Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
София, 16.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3438 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307,ал.1 ГПК.
С определение № 204 /04.09.2017 г. е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание молбата на Г. И. И. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 475 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което съдът се е уважил срещу молителя в настоящото производство Г. И. И. отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот.
Молителят сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и представя като нови доказателства : заповед от 1991 г., два протокола от 1998 г. и приложение към протокол от 1973 г., като твърди, че се е снабдил с тях през месец април 2017 г..
Насрещната страна С. Г. Г. твърди, че молбата за отмяна е просрочена, както и че е неоснователна.
По допустимостта на молбата:
Решението, чиято отмяна се иска № 417 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 475 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., е влязло в сила с постановяване на определение № 441 /03.12.2015 г, по гр.д. № 5270 //2015 г. на ВКС, второ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №101 от 19.06.2015 г. по гр.д. № 163 /2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение.
От събраните свидетелски показания на разпитаната в открито съдебно заседание Д. К. Й. следва да се приеме за доказано твърдението на молителя, че е узнал за документите през месец април 2017 г.. Свидетелката твърди, че молителят е узнал за документите и се е снабдил с тях от нея (свидетелката) в началото на месец април 2017 г. при посещение на архива на [община], в който тя работи по гражданско правоотношение. От това настоящият състав на съда приема, че молбата е подадена в преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е допустима.
По основателността на молбата:
Заявеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Молителят първоначално не твърди при какви обстоятелства и от кого се е снабдил с представените доказателства.
По-късно след указания от съда и във връзка с доказване на времето на снабдяването (във връзка с преценка на допустимостта на молбата за отмяна) молителят твърди, че се е снабдил с представените доказателства от Д. К. Й., която е познавал отпреди, при посещение на архива на [община], в който тя работи по гражданско правоотношение, а впоследствие се снабдил с четливи заверени копия от архива на [община], в който документите се съхраняват, представя четливите и заверени копия по делото.
Молителят твърди, че представените доказателства имат значение за приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ), на което е основано решението, но вещото лице (Р. П.) не е съобразила доказателствата, а от тях следва, че процесният имот се намира в зона на територията на [община], в които е взето решение да не се извършват процедури по ЗСПЗЗ, защото е с урбанизиран характер, който е придобила още през 1937 г.
Документите са за обстоятелства, които са наведени от ответника по отрицателния установителен иск Г. И. И. (молител в настоящото производство) своевременно по делото. На него са му дадени указания и възможности да сочи и представя доказателства за твърдените от него обстоятелства.
Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събрани по делото доказателства, включително въз основа на основно и допълнително заключение на СТЕ, е приел, че имотът е притежавал земеделски характер към момента на кооперирането му през 1958 г, такъв статут е имал и към 01.03.1991 г., когато е влязъл в сила ЗСПЗЗ, което от своя страна обуславя и предопределя възстановяването му чрез земеделска реституция. Както и че, дори и да се приеме, че е бил в регулация по план от 1937 г., то с одобряване на общия градоустройствен план на [населено място] през 1982 г., одобрен със заповед с посочен номер, процесната територия е предвидена като територия извън строителните граници на [населено място].
Съдът е основал мотивите си на приетото от вещото лице, което е обсъдил съвкупно с всички събраните доказателства. Така съдът е приел за неоснователни доводите на ответника по иска Господин И. за материалната незаконосъобразност на решение на ОСЗ, с което се легитимира ищцата по делото.
След това съдът е изложил последователни мотиви, че съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ не е могла да тече придобивна давност в полза на ответника спрямо ищцата и че такава ще може да тече в бъдеще едва след окончателното приключване на земеделската реституция със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е изложил мотиви, 1) че бащата на ответника не е могъл да придобие по давност земеделски имот, за което се е снабдил с к.н.а. по обстоятелствена проверка през 1967 г. за лозе с площ 1000 кв.м. и да прехвърли през 1999 г. собствеността на нещо, което не притежава на сина си – ответника, както и че 2) упражняването на фактическа власт от ответника от кооперирането до момента не би могло да има за последица придобиването на процесния имот или части от него по давност.
