Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
София, 03 юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети декември …………… 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..............................
.. Антоанета Данова ............................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 2068 ../.. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдения В. И. Й. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 139 по ВНОХД № 5/2013 г. на Окръжен съд - Смолян, с което изцяло е потвърдена присъда № 146/28.10.2009 г. по НОХД № 43/2009 г. на Районен съд - Девин. Сочат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Към него са постъпили писмени бележки от осъдения, които са със сходно съдържание с постъпилото искане.
Иска се възобновяване с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и оправдаване на осъдения или алтернативно намаляване на наложеното наказание.
Искането се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът пледира за оставяне в сила на съдебното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид сочените от осъдения и неговата защита основания и твърдения и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Производството пред районния съд е протекло без присъствието на подсъдимия Й. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. По посоченото дело е постановена присъда, с която Й. е признат за виновен, че за периода от 13.07.2007 г. до 15.07.2007 г. и от 25.07.2007 г. до 02.08.2007 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у София В. И. – управител на СПА – комплекс „име” – [населено място], че ще заплати ползваните от него нощувки, услуги, храна и напитки в хотела, като с това и причинил имотна вреда в размер на 2438.20 лева, като измамата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 вр. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца. С решение № 139 по ВНОХД № 5/2013 г. на Окръжен съд – гр. Смолян, постановено след като производството по делото е било възобновено с решение № 414 по КНД № 1235/2012 г. на ВКС, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Правилно и аргументирано, на страница 3, абзаци 2, 3 и 4 от атакуваното решение, въззивната инстанция е отговорила защо са неоснователни твърденията, че с разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК пред първа инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до органичаване на правото на защита на подсъдимия. Следва да се отбележи, че още с решение № 414 по КНД № 1235/2012 г. на ВКС, е установено, че при постановяване на присъдата на Районен съд – гр. Девин не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Твърдението, че с решение № 139 на окръжния съд е нарушен чл. 339, ал. 1 НПК, тъй като в мотивите не е обсъден доводът, че Районен съд – гр. Девин не е постановил определение за възобновяване на съдебното следствие, а вместо това е постановено определение, с което е отменен дадения ход на съдебните прения е частично основателно. Действително Окръжен съд – гр. Смолян не е обсъдил релевирания довод, но допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт.
Осъществено е въззивно съдебно следствие, при което наново са събрани необходимите гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Не може да бъде споделено твърдението, че неоснователно въззивният съд е отказал призоваването на двама нови свидетели. Съгласно чл. 327, ал. 4 НПК призоваването на нови свидетели не е абсолютно задължение на съда, а се допуска, когато последният счете, че техните показания ще имат значение за правилното решаване на делото. В случая, крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин. Съдът е изяснил всички обстоятелства по чл. 102 НПК, необходими за правилното решаване на делото. В това число и тези, свързани с прекия умисъл на подсъдимия за извършване на деянието, както и ирелевантността за съставомерността на деянието на претендирания от подсъдимия престой в болница. Обясненията на В. Й., дадени пред съдия на досъдебното производство, в тази посока, са проверени, чрез разпитите на св. И.-Б., Ш., У., В., Б. и Р.. Във връзка с обясненията на подсъдимия във въззивното производство, съдът е изпълнил задължението си да изложи съображенията, поради които е дал вяра на обясненията, дадени на досъдебното производство пред съдия, които са надлежно приобщени по реда на чл. 281 НПК. ВКС не намира основания за несъгласие с това решение на съда по същество.
Като нарушение на материалния закон се сочи, че деянието не е извършено, тъй като към момента на внасяне на обвинителния акт в съда не е имало причинена имуществена вреда. Това становище не може да бъде споделено. В случая има значение, че осъденият е възбудил и поддържал заблуждение у физическото лице С. И., но в качеството и на управител на хотела. Имотната вреда е настъпила за СПА-комплекс „име”, [населено място] и с това е довършена измамата като резултатно увреждащо престъпление. В по-късен момент И. е възстановила равностойността на предмета на престъплението на базата на вътрешни правила за комплекса. Отношенията между юридическото лице и неговия управител като физическо лице по възстановяването на инкриминираната сума стоят извън субективното отношение на извършителя и нямат значение за наказателната му отговорност във връзка с жертвата на измамата, която в случая е И.. Повдигнато по този начин обвинение не нарушава правото на защита на осъдения.
В искането за възобновяване защитникът на подсъдимия сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е прекомерно, както и че първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения по отношение на последното в мотивите към присъдата. Такива обстоятелства не бяха констатирани от настоящата инстанция. Ето защо, възражението за явна несправедливост на наказанието, което се прави в искането за възобновяване е неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Й. за възобновяване на ВНОХД № 5/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Смолян.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |