Р Е Ш Е Н И Е   № 4   гр.София, 11 февруари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  единадесети януари   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВАН НЕДЕВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                         ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 648/2009 година   Осъденият К. Е. Г. чрез своя защитник е отправил на 23 октомври 2009 год. по реда на глава тридесет и трета от НПК (за възобновяване на наказателните дела) искане за проверка на осъждането му от районния съд в Пловдив като първа инстанция и от окръжния съд в същия град к. втора инстанция. Присъдата на районния съд - № 80 от 16 май 2008 год. по нохд № 888/2007 год., е по обвинението, че Г. е причинил на 11 януари 2007 год. на С. К. П. средна телесна повреда (луксация на дясната лакътна става, довела до трайно затруднение в движението на ръката) – престъпление по чл.129, във връзка с 63, ал.1, т.4 НК (още защото към онзи момент Г. е бил непълнолетен – роден е на 16 февруари 1989 год.), за което е наложено наказание обществено порицание (под предвидения законов минимум от 3 месеца лишаване от свобода, при условията на чл.55 НК). Второинстанционното (въззивно) решение - № 127 от 23 април 2009 год. по внохд № 1177/2008 год., е постановено по жалба също от името на К. Г. и с него присъдата е потвърдена. Решението не е проверявано от следваща съдебна инстанция. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на основанието „съществено нарушение на процесуални правила” по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и доводи в негова подкрепа, свързани с отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото в окръжния съд. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът и частният обвинител са за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното решение. Липсват основания за неговата отмяна по реда на възобновяването. Съдилищата са положили необичайно големи усилия да установят обективната истина за инцидента, при който пострадал Ст. П. , и то се вижда от причините за многобройните отлагания на делото и обема на мотивите към съдебните актове, особено към присъдата (повече от 16 стр.). Опитът сега резултатът от тези усилия да бъде поставен под съмнение е според ВКС неубедителен. Няма никакви основания да се смята, че делото е трябвало да бъде попълнено и с документацията, съхранявана в полицейската администрация, за да се види оперативния път, който е изминат до установяването на К. Г. като един от участниците в нападението над П. Важно е какви са доказателствата „за” или „против” това участие, а те са подложени на толкова внимателен анализ и проверка, че повече трудно би могло да желае. Като не се спира на тази дейност, подателят на искането за възобновяване на делото поставя всъщност под съмнение добросъвестното изпълнение на полицейската функция, след като е очевидно очакването Г. да не е между разкритите по оперативен път или поне да не е единственият, от който да бъде търсена наказателна отговорност. В първата му част обаче, очакването от името на осъдения отново трябва да бъде отхвърлено, и то пак с оглед на доказателствата в подкрепа на обвинението; във втората му част очакването е само хипотетично, но дори да се окаже основателно, не съдът е органът, който определя кръга на обвинените лица. На изложеното дотук са посветени по-голямата част от доводите в подкрепа на искането за възобновяване на делото, но става ясно, че отхвърлянето им прави невъзможно да бъде уважена и по-малката част от тях: относно отказа на окръжния съд да изиска съответната документация от ОДМВР-Пловдив. Даже мотивите, с които съдът е отказал на три пъти (на 27 ноември 2008 год., на 15 януари и на 3 февруари 2009 год.) събирането на доказателствата в тази насока, да не са достатъчно убедителни, важна е действителната липса на необходимостта от тяхното събиране. Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 127 от 23 април 2009 год. по внохд № 1177/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: