Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр.София, 15 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 351/2013 година Служебният защитник на подсъдимия С. И. П. е обжалвал решението на Софийския апелативен съд относно потвърждаването (освен изменянето) на осъдителната присъда на Софийския градски съд. Относно потвърждаването ѝ присъдата – 20 от 19.ХІІ.2008 год. по нохд № 3545/2006 год., е за отговорността на подсъдимия П. за три грабежа: - за извършения на 13.VІІ.1999 год. от него и от още трима неустановени,чрез употреба на сила и заплашване спрямо К. и Н. Д. (дъщеря и майка), от които отнели вещи общо за 9 787 лева, преди всичко бижута; - на 23.VІІ.с.г. при същите условия, но от В. М. и на вещи общо за 1 344 лева; - на 29.VІІ. с.г. при същите условия и от същата пострадала, но на радиокасетофон и ел.бормашина общо за 151 лева; и трите грабежа са получили правна квалификация по чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК, но първият и третият – свързано с чл.199, ал.1, т.1 (поради „големия размер” на отнетото за 9 787 лева) и с т.3 (поради средната телесна повреда – чл.129 НК – на М. от счупените ѝ три ребра); по-тежко наказуемите грабежи са и наказани по-тежко – на 3 години лишаване от свобода с приложение и на чл.55 НК (в размер под минималния, предвиден в закона), а грабежът по основния състав на престъплението – 2 години лишаване от свобода; както тези наказания, така и общото наказание за съвкупността от трите престъпления са определени освен това условно (чл.66 НК) с изпитателен срок от 5 години. В гражданскоосъдителната ѝ част присъдата на СГС се отнася до уважените също частично искове за имуществени и неимуществени вреди, причинени на пострадалата К.Д. (за 9787, съответно 5000 лева). Оправдателната част на първоинстанционната присъда е в резултат и на частичното отхвърляне на обвинението, най-съществено във връзка с участието в тези престъпления и в още един грабеж на съподсъдимите на П. Р. С., М. А., Б. А. и Р. С., както и за самостоятелната престъпна дейност за вещно укривателство на Е. П.. С въззивното решение – 312 от 12.Х.2012 год. по внохд № 441/2012 год., присъдата, освен че е потвърдена, е изменена в полза на подсъдимия П. чрез намаляване с 1 година на наложените му наказания и на продължителността на изпитателния срок по чл.66 НК. В касационната жалба се съдържат позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на съдебния акт (макар и чрез несъвсем стриктно придържане към съответните текстове от НПК), лаконични доводи, които са предназначени да подкрепят позоваването, и искания по изхода на делото (оправдаване на подсъдимия още във ВКС – ново разглеждане на делото – смекчаване на отговорността му). Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а останалите страни я преценяват като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила въззивното решение като предмет на своята проверка. В обжалваната (осъдителната) част то не е засегнато от приписаните му слабости. Неговото оспорване и без друго е повече декларативно, лишено от онази конкретност, която би го направила убедително. Друг е въпросът, че общо формулираните несъгласия– „не са събрани никакви доказателства”, „нарушено е и правото на защита”, „негодни доказателствени средства” и други подобни, могат да бъдат отнесени преимуществено към едното от касационните основания – същественото нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, - а такова отнасяне само по себе си позволява отхвърлянето на другите основания (доколкото ги лишава от процесуална самостоятелност – за нея вж. повече Т.р.51/1964-ОСНК). Независимо от горното, извършената от ВКС проверка не констатира никаква подкрепа за недоволството на жалбоподателя. От недостатъци страда по-скоро дейността на обвинението, на които съдилищата в предходните инстанции по различни поводи справедливо са обърнали внимание. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 312 от 12 октомври 2012 год. по внохд № 441/2012 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: