О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 гр. София, 18.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Донкова гр. д. № 275/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Постъпила е молба от адв. А. О., назначен за особен представител на ответницата Н. К. С., с искане да му бъде определено възнаграждение в това му качество за осъществено процесуално представителство в касационното производство. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: Особеният представител на ответницата в касационното производство е изготвил отговор на касационната жалба в настоящото производство. Не се е явил в откритото съдебно заседание и не е взел становище. С решение № 60105/04.11.2021 г. е отменено въззивното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, по предявения от Е. Б. К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М. А. Т., срещу Н. К. С., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № 6, съставляващ жилище, апартамент, със застроена площ 65,12 кв. м., с прилежащите му 1,036 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *****, *****, под обекта - *****, над обекта - *****, ведно с 20,52/9744 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], на основание наследствено правоприемство от Б. К. С.. Молбата е основателна. В мотивите на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен правния характер на представителството по чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, кое е задълженото лице, което следва да заплати възнаграждението и при какви условия същото може да иска възстановяване на тези разноски. Задължено лице за заплащане възнаграждението на особения представител на страната, която не е намерена на адреса, посочен по делото или за която липсва известен адрес, е ищецът. Възнаграждението за особения представител в настоящата хипотеза следва да бъде възмездено като разноски с оглед изхода на спора – в полза на ищцата и предвид направеното от нея искане за присъждането им. Заплатеното възнаграждение трябва да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Възнаграждението за особения представител се определя от съда с назначаването му. С Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения наред с минималните размери на възнагражденията за инстанцията по същество са регламентирани и дължимите адвокатски възнаграждения за касационната инстанция- аргумент чл. 9, ал. 2 /нова- ДВ, бр.28/2014 год. и ДВ, бр.86/2017 год./, което налага извод, че първоначално определеното от съда при назначаване на особен представител възнаграждение касае процесуалното представителство пред инстанциите по същество, както и че пред касационната инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение. При горните обстоятелства, за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция на особения представител следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : Осъжда Н. К. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. А. И. О. от [населено място], [улица], ет. 3, в качеството му на особен представител на ответницата, сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: