Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса * доказателства за наличие на достатъчно имущество


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 238

гр. София, 20.05.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №250 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. Ж. срещу определение №257/27.11.2018г. по в.ч.т.д. №358/2018г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърден отказът на първоинстанционния Габровски окръжен съд за освобождаване на Р. И. Ж. от внасяне на държавна такса до размер на 4 000 лева.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и чл.280 ал.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да прави разширително тълкуване на нормата на чл.83 ал.2 и да преценява и разграничава налице ли е абсолютна невъзможност на страна за заплащане на държавна такса или е налице затрудняване за заплащането й от страната, която е направила искането? Следва ли въззивният съд да прави разширително тълкуване на волята на първоинстанционния съд при въззивна проверка на определение, и противоречи ли тази проверка на диспозитивното начало в процеса? 2.Необходимо ли е извършване на съпоставка и съобразяване от съда на доходите на лицето и дължимата държавна такса? Необходимо ли е при преценка за наличие на основание за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът да съобрази икономическата конюнктура в страната, прага на бедността, средната работна заплата в страната и други фактори? 3. Размерът на държавната такса релевантен ли е при преценката на съда дали са налице основания за освобождаване на страната от държавна такса? 4. Каква е тежестта на всеки от критериите, изброени в чл.83 ал.2 от ГПК и следва ли да бъдат обсъдени всички предпоставки за освобождаване от държавна такса поотделно и в тяхната цялост? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №612 от 12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №577 от 15.09.2014г. по ч.т.д.№176/2017г. на ВКС,ТК,ІІ т.о., определение №161 от 23.03.2016г. по ч.т.д.№531/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. определение №173 от 15.03.2013г. по ч.гр.д.№1839/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д. №79/2018г. на Габровски окръжен съд е образувано по предявен от Р. И. Ж., срещу ЗД „Евроинс” АД, гр. София, иск за сумата от 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.08.2017г., при което е причинена смъртта на неговата дъщеря И. Р. Юновидова. Ищецът е поискал освобождаване от държавна такса. По делото е представена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца, в която той е посочил, че притежава Ѕ ид. част от етаж от къща в гр. Габрово, Ѕ ид. част от вила вс. Мрахора и ј ид. част от етаж от вила в с. Левочево, не притежава влогове и МПС, като единственият му източник на доходи е заплата в размер на 1700 лева. С определение от 01.10.2018г. по гр.д. №79/2018г. Габровски окръжен съд е освободил ищеца от внасяне на държавна такса по делото до размер на 4000 лева, като е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса в останалата част. За да потвърди определението на Габровски окръжен съд, Великотърновски апелативен съд е приел, че молителят получава месечно възнаграждение в размер на 1 700 лева, намира се в добро здравословно състояние и няма разходи за издръжка на други лица, поради което е в състояние да заплати половината държавна такса от дължимите 8 000 лева, а именно 4 000 лева.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274 ал.3 от ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Част от формулираните в частната касационна жалба въпроси се отнасят до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, да прецени всички критерии по чл.83 ал.2 от ГПК. Този въпрос, уточнен от съда по посочения начин, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице задължителна съдебна практика - определение №603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. №2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., както и други, включително посочените от касатора определения на ВКС. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. С постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №686 от 12.12.2014г. по ч.тр.д.№7091/2014г. на ВКС, І г.о. и други, се приема, че преценката за основателността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. В случая въззивният съд, макар и да е изброил предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, не е преценил съотношението на установеното чрез декларацията материално положение на молителя с пълния размер на дължимата държавна такса, за да направи извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Размерът на таксата значително надвишава месечния размер на трудовото възнаграждение на молителя /1 700 лева/, което е негов единствен източник на доходи. В декларацията си молителят е обявил, че не получава доходи от друга дейност, няма влогове и не притежава леки автомобили, а посочените от него недвижими имоти са притежавани в съсобственост - Ѕ ид. част от къща в гр. Габрово, Ѕ ид. част от вила в с. Мрахора и ј ид. част от вила в с. Левочево. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не разполага със средства да заплати изцяло дължимата държавна такса от 4 000 лева.
Налице е основание за частично освобождаване от задължението за разликата над 2000 лв., като молбата за освобождаване от ДТ за оставащата част в размер на 2000 лева е неоснователна. Поради това определението на Великотърновски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отказано освобождаване от държавна такса за размера над 2000 лева и потвърдено като правилно в останалата част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №257/27.11.2018г. по в.ч.т.д. №358/2018г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърден отказ на Габровски окръжен съд за освобождаване на ищеца Р. И. Ж. от задължението да заплати държавна такса над размера от 2000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Р. И. Ж. от внасяне на държавна такса по гр.д. №79/2018г. на Габровски окръжен съд ЧАСТИЧНО за сумата над размера от 2 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №257/27.11.2018г. по в.ч.т.д. №358/2018г. на Великотърновски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.