О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 гр. София, 14.02.2013 година Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в закрито заседание на 12 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Даниела Атанасова при секретар и в присъствието на прокурора Ю.Петкова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю.Кръстев наказателно дело № 205/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с протоколно определение от 16.01.2013 год., на съдията-докладчик по нахд № 129/2012 год., на Кулския районен съд, по повдигнат спор за подсъдност, основано на чл.44, ал.1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд [населено място], тъй като не може да бъде установено местоизвършването на нарушението. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С решение от 17.09.2012 год., постановено по канд № 38712012 г., Административен съд - Монтана, е обезсилил решение от 09.07.2012 год., по анд № 218/2012 год. на Районен съд гр.Берковица и е изпратил делото на Кулският районен съд по подсъдност. С посоченото протоколно определение, докладчикът при Кулският районен съд считайки, че незаконосъобразно му е било из пратено делото, тъй като не е компетентен да се произнесе по жалбата, е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност, изпращайки го на основание чл.44, ал.1 НПК, на Върховния касационен съд за решаването му. Видно от данните по делото, спорният въпрос е, кой е компетентния районен съд да се произнесе по жалбата на С. П. Ц.. Съставът на Върховният касационен съд счита, че делото следва да се разгледа от Берковският районен съд, съгласно разпоредбите на чл.84, вр.чл.59, ал.1 ЗАНН. Наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното постановление – чл.84 ЗАНН, вр.чл.36, ал.3 НПК. В случая трудността точно да се о предели местоизвършването на нарушението – издаване на позволително за сеч по електронен път, произтича от естеството на комуникационната технология, чрез която е обективирано санкционираното нарушение. Жалбоподателката е наказана за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, което касае издаване на позволително за сеч, а не за извършване на самата сеч и което се издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция нагорите – чл.56/1/ от Наредба № 8 за сечите в горите. Както бе посочено по-горе, по силата на чл.59, ал.1 ЗАНН, делото е подсъдно на съда в чийто район е извършено нарушението. В разглеждания случай от съставеният акт и наказателното постановление не може да се направи извод за мястото на извършване на административното нарушение, санкционирано от наказващият орган. Когато не може да се определи мястото му, делото е подсъдно на съда, в чийто район е довършено досъдебното производство – чл.36, ал.3 НПК. Съобразно нея, при административните нарушения, с акта на изготвяне на наказателното постановление се довършва административно-наказателната преписка. В настоящият случай тя е довършена от директора на РДГ Берковица, поради което жалбата следва да бъде разгледана от Районен съд гр.Берковица. Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: И З П Р А Щ А по подсъдност, за разглеждане от Районен съд гр.Берковица, нахд № 129/2012 год., по описа на Кулския районен съд. Да се уведоми Кулския районен съд. Председател: Членове: