Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 16.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР СТОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 201 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебният защитник на подсъдимия С. А. Д. против въззивно решение № 382/19.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 476/2017 г., с което е потвърдена присъда № 45/28.09.2017 г. по НОХД № 889/2017 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен извършването на престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 13.01.2017 г. в [населено място], на [улица]направил опит умишлено да умъртви Ш. Н. М., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било определено наказание дванадесет години лишаване от свобода, намалено с 1/3 в окончателен размер от осем години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан, считано от 13.01.2017 г. до привеждане в изпълнение на присъдата. Осъден е бил и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Ш. Н. М. сумата от 30000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2017 г. до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск. В касационната жалба изготвена от служебния защитник на подсъдимия и поддържана в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляване на наказанието под определения му размер поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В с.з. пред ВКС частния обвинител и повереникът му, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като въззивният съд е изпълнил изцяло задълженията си, съотносими към индивидуализацията на наказанието при диференцираната процедура на провеждане на наказателното производство пред първоинстанционния съд. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационнита жалба на подсъдимия е неоснователна. ВКС намира, че наказанието е справедливо и липсва необходимост от неговото намаляване съобразно претенциите на защитата. Потвърждавайки присъдата в оспорваната част за размера на лишаването от свобода, отмерено на 8 години, въззивният съд правилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Противно на соченото в жалбата на подсъдимия, не са били пренебрегнати обстоятелства със смекчаващ характер, между които настъпилата реабилитация, тежкото му семейно положение, изразено съжаление за извършеното, а също и процесуалното му поведение по време на досъдебното производство, в каквато връзка са изложени подробни мотиви. Застъпените в жалбата твърдения за добросъвестно процесуално поведение и съдействие за разкриване на истината по делото само частично се подкрепят от материалите по делото, поради което с основание те не са били отчетени с особена тежест при индивидуализацията. Това е така, защото подсъдимият по време на досъдебното производство е дал разнопосочни обяснения по признатите факти в обвинителния акт, относно обстоятелствата довели до инцидента, заявявайки, че е бил нападнат от пострадалия. Констатираното при подсъдимия диссоциално личностно разстройство предлага обяснение за неговата внезапна и немотивирана агресия, но характерните му белези, изяснени от експертите (като егоцентризъм, враждебност, липса на самоконтрол и чувство за вина) явно не представляват положителни данни за личността на дееца, които да обуславят необходимост от смекчаване на наказанието. От друга страна изводът за висока степен на обществена опасност на деянието е съобразен със специфичния механизъм на извършването му, изразяващ се в бруталното нанасяне на четири прободно-прорезни рани на пострадалия. Поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично, включително възникналия година преди това конфликт между подсъдимия и пострадалия, като въззивният съд правилно е отчел предишният инцидент като отегчаващо вината обстоятелство. Преценката за наказанието в обжалвания размер почива на законовия механизъм за определянето му предвид процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, при която е разгледано наказателното дело. Наказанието на подсъдимия Д. е определено към минимума на санкцията на чл. 115 от НК в размер на дванадесет години лишаване от свобода, при отчитане подбудите за извършване на деянието, останало във фазата на опита и на наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК, след което при извършената редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено за изтърпяване наказание от осем години лишаване от свобода. По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Не са налице основания за коригиране на въззивното решение и в гражданско-осъдителната му част. Присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е справедливо. То е съобразено с интензитета и броя на получените телесни увреждания, довели до временно застрашаващо живота му състояние и претърпените от него болки и страдания. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото от защитата касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 382/19.12.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД №476/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.