Но съдът е изложил и евентуални мотиви за това, че 3) ответникът не е собственик на имота, поради това, че от баща му през 1970 г е бил отчужден имотът, за който се е снабдил с документ за собственост през 1967 г. за изграждане на пътна връзка и мероприятието е било осъществено и бащата не е могъл да прехвърли на сина си повече права отколкото е притежавал.
Следователно документите са за обстоятелства, които имат значение за спора и са били наведени своевременно от ответника Г. И. И. и за които Г. И. е носил доказателствената тежест.
Документите са за обстоятелства, които са били изследвани от вещото лице в допуснатите, изготвени и приети по делото основно и допълнително заключение. Съдът е допуснал допълнителното заключение да бъде изготвено по искания и на двете страни (в проведеното на 04.07.2012 г. (л.91,стр.2) съдебното заседание по делото).
На процесуалния представител на Г. И. са давани процесуални възможности да представя доказателства, че имотът се намира в територия, която не е била за земеделско ползване – за прилагането на устройствен план от 1937 г. - издадено му е съдебно удостоверение да се снабди с посочено от него доказателство за това (във второто съдебно заседание по делото, проведено на 04.07.2012 г., (л.96, стр.2). По искане на процесуалния представител на ответника Г. И. срокът за представяне на доказателството е продължаван, като в следващото съдебно заседание на 19.09.2012 г. делото е отложено за събиране на доказателства (л.119). В следващото съдебно на 23.01.2013 г. съдът е приел всички представени доказателства, включително регулационен план на предградие „Лозята“ и две заповеди от същата година за улична и дворищна регулация. След което след изрични изявления на процесуалните представители и на двете страни, че нямат други доказателствени искания, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
Тъй като от твърденията на молителя и на доведената от него свидетелка Д. К. Й. и от представените преписи със заверка на общината, се установява, че представените по делото доказателства се съхраняват до момента в архива на [община] и те са съставени до 1998 г., в съответствие с трайно установената практика на Върховния съд и Върховния касационен съд следва да се приеме, че молителят е могъл да се снабди с копия от тези документи от архива на [община] по време на висящността на делото, влязлото в сила решение по което иска да бъде отменено, ако беше положил грижата за добро водене на делото.
Към изложеното следва да се добави и че обстоятелствата, за които са представени доказателства не променят извода на съда, че соченият от ответника Г. И. придобивен способ – придобиване от баща му с правна сделка през 1999 г. не е и не може да бъде осъществен, тъй като по делото е установено, че процесният имот е бил отчужден от баща му преди това. Това е от значение, тъй като по разгледания иск Г. И. носи тежестта да докаже придобивен способ, че е придобил собствеността на имота. А обстоятелството дали имотът е бил в урбанизирана територия има значение за опровергаване на материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, на което се позовава С. Г.. С тези доводи съдът следва да се занимава, доколкото Г. И. докаже осъществен придобивен способ.
В тази връзка към изложеното следва да се добави и че, с определението, с което не е допуснато касационно обжалване - № 441 /03.12.2015 г, по гр.д. № 5270 //2015 г. на ВКС, второ г.о. в отговор на правни въпроси, основани на доводи за липса на доказателства за материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, Върховният касационен съд е отговорил на Г. И., че възраженията му са били недопустими, доколкото не заявява собствени права към момента на обобществяване на земята, в какъвто смисъл е постоянната практика на ВКС, а следователно съдът не е дължал произнасяне по тях. От този извод следва, че представените в молбата за отмяна писмени доказателства не са от значение за делото.
Следва да се добави и че, твърдението на молителя Г. И., че имотът е бил в урбанизирана територия от 1937 г. противоречи на собственото му твърдението за придобивен способ - че баща му завладял лозе и го е придобил по давност през 1967 г., а после му го е прехвърлил през 1999 г.
По изложените мотиви съдът приема, че по делото не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна С. Г. за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. И. за отмяна на влязло в сила решение № 417 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 475 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда Г. И. И. да заплати на С. Г. Г. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.