Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                 N 168                                             гр.София,  22.12.2009 г.                                           В   ИМЕТО   НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври  две хиляди и девета  година       в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР  ДОМУЗЧИЕВ                                                                                         КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА при участието на секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова   т.дело №  408/2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от гр. Р., срещу решение № 40 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Окръжен съд – Р. , с което е оставено в сила решение № 139 от 25.11.2008 г. по гр.д. № 6683/2007 г. на Русенския районен съд в частта за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ срещу „Т” АД. С определение № 333 от 19.06.2009 г. , постановено по делото, е допуснато касационно разглеждане поради наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК: разрешаване на значим за изхода на делото материалноправен въпрос, а именно дали помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.111, б.”в” ЗЗД, с доводи, че се касае за периодично плащане/ на месечни вноски/ от потребителите на топлинна енергия по смисъла на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.20 от Общите условия на „Т” АД и неправилно не е уваженото възражението за погасяване по давност на част от вземането. Позовава се на липсата на мотиви в подкрепа на становището на окръжния съд за приложимост на общата петгодишна давност. Ответникът по касация – „Т” АД, гр. Р. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на касатора и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е основателна. С постановеното от Русенския окръжен съд решение е потвърден направеният от първата инстанция извод за частична неоснователност на предявен от Г. Г. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ за недължимост на вземането на „Т” АД по изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”к” ГПК/отм./ / по гр.д. № 6173/2006 г. на РС – Р. /, издаден общо за сумата 2 347.87 лв. – цена на топлинна енергия за периода 18.04.2002 г. – 31.10.2006 г. ведно със законната лихва от 15.12.2006 г.; лихва за забава в размер на 484.05 лв., ДДС в размер на 98.85 лв. и разноски 189.44 лв. За определяне цената на потребената топлоенергия и такса мощност, решаващият състав се е позовал на приета по делото техническа експертиза. За неоснователно е счетено възражението за погасяване по давност на част от вземането, по съображения, че не се касае за периодично задължение по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, независимо от задължението за помесечно заплащане на доставената топлинна енергия. С обжалваното решение неправилно е отхвърлено като неоснователно правопогасяващото възражение на ищеца/сега касатор/ за част от спорното вземане. При произнасяне по това възражение решаващият съдебен състав е допуснал нарушение на материалния закон и е направил необоснован извод за неприложимост на предвидената в чл.111, б.”в” ЗЗД тригодишна давност. Безспорно е установено, че за периода, за който в полза на „Т” Е. е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на ГПК/отм./, с оглед разпоредбата на чл.109, ал.1 и чл.110 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./, чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката и приложимите Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия / чл.20/ потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. В цитираните разпоредби на ЗЕЕЕ и ЗЕ са предвидени различни системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител – на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. По делото няма спор, че плащанията между доставчик и абонат са уговорени въз основа на реална месечна консумация, поради което изпълнителният лист е издаден само въз основа на представено от доставчика на топлинна енергия извлечение от сметка, тъй като в този случай не е необходима изравнителна сметка. Задължението на касатора за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Р. поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Предвид становището на решаващия съд за приложимост на общата петгодишна давност/което не се споделя от настоящия състав/, по делото липсва произнасяне по въпроса за изискуемостта и давността за всяко периодично вземане, които настъпват поотделно. От друга страна, се отчита и необходимостта от изслушване на допълнителна експертиза за определяне на вземането по размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 40 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: