Р Е Ш Е Н И Е     №  324   София, 26 юни  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 24 юни, две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 310/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите: Р. Ш. Р. от с. М., обл. Плевен, чрез неговия з. – адвокат Л, на Ш. М. И. и А. М. И. от същото село, чрез техния з. – адвокат Д, против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 35/2009 г. К. касационни основания са посочени нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения, а в общата жалба на последните двама подсъдими и необоснованост.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 47/30.03.2009 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 50/ 18.11.2008 г., на Ловешкия окръжен съд, постановена по нохд № 194/2008 г., с която подс. Р. Ш. Р., Ш. М. И. и А. М. И., са бил признати за виновни в извършено на 04.04.2000 г., в с. М., обл. Плевенска, престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и осъдени всеки един на по петнадесет години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим, зачетено предварителното задържане по реда на чл. 59 НК, приведена в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, присъда по нохд № 24/1998 г., на РС Никопол, по отношение на подс. Р. Р. , с наложено наказание от две години лишаване от свобода, уважени предявените граждански искове за по 20 000 лв. неимуществени и 200 лв. имуществени вреди, присъдените държавна такса и разноски, решен въпроса с веществените доказателства.   Със същата присъда е бил признат за невинен и оправдан подс. Ибраим М. Р. по обвинението му, по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.   По довода в общата жалба на подс. Ш. И. и А. И. , за необоснованост на съдебния акт:   Направените възражения в жалбата по този довод, изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като същият не е включен в касационните основания, установени в чл. 348 НПК. По довода в жалбите за допуснато нарушение на закона:   Доводът в двете жалби, за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Сочи се като конкретно оплакване, че липсват достатъчно доказателства за вината на касаторите и от там за необосновани изводи за съставомерността на деянието. При приетите за установени фактически положения и от въззивната съдебна инстанция, по обвинението, за което е постановена осъдителна присъда, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Подс. Р. Р. , Ш. И. и А. И. , са осъществили от обективна и субективна с. , състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.становените данни от преките доказателствени източници, каквито са обясненията на подс. Ш. И. дадени пред съдия на 06.06.2000 г., в които подробно и в най – малки детайли описва извършеното на инкриминираната дата, тези от очната му ставка с Р. Р. , потвърждаващи предходните и допълващи ги с нови подробности – удара с камък по кучето, разказа му пред свидетеля С, пред когото отново с пълни подробности е описал деянието, показанията на свидетелката Т, видяла двама от извършителите, за състоянието на кучето им и предала последните думи на пострадалия й съпруг, както и косвени такива – св. С, преразказващ казаното му от подс. Ш. И. с такива подробности, които не би могъл да знае, тъй като от една година е бил в ареста и никога не е ходил в с. М. и които са последователни при всичките му разпити, вкл. и пред съдия, от съдържанието на приложената като доказателство корица от книга „Принцесата”, с бележка до неговия баща /на подс. Ш. И. /, л. 106, т. 1 от сл. д. - показанията на св. М н –к на следствения арест, от показанията на защитените свидетели №№ 1 и 2, установяващи участието на тримата подсъдими в извършване на престъплението, правилно кредитирани изцяло от съдилищата, като последователни и взаимно непротиворечиви и допълващи се, от приложените писмени, веществени доказателства и експертни заключения, точно оценени и от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че касаторите са автори на инкриминираното деяние. Посочените по-горе събрани доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно се допълват и кореспондират помежду си. Същите, преценени поотделно и в съвкупност налагат единствено възможния извод, че подсъдимите са извършители на това престъпление.   Обясненията на подсъдимия Ш показанията на посочените свидетели, са били обсъдени и преценени от съдилищата, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, като са изложени убедителни съображения, защо се кредитират и защо не се приемат обясненията на подсъдимите дадени в съдебно заседание. Направената преценка е след подробно и обстойно анализиране, поотделно и в съвкупност на всички събрани доказателства по делото. Законосъобразен е извода, че последните излагат една защитна теза, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Тези изводи, видно от изложените мотиви, относно авторството на деянието, се приети и от въззивната инстанция, която се е позовала на данните от посочените доказателствени средства. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита на подсъдимите, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. При така установените факти и обстоятелства, и от въззивната инстанция, относими към предмета на доказване, материалният закон е приложен правилно.   За да не уважи направените и пред него също такива възражения, въззивният съд законосъобразно е приел, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия Ш от досъдебното производство, показанията на посочените свидетели, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения. За да стигне до този извод, апелативният съд е възприел пълният анализ на всички събрани по делото доказателства и изложените убедителни мотиви, въз основа на кои от тях се изгражда вътрешното убеждение за виновността на подсъдимите. Както бе посочено, изложените съображения се основават на комплексна проверка поотделно и в съвкупност, на целия събран доказателствен материал. Правилно е било прието, че изводите за виновността и правната квалификация на деянието, са законосъобразни, като са посочени достатъчно убедителни и подкрепени от доказателствата по делото аргументи, обосноваващи решението му.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции - с изменението относно формата на вината от второинстанционната, в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, че дейците са били извършили вече кражбата, но при заварването им на местопрестъплението от пострадалия Т. , той е бил прострелян с носената ловна пушка, с цел да запазят владението си върху веща. Деянията са извършили в съучастие като съизвършители при пряк умисъл, с оглед на приетите данни по делото, за предварителното решение за извършване на кражбата, направената подготовка – взети чували, клещи, пушка 12 калибър, с която бил прострелян собственика, когато се опитал да предотврати престъплението. Носейки огнестрелното оръжие, касаторите са действали с общност на умисъла – да осъществят принудата ако се наложи, с цел да запазят владението върху отнетите вещи. По този начин всеки е изразил субективното си отношение към деянието и неговите последици, поради което и смъртта на пострадалия е общ престъпен резултат. И тримата подсъдими следва да носят еднаква по правна квалификация наказателна отговорност, тъй като в рамките на общо постигнатия умисъл за осъществяване на принуда /носената ловна пушка/, с посочената цел, приносът им за престъпния резултат е еднакъв.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъплението за което са били обвинени и осъдени. Затова няма никакво основание, за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения, е също неоснователен. Сочи се единствено в жалбите, че първоинстанционната присъда е била постановена без участие на прокурор и че липсвали преки доказателства за вината на подсъдимите.   Решението на въззивната инстанция, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението, е постановил законосъобразен и от процесуална гледна точка съдебен акт.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимите. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения във връзка с направеното и пред този съд, също такова възражение. В мотивите на предходната инстанция – л. 13, изрично е посочено, че липсата на името, на прокурора в уводната част на присъдата, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като в протокола за съдебното заседание, когато е постановена и присъдата, е изписано същото, както и неговата подробна пледоария, поради което е налице очевидно технически пропуск, който по никакъв начин не е ограничил правата на страните. Поради това и настоящата инстанция счита, че допуснатото нарушение не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обезпечена е била и процесуална равнопоставеност и възможност за устно изложение по направените доводи. Затова, като не е уважил направеното възражение, Великотърновският апелативен съд, не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   От друга с. , съдът не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъплението от тримата подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, от експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че касаторите са осъществили от обективна и субективна с. състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения:   Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, на тримата подсъдими.   В тази връзка, са правилни изводите и на въззивния съд, за справедливостта на размера на определените наказания. И според настоящата съдебна инстанция, като се прецени завишената степен на обществена опасност на този вид престъпление, начина и мотивите за извършването му, данните за личността на дейците, се налага извода, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, за да се въздейства поправително и възпиращо върху тях и останалите членове на обществото, са били приложени точно принципите по чл. 54 НК, за индивидуализация на наказанието, поради което е в посочения размер от по петнадесет години лишаване от свобода – в минимума предвиден от закона. По нататъшно снизхождение, няма да отговори на задачите, на наказателната репресия.   В случая, с оглед данните по делото, настоящата инстанция счита, че не е налице очевидно несъответствие между размера на наложеното наказание и обществената опасност, на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, за да възникне задължение, за изменение или отмяна на съдебния акт.   Не са налице и предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като от данните по делото за деянието и дейците, не се установява наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, поради което и това възражение в общата жалба на Ш. и А. И. , следва да бъде отхвърлено.   В жалбата на подс. Р. Р. , немотивирано е посочено, че размерите на уважените граждански искове са завишени.   И това възражение е неоснователно. Наследниците на пострадалия – съпруга, дъщеря и син, безвъзвратно са загубили най – близкия си човек, претърпели са и ще търпят силни болки и страдания, изживели са силен стрес, лишени са от неговата опора, грижи и отношение. Поради това справедливо, с оглед на принципите на чл. 52 ЗЗД, са определени и размерите на присъдените обезщетения.   С оглед на всичко изложено, постановеното въззивно решение, следва да бъде оставено в сила, а жалбите като неоснователни – отхвърлени.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47/30.03.2009 г., постановено по внохд № 35/2009 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: