Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * Делба на наследство * наследяване по закон * приемане на наследство по опис

Р Е Ш Е Н И Е


№ 126

София , 06.11.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 589 по описа за 2015 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 257 от 13.10.2014 год. по гр. д. № 1700/2014 год. ВКС, І г. о. е отменил на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК влязлото в сила решение № 518 от 14.07.2005 год. по гр. д. № 214/2005 год. на ВКС, І г. о., след което производството е висящо по подадената от Л. П. И. касационна жалба против въззивното решение № 650 от 3.01.2005 год. по гр. д. № 1212/2004 год. на Хасковския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение № 437 от 29.07.2004 год. по гр. д. № 1406/2003 год. на Хасковския районен съд, с което е намалено завещателното разпореждане на И. П. И. в полза на Л. П. И. относно описания в решението апартамент в [населено място] с ½ ид. ч. и е възстановена запазената част от наследството му на П. И. П. в размер на ½ ид. ч. от апартамента, намалено е и извършеното с нот. акт № 116/97 год. дарение от И. П. И. в полза на Л. П. И. на ½ ид. ч. от описания в акта недвижим имот в [населено място] и е възстановена запазената част от наследството му в полза на П. И. П. в размер на ¼ ид. ч. от този имот, допусната е съдебна делба между П. И. П. и Л. П. И. на останалите в наследството от И. П. И. имоти в [населено място] - апартамент и парцел V – 6212 в кв. 650, с построената в него жилищна сграда при равни квоти в делбата на апартамента и при квоти ¼ ид. ч. за П. П. и ¾ ид. ч. за Л. И. в другия имот.
Касаторът поддържа в подадената в срок касационна жалба оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска неговото обезсилване, респ. отмяната му и вместо това исковете бъдат отхвърлени или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира заплащане на направените разноски.
Ищецът П. И. П., ответник в касационното производство, чрез пълномощника му адвокат М. Г. в писмената защита оспорва жалбата и моли въззивното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за делба, обективно съединен с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН от П. И. П. срещу Л. П. И., брат на баща му И. П. И., починал през 2002 год., на когото последният дарил през 1997 год. ½ ид. ч. от дворно място в [населено място], с построената в него къща и му завещал цялото си движимо и недвижимо имущество със саморъчно завещание от 21.03.1991 год. С тези действия наследодателят му се е разпоредил със запазената му част от наследството, поради което и ищецът, като наследник със запазена част от наследството на своя баща, иска намаляване на завещателното разпореждане и дарението до този размер и допускане на делба на описаните имоти – апартамент в [населено място] и дворно място в същия град, с построената в него жилищна сграда.
Между страните не е имало спор относно фактите по разпоредителните действия на наследодателя на ищеца, неговият баща И. П. И., починал на 22.12.2002 год. в полза на брат му, ответник по исковете. Спорен е бил въпросът за приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН с оглед упражняване на правото за възстановяване на накърнената запазена част от наследството спрямо ответник, който е брат на наследодателя на ищеца и по-конкретно дали последният влиза в кръга на наследниците по закон или е извън тях. От отговора на този въпрос зависи дали за надлежното упражняване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е необходимо ищецът да е приел наследството по опис или не.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е наследник със запазена част от наследството на И. П. И., починал през 2002 год., като негов низходящ, както и че не е приел по опис наследството на баща му, по реда на чл. 61 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
По спорния въпрос относно понятието „наследници по закон” съдебната практика, вкл. и задължителна такава, е била противоречива – с ТР № 1/2005 год. на ОСГК на ВКС е обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/64 год., съгласно която за наследници по закон по смисъла на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН се приемаха всички лица, посочени в чл. 5-9 ЗН, а не само призованите да наследяват, като съображенията за такова ново стеснително тълкуване се свеждат до променената социална и правна действителност, която изисква с оглед съобразяване на интересите на заветниците или надарените да се даде тълкуване на закона в смисъл „наследниците по закон” да обхващат само призованите да наследяват лица, а не всички, предвидени в закона наследници. Именно изхождайки от това ТР № 1/2005 год. предходният състав на ВКС е приел, че тъй като ответникът не е призован да наследява брат си, с оглед наличието на негов низходящ, то последният, за да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо него, следва да е приел наследството по опис, което не е сторил. Поради това и исковете му са били отхвърлени, след отмяна на въззивното решение.
Последвалата горното ТР № 1/2005 год. съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава /решения на ВКС, постановени по чл. 290 и сл. ГПК- напр. Р № 698 от 6.01.10 год. по гр. д. № 22/2009 год. ІІ г. о., Р № 82 от 16.03.11 год. по гр. д. № 221/10 год. ІІ г. о., Р № 324 от 16.10.12 год. по гр. д. № 654/11 І г. о./ свежда приложението на изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН само до случаите, в които се касае до завет или дарение на конкретни имоти, но не и в случаите на универсално завещание, с оглед на това, че последното придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено. В последния случай изискването за приемане на наследството по опис не намира приложение. Констатация за тази последваща Тълкувателното решение № 1/2005 год. съдебна практика, която преодолява твърде стриктното тълкуване на формалното изискване за опис, като изключва от приложението му случаите, в които ответникът е наследил цялото наследство на починалия, е направена и в Решението на ЕСПЧ от 2013 год., параграф 33, с препратка към параграф 19, послужило като основание за отмяна на влязлото в сила касационно решение по настоящия спор.
Към момента е налице и приетото ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС, в чиято т. 4 е посочено: Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
В случая завещателното разпореждане на И. П. И. от 1991 год. е с предмет цялото му движимо и недвижимо имущество към момента на смъртта му, поради което и представлява общо завещание, което придава на брат му, настоящият касатор, качеството на негов наследник. Поради това и за да упражни правото си на възстановяване на запазена част от това наследство, ищецът, низходящ на завещателя, не е необходимо да е приел наследството по опис, тъй като не е останало имущество извън завещаното такова с оставеното универсално завещание, което да е предмет на приемане по опис.
С оглед на горното следва извода, че ищецът, като низходящ на починалия И. П. И., има право на запазена част от неговото наследство, на основание чл. 28 и чл. 29 ЗН в размер на ½ ид. ч. Завещателното разпореждане на наследодателя в полза на ответника по иска накърнява тази запазена част, поради което и то следва да се отмени в този размер. Към момента на смъртта на наследодателя същият е бил собственик на описания в исковата молба апартамент, поради което и той попада в предмета на завещателното разпореждане. С оглед отмяната на завещанието в посочения размер, вкл. и относно този имот /другите имуществени права по завещанието са извън предмета на делото/, и с оглед предявеният иск за делбата му, същият е основателен и правилно въззивният съд след отмяна на завещателното разпореждане и възстановяване на накърнената запазена част от наследството е допуснал съдебна делба на апартамента при равни квоти между страните. В тази част въззивното решение следва да се потвърди.
По отношение дарението на идеална част от дворното място в [населено място], с построената в него къща, представляващо парцел V- 6212 в кв. 650, разрешението според настоящият състав не може да бъде същото, поради следното: Към момента на смъртта на наследодателя на ищеца – 22.12.2002 год. в наследството му не се включва този имот, който е бил предмет на дарственото разпореждане през 1997 год. За да се намали това дарение със запазената част, следва да се установи, че същата е накърнена, съгласно чл. 31 ЗН, а чл. 33 ЗН разпорежда, че даренията се намаляват само след като се изчерпат завещаните имущества, а както се посочи предмет на завещанието са и вещни права върху други имоти извън горния апартамент. А за да се реализира правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо надарения, който не е призован към наследяване, което е безспорно установено по делото обстоятелство, приемането на наследството по опис е материална предпоставка, както е прието в т. 4 на ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС и което разрешение произтича от приложението на самия закон – чл. 30, ал. 2 ЗН. Същата не е налице в настоящия случай, поради което и искът за намаляване на това дарение за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му, макар и допустим, е неоснователен, а това обуславя неоснователността и на иска за делба на този имот поради липса на съсобственост. Въззивното решение в тази му част следва да се отмени като неправилно и се постанови друго, с което тези искове се отхвърлят.
С оглед изхода на делото разноски за настоящето производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 650 от 3.01.2005 год. по гр. д. № 1212/2004 год. на Хасковския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 437/29.07.2004 год. по гр. д. № 1406/2003 год. на Хасковския районен съд в частта му, с която е намалено дарението по нот. акт № 116/29.12.1997 год. от И. П. И. в полза на Л. П. И. на ½ ид. ч. от парцел V-6212 в кв. 650 по плана на [населено място], заедно с ½ ид. ч. от построената в него жилищна сграда, с ¼ ид. ч. и с тази част е възстановена запазената част от наследството на П. И. П., както и в частта, с която е допусната делба между П. И. П. и Л. П. И. на този имот и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. П. от [населено място],[жк], [улица] срещу Л. П. И. от [населено място], [улица] искове за намаляване на дарението, предмет на нот. акт № 116/1997 год. на нотариуса при Хасковския районен съд, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, и за делба на дворното място в [населено място], представляващо парцел V-6212 в кв. 650 по плана на града, заедно с построената в него жилищна сграда.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 650 от 3.01.2005 год. по гр. д. № 1212/2004 год. на Хасковския окръжен съд в останалата му потвърдителна част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.