2
Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 10.07. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1855/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 30 от 22.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 20 от 03.01.2018 г. по в. гр. д. № 382/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 103 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която Общината гр.Сандански е осъдена да предаде на В. И. П. владението върху реална част от недвижим имот с площ от 550 кв. м. на десния бряг на р. С. Б., заключени между подпорната стена на реката и улицата, която площ по кадастралната карта е включена в поземлен имот с идентификатор ............ и е тонирана в жълто на комбинираната скица /приложение № 21/ към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението.
Касационното обжалване е допуснато по жалба на Общината гр.Сандански. В жалбата като неправилен се сочи изводът на въззивния съд да осъди ответника да предаде владението върху целия съсобствен ревандикиран имот, тъй като той противоречи на материалния закон, че предявяването на иск на един от съсобствениците не прекъсва придобивната давност по отношение на останалите непредявили иск съсобственици, а с отговора на исковата молба общината е направила възражение за придобивна давност.
Ответникът В. И. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за защита правото на собственост, произхождаща от обезщетяване по ЗОСОИ на наследниците на З. Н. П. с решение № 7662 от 21.07.2003 г. по адм. д. № 2168/2003 г. на ВАС на РБ, с което е отменен мълчалив отказ на областния управител на област с административен център Б. и е признато право на обезщетение за отчужден имот от 3 970 кв. м. чрез отделяне и реално връщане на части от имота с площи от 550 кв. м., 720 кв. м. и 350 кв. м., индивидуализирани чрез посочване на границите в самото съдебно решение, а за останалата част от 2 350 кв. м. до 3 970 кв. м. - чрез компенсаторни записи.
С отговора на исковата молба ответникът община Сандански е въвел, освен други, и правопрекратяващото възражение за придобиване на спорните части по давност чрез владение, считано от 22.11.1997 г. - датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
За да потвърди първоинстанционното решение, окръжният съд от правна страна е приел, че ищецът е доказал материалноправната си легитимация като наследник на И. З. П., починал 04.04.2008 г., негов баща, който от своя страна е син на починалия на 03.10.1944 г. З. Н. П., така е адресат на влязлото в сила решение по адм. д. № 2168/2003 г. на ВАС и може надлежно да се легитимира с него до размера на наследствената си идеална част в производството по предявените искове за защита на реституираните имоти. Приел е като безспорен по делото факта, че процесните имоти не са отразени като самостоятелни в действащата кадастрална карта на [населено място], а са части от други поземлени имоти и са индивидуализирани според неоспорената от двете страни експертиза пред първата инстанция.
По оспорванията на ответника за законосъобразността на реституционната процедура по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ въззивният съд приел, че косвеният съдебен контрол е недопустим, предвид наличието на съдебно решение, с което въпросът за реалното отделяне и връщане на имотите е окончателно решен в производство, в което ответникът, комуто се противопоставя това съдебно решение, е бил конституиран като заинтересована страна и е разполагал с възможността да изчерпи именно в него всичките си възражения срешу правото на наследодателя на ищеца да бъде обезщетен чрез връщане на реални части от отчуждения имот. Въпреки това съдът е обсъдил установените факти от значение за материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността - ненастъпил отчуждителен ефект на уличния и регулационен план от 1930 г. поради липса на отреждане за мероприятия на държавата, общините и обществените учреждения; липса на представени доказателства за изплатено обезщетение на бившите собственици на отчуждения имот; нереализирани към 21.07.2003 г. /датата на постановяване на окончателното съдебно реституционно решение/ мероприятия спрямо предвижданията на действащия към тази дата КРП на [населено място] за тротоар на [улица] и озеленяване за частта от 550 кв. м. По възражението, че в производството по обжалване на заповедта за нанасяне на имотите в кадастралната карта е прието, че процесният имот попада в улична регулация и от него не могат да се обособят самостоятелни урегулирани поземлени имоти, съдът приел, че мотивите на съдебното рещение не се ползват със сила на пресъдено нещо и че от частта от 550 кв. м. могат да се образуват самостоятелни урегулирани поземлени имоти, тъй като същата има лице откъм улица и необходимата по нормативната уредба площ.
В частта по ревандикационната претенция въззивният съд приел, че спорните 550 кв. м. се владеят от ответника поради изградени въз основа на разрешение за строеж № 125 от 08.09.2011 г. „пасажи за търговска дейност по [улица]към общинския пазар и че ответникът не е доказал законно основание на владението си.
По тези съображения ищецът е признат за собственик на 1/9 ид. ч. от реалната част с площ от 550 кв. м. и ответникът е осъден да предаде владението на цялата реална част.
Решението по установителната част на ревандикационната претенция е влязло в сила.
В осъдителната част на ревандикационната претенция е допуснато касационно обжалване по въпроса: дали предявяването на ревандикационен иск от съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 95 от 10.07.2017 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 3892/2016 г. и решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 3991/2016 г.
С първото решение е прието, че предявяването на иск за собственост от съсобственик на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите /непредявили иска/ съсобственици. С второто решение е преутвърдена трайната съдебна практика на ВКС, че съсобственикът може да ревандикира цялата съсобствена вещ от трето лице, което държи или владее вещта без основание. Това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ. Ако обаче това трето лице е владелец на имота и се позове на придобивна давност, следва да се вземе предвид, че придобивната давност е прекъсната на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б.“б“ ЗЗД само за правата на предявилия иск съсобственик. Ако давностният срок относно правата на ищеца не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което правата му не са придобити по давност от ответника, то към този момент ищецът се легитимира за собственик на съответната идеална част от имота и това следва да бъде признато с установителния диспозитив на съдебното решение по чл. 108 ЗС. При преценката дали може да уважи иска в осъдителната част за целия имот, съдът следва да съобрази дали ответникът има противопоставимо на ищеца право да ползва идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска, т. е. дали давностният срок за правата на тези съсобственици, които не са ищци, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене, като относно тези права отчете и настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок за правата на съсобствениците, които не са предявили иска, не е изтекъл, съдът ще уважи ревандикацията в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищеца.
По касационната жалба:
Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, е свързан с правопрекратяващото възражение на ответника по иска, сега касатор, че е придобил спорния имот с площ от 550 кв. м. на основание придобивна давност. По него въззивният съд не се е произнесъл, но тъй като в мотивите му има позоваване на чл. 272 ГПК, следва да се съобрази приетото от първоинстанционния съд, че от 21.07.2003 г., когато е влязло в сила съдебното решение по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ и за владеещия несобственик се е открила възможността да се защити чрез иск, до предявяване на исковата молба на 02.04.2013 г. не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок за придобиване на имота по давност.
Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно в частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на целия процесен имот. Порокът му произтича от неправилната преценка на въззивния съд, че ответникът не може да придобие по давност частите на останалите наследници на З. Н. П., които не са предявили иск за ревандикация на общо 8/9 ид. ч. от спорния имот. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и съдебната практика по приложението му, придобивната давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ, започва да тече от влизането в сила на посочената разпоредба - 22.11.1997 г. Разпоредбата е приложима и при възстановяване чрез обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ с решение на административния съд, но тогава давността започва да тече от влизане в сила на решението - в случая, пред който страните са изправени, от 21.07.2003 г. Исковата молба е подадена на 02.04.2013 г., но с нея давностният срок, който тече спрямо непредявилите иск съсобственици, не е прекъснат и е изтекъл към 30.11.2017 г. /датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция/, който факт следва да се съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо предявеният ревандикационен иск е неоснователен в осъдителната част на претенцията за разликата над правата на ищеца в размер на 1/9 ид. ч., т. е. за 8/9 ид. ч.
Решението, с което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като искането за предаване владението бъде уважено за 1/9 ид. ч., а за разликата от 8/9 ид. ч. от процесния имот бъде отхвърлено.
По разноските:
По разноските на ищеца:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Предмет на производството пред районния съд са искове за собственост на три недвижими имота - два установителни и един ревандикационен. По отношение на единия установителен иск производството е прекратено поради оттегляне на иска, поради което за тази част ищецът няма право на разноски. Другият установителен иск е уважен изцяло, така че разноските за тази част на претенцията се дължат изцяло. Ревандикационният иск е уважен частично - в установителната част изцяло и за 1/9 ид. ч. от осъдителната претенция, а за останалата част на осъдителната претенция е отхвърлен, така че в тази част разноските се присъждат на половина.
Сторените от ищеца разноски пред първата инстанция за държавна такса, съдебни удостоверения, копия от документи, възнаграждение за вещото лице, депозирало експертизата от 29.06.2015 г. /за трите имота, или по трите иска/, за частни производства пред Софийския апелативен съд възлизат общо на 2 109.34 лева. Към тях следва да се прибавят разноските от 550 лева за вещи лица, работили по двата иска /след прекратяване на 04.01.2016 г. на производството по установителния иск за 350 кв. м./. За производството пред тази инстанция ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева, но тъй като договорът за правна защита и съдействие следва прекратяването на делото по отношение на оттегления иск, следва да се приеме, че възнаграждението е за останалите два иска, или по 1 200 лева за всеки от тях. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно: установителният иск за 720 кв. м. е с цена 6 170 лева и за него възнаграждението според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 638.50 лева; ревандикационният иск е с цена 39 120 лева и за него възнаграждението според чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба е 1 703.60 лева; или общият минимален размер възлиза на 2 342.10 лева, който е надхвърлен съвсем незначително от общия заплатен от ищеца размер от 2 400 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се раздели на две, тъй като след оттеглянето на единия установителен иск са останали два иска. В обобщение, съобразно изхода на спора пред касационната инстанция разноските, сторени пред районния съд за трите иска, следва да се присъдят частично в размер на 1/2 съразмерно на уважената част от исковете - 2 109.34:2=1 054.57 лева, а разноските, които ищецът е направил само за два от исковете, трябва да бъдат присъдени в размер на 3/4 съразмерно на уважената част от исковете - 3/4 от 2 940 лева /550+2 400 лева/ възлизат на 2 212.50 лева, или общо 3 267.17 лева.
Във въззивното производство ищците са сторили разноски в размер на 2 400 лева за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, наложила събиране на допълнителни доказателства. От тях, съобразно изхода на спора, дължими са 3/4 или 1 800 лева.
Не са прекомерни съобразно критерия фактическа и правна сложност на делото и разноските за касационното производство в размер на 1 800 лева за адвокатско възнаграждение. От тях, съобразно изхода на спора, дължими са 3/4 или 1 350 лева.
В обобщение, дължимите на ищците разноски за трите инстанции възлизат на 6 417.17 лева.
По разноските на ответника:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
За производството пред районния съд ответникът е сторил разноски в размер на 250 лева - депозит за вещо лице, от което съобразно изхода на спора пред касационната инстанция следва да се присъди 1/4 или 62.50 лева. Тъй като страната е била защитавана от юрисконсулт, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди възнаграждение. По отношение на иска, по който производството е прекратено, то ще бъде определено на 100 лева, което се дължи изцяло предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. По отношение на останалите два иска предвид фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждението на по 450 лева, или общо 900 лева, като съобразно изхода на спора дължими са 1/4 или 225 лева. Или общият размер на разноските, които се следват на ответника за производството пред първоинстанционния съд, е 287.50 лева.
За въззивното производство ответникът е сторил разноски за държавна такса и вещо лице в общ размер от 576.46 лева. За защитата по двата иска на страната, защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение в общ размер от 500 лева съобразно искането, изразено в списъка на разноските. Или от разноските в общ размер от 1 076.46 лева следва да се присъди 1/4, която възлиза на 269.12 лева.
За производството пред ВКС разноските са за държавна такса в размер общо на 127.80 лева /30 лева + 97.80 лева/, а възнаграждението за представлявалия общината юрисконсулт по двата иска следва да се определи общо на 900 лева. Дължими от всички разноски в размер на 1 027.80 лева са 1/4 или 256.95 лева.
В обобщение, дължимите на ответника разноски за трите инстанции възлизат на 813.57 лева.
По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски за всички инстанции в размер на 5 603.60 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 20 от 03.01.2018 г. по в. гр. д. № 382/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 103 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която Общината Сандански е осъдена да предаде на В. И. П. владението върху реална част от недвижим имот с площ от 550 кв. м. на десния бряг на р. С. Б., заключени между подпорната стена на реката и улицата, която площ по кадастралната карта е включена в поземлен имот с идентификатор ........... и е тонирана в жълто на комбинираната скица /приложение № 21/ към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението; в частта, с която е потвърдено определение № 365/10.02.2017 г. по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място], както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общината Сандански с адрес: [населено място], [улица], БУЛСТАТ 000024955, да предаде на В. И. П. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, владението на 1/9 ид. ч. от реална част от недвижим имот с площ от 550 кв. м. на десния бряг на р. С. Б., заключени между подпорната стена на реката и улицата, която площ по кадастралната карта е включена в поземлен имот с идентификатор .............. и е тонирана в жълто на комбинираната скица /приложение № 21 на л. 155 по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място]/ към заключението на вещото лице, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението, като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на владението на останалите 8/9 ид. ч. от същия имот.
ОСЪЖДА Общината Сандански с адрес: [населено място], [улица], БУЛСТАТ 000024955, да заплати на В. И. П. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, разноски по компенсация за всички инстанции в размер на 5 603.60 /пет хиляди шестстотин и три лв. и 0.60 ст./ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|