/2009г. на ВКС. В същата е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорка по договора. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативният / вещноправен ефект/ на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право /собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание / доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация, / поради липса на законова основа за това- чл.183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30, ал.2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са по-вече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но не и при налично споразумение по чл.99 СК/отм./. С оглед дадения отговор на поставения въпрос от значение за спора Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение следва да се отмени и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящата инстанция следва постанови решение по съществото на спора. Установено е по делото, че процесният недвижим имот – апартамент 11, находящ се в [населено място], [улица], с принадлежащо избено помещение №11 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №190/1995г. на нотариус при РС Пазарджик, за сумата 79 342 лева, платена в брой към момента на сделката. При тези данни неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищцата Я. Д. в процесния апартамент, придобит по време на брака на името на двамата съпрузи. Въззивният съд е приел за установено, че всички платени суми са били лични на съпругата – ищец, като дадени й в заем от трети лица, но това обстоятелство не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание поради липса на законово основание за това – чл.183 и сл. ЗЗД, а и с оглед данните за общност на придобитото жилище, съдържащи се в одобреното от съда споразумение по чл.99 СК/отм./ Въззивният съд при преценка на доказателствата е достигнал до неправилния извод, че в разглеждания случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в чл.19, ал.3 СК /отм./ е оборена от ищцата. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на жената. В договора като страна при покупката е вписан и съпруга, т.е. ищцата е приела, че и той има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл.105 СК от 1985г./отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК/отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг-ответницата по иска следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл.19 СК/отм./ същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл.27 СК/отм./ техните права в съсобствеността са равни. На основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.81 ГПК ищцата следва да заплати на сумата 1049,20 лева разноски по делото за всички инстанции. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : отменя решение от 29.06.2010г. по гр.д.№ 431/ 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: отхвърля предявения от Я. Д. Х. срещу С. Х. Х. иск за признаване за установено, че първата е изключителен собственик на придобит по врече на брака им недвижим имот- апартамент 11, находящ се в [населено място], [улица], с принадлежащо избено помещение №11 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №190/1995г. на нотариус при РС Пазарджик, за сумата 79 342 лева, като я осъжда да му заплати й сумата 1049,20 лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: