Р
Е Ш Е Н И Е
№555
гр.София,
26 януари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА
ПАШКУНОВА
със секретар Лилия
Гаврилова
и с участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 556/2008 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Н. К. П. за възобновяване на чнд № 447/2007 год. на Харманлийския районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 17. ХІІ.2007 год., влязло в сила на 21.ІІІ.2008 год., и връщане делото на същия съд за ново разглеждане.
Посочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Изложените доводи са само в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност.
В съдебно заседание искането се поддържа от служебният защитник на П.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането следва да се остави без уважение като споделя законосъобразността на мотивите, изложени от първоинстанционния съд и тези на мнозинството от въззивния съдебен състав по вчнд № 35/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Върховният касационен съд установи:
С определение № 347 от 17. ХІІ.2007 год. по чнд № 447/2007 год., състав на Харманлийския районен съд е оставил без уважение искането на Н. К. П. да бъде съдебно реабилитиран за осъждането си по нохд № 98/2004 год. на Харманлийския районен съд, по което дело му е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години.
По жалба на П. правилността на определението е била проверена от Хасковския окръжен съд, който, с определение № 50 от 21.ІІІ.2008 год. по вчнд № 35/2008 год., го е потвърдил.
Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно независимо от основателността на оплакването за незаконосъобразност на двата съдебни акта, което пък оплакване е основателно по съображения, различни от изложените в искането.
За да оставят без уважение молбата на Н. П. да бъде съдебно реабилитиран за осъждането си по нохд № 98/2004 год., първоинстанционният съдебен състав и мнозинството от членовете на въззивния съдебен състав са приели, че условно осъденият има право да иска съдебна реабилитация по чл.87, ал.1 НК след като изминат 3 години от изтичането на изпитателния срок, за който е било отложено от изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода. За това си решение са счели, че след като „в разпоредбата на чл.87, ал.1 НК не е посочен конкретен срок, след изтичането на който осъденият… условно… може да поиска съдебна реабилитация”/мотиви към въззивното определение на л.12 от възз.д./, този срок следва да се определи съобразно чл.88а, ал.3 НК.
Противно на горното становище е застъпил съдията-докладчик по въззивното дело. Считайки, че чл.87, ал.1 НК урежда съдебната реабилитация само за лица, изтърпяли ефективно наказание лишаване от свобода е приел, че условно осъдените могат да поискат да бъдат реабилитирани от съответния съд съобразно с чл.86, ал.1, т.1 НК.
Незаконосъобразни са и двете изложени становища. Чл.87, ал.1 НК не страда от непълноти, които да налагат прилагане по аналогия било на чл.86, ал.1, било на чл.88а НК. Именно защото не прави разграничение между лицата, изтърпяли наказанието си ефективно и тези, чието наказание лишаване от свобода е било отложено от изтърпяване, той поставя пред искащите съдебна реабилитация условието, в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание да не са извършили друго престъпление, да са имали добро поведение и да са възстановили, при извършено умишлено престъпление, причинените вреди. При ефективно осъдените има срок на наложеното наказание, а при условно осъдените – и срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание. За съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още 3 години след това, условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано, което пък право, при съвпадането на 3-годишния срок по чл.87, ал.1 със срока по чл.66, ал.2 НК, при никакви хипотези не би могло да се реализира преди изтичането на изпитателния срок.
В конкретния случай на Н. П. е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 години, с влязлото в сила на 27.ІХ.2004 год. и одобрено от съда споразумение по нохд № 98/2004 год. Срокът на наложеното наказание е изтекъл на 27.ІХ.2005 год., след него е започнал да тече 3-годишния срок по чл.87, ал.1 НК и след 27.ІХ.2008 год. П. е получил правото да поиска съдебна реабилитация. П. , обаче, е упражнил правото си преди то да е било възникнало – молбата за съдебна реабилитация е заведена в канцеларията на Харманлийския районен съд на 20. ХІ.2007 год.-като сборният 4-годишен реабилитационен срок не е бил изтекъл нито към 17. ХІІ.2007 год., когато е постановено първоинстанционното определение, нито към 21.ІІІ.2008 год., когато определението е влязло в сила с потвърждаването му от въззивния съд. Наличието на това именно обстоятелство, независимо от незаконосъобразните съображения за взетото от двете съдебни инстанции решение, прави последното правилно като краен резултат с отхвърляне молбата на Н. П. за съдебна реабилитация и не дава основание за уважаване на направеното искане за възобновяване. Съгласно чл.436, ал.4 НПК П. може повторно да поиска съдебна реабилитация 1 година след постановяването на неотмененото от въззивната инстанция първоинстанционно определение.
С оглед на дотук изложеното и на чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Н. К. П. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на чнд № 447/2007 год. на Харманлийския районен съд и вчнд № 35/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: