Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
София, 17.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3248 /2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Търговско дружество [фирма] , представлявано от Управителя Е. Л. чрез процесуалния представител адв. М. А. – АК Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 1299 от 08.03.2016 година по гр. възз.д.Nо 961 /2015 година на ОС- Благоевград по отхвърления иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот- ПИ с идентификатор 000628, находящ се в землището на [населено място], [община].Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно , постановено в нарушение на процесуалните правила , материалния закон и е необосновано. Наведените доводи са в насока на въвеждане от съда в предметната рамка на спора на факти, който не са заявени от страните , нарушено е диспозитивното начало в процеса; съдът е обсъдило констатации на изслушаната съдебно -техническа експертиза относно установени обстоятелства за които няма поставена задача на изследване , като е приел, че в терена има изградени сгради , собственост на ищеца без доказателства за това. Поддържа се , че е нарушен материалния закон – а именно , не е съобразено че делбения имот- ПИ с идентификатор 000628 находящ се в землището на [населено място], [община] няма статут на УПИ и за него не важат ограниченията на чл. 201-203 ЗУТ.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] [населено място] чрез Управителя К. Б., с който отговор обстойно се излагат доводи за липса на основания за отмяна на обжалваното решение.Поддържа се недопустимост на заявения иск за съдебна делба поради неучастие на съсобственик, имащ правото на необходим задължителен другар – ДПФ-МЗГ.При условията на евентуалност се поддържат обстойни доводи за необоснованост поради неизяснена фактическа обстановка , свързана с устройствения статут на недвижимия имот.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 203 ГПК, намира
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иск за съдебна делба на основание чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС на съсобствен недвижим имот- ПИ с идентификатор 000628 находящ се в землището на [населено място], [община], заявен от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], [община].
За да приеме за правилно решението на първата инстанция , въззивният съд е препотвърдил изводите на съда, че съдебна делба на терен , в който са изградени сгради , собственост на отделните собственици е недопустима , тъй като терена има статут на обща част по см. на чл. 38 ал.1 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК по въпроса за допустимостта на съдебна делба на ПИ, който е извън регулация и при установените факти- а именно, че е с площ от 12 869 кв.м. и че върху терена ответникът притежава сгради в индивидуална собственост, изградени въз основа на частично разрешение за строеж? За възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците,
По изведения обуславящ въпрос
С искът за съдебна делба , всеки един от съсобствениците на недвижим имот упражнява потестативното си право да иска ликвидиране по съдебен ред на съсобствеността и преобразуването и в индивидуална собственост. За постигане целите на делбения процес и постановяване законосъобразно решение по допускане на делбата / чл. 344 ал.1 ГПК/ основна задача на съда е определи предмета на съдебната делбата т.е. конкретния обект на правото на собственост: движима или недвижима вещ, като за индивидуализацията на последния е от значение актуален устройствен статут , съобразен със специфичното му предназначение , реализирано застрояване, дори и когато последното не е предмет на делбата , да определи кои лица са титуляри на правото на собственост , т.е. кои са съсобствениците на имота и какви са техните права в съсобствеността.
Когато предмет на делбата е поземлен имот /ПИ/ , който няма характеристиката на урегулиран поземлен имот/ УПИ/ или урегулиран имот по см. на парагр.5 т.11 от ДР на ЗУТ , т.е. на поземлен имот за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство, същият следва да бъде квалифициран като неурегулирана територия / парагр.5 т.3 от ДР на ЗУТ/ и въпросът дали по отношение на същия може да бъде допусната съдебна делба не следва да търпи ограниченията, касаещи урегулираните поземлени имоти.
С разясненията на ПП ВС 2-82 т.1 б.“г“ и б. „д“ е дадено разрешение на някои хипотези , при които не може да бъде допусната съдебната делба, но всичките те касаят „съсобствени парцели“ т.е. поземлени имоти които са обособени като самостоятелни устройствени единици, но не засягат въпроса за ограниченията , които биха дали основания да не се допусне съдебна делба на неурегулирана територия , поради което следва да се приеме , е посочената задължителна съдебна практика не намира приложение в настоящия случай.
Цитираната по нова съдебна практика- Решение No 296 от 09.01. 2014 год. по гр.д.No 4456/2013 год. на ВКС- I г.о. също извежда изводите за недопустимост на делбата на „дворното място „ си в хипотеза на урегулиран поземлен имот, застроен със сгради , чиито собственици са съсобственици на терена , поради обстоятелството , че е изчерпан , предвидения с регулационния план начин на застрояване, което изключва делбата на терена със статут на обща част. В аналогична хипотеза -касаеща иск за съдебна делба на УПИ, са изводите на ВКС по .; Решение No 87 от 07.07.2011 год. по гр.д. No 825/2010 год. на ВКС II г.о.,
В цитираните Решение No 293 от 12.12.2011 год. по гр.д. No 256/ 2011 год. на ВКС- II г.о., и Решение No 227 от 16.05. 2011 год. по гр.д.No 316/2010 год. на ВКС- I г.о отново спорът за допустимостта да се извърши съдебна делба касае урегулиран поземлен имот по см. на ЗУТ,застроен със сгради, индивидуална собственост на отделните съсобственици на терена, но дадените разрешения сочат на отстъпление от категоричната теза за недопускане на съдебната делба , при условие , че дворното място би могло да бъде разделено на нови парцели , в които да попадат сградите , индивидуална собственост на отделните съсобственици в терена.
Нееднозначното разрешение на една и съща хипотеза- делба на урегулиран / т.е. устроен с общ градоустройствен план/поземлен имот, съсобствен на лица , които са и индивидуално собственици на построени в същия сгради, в смисъл на недопускане на съдебна делба и допускане на съдебна делба според установените факти относно техническата възможност за обособяване на нови , съобразени с правилата и нормите на териториално устройство, урегулирани поземлени единици , налага категоричния извод , че за неурегулираните територии с ПУП или общ градоустройствен план територии съдебната делба е допустима, дори и ако има изградени сгради , собственост на някой от съсобствениците. Теренът не може да се приеме за обща част, обслужваща сградите територия , тъй като липсата на устройствен план не ограничава възможността терена да бъде допълнително застрояван.
По основателността на касационната жалба
Настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна. С оглед на изложените общи мотиви по поставения обуславящ изхода делото правен въпрос следва да се приеме , че обжалваното въззивно решение е неправилно.
От фактическа страна е установено от констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза , че искът за съдебна делба касае терен- производствена площадка с площ от 12 869 кв.м., индивидуализиран като ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 30702 , при граници и съседи : имот 000629- производствен терен , собственост на ДПФ-МЗГ, имот 000411-позиводствен терен , собственост на [фирма], имот 000627-път, IV клас, собственост на [община], съставляващ реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м. В западната част на терена са разположени сгради и съоръжения на ответника [фирма] за производство на бетонови изделия- масивна сграда-кантар, бетонов център с три клетки за складиране на инертни материали , силоз, навес и козлови кран с дължина на релси 55 м. Изслушаното експертно становище е констатирало , че в процесния терен ищцовото дружество е изградило две сгради за обслужване дейността на транспортна фирма.
Правният извод на въззивния съд , че процесният терен е обща част по см. на чл. 38 ал.1 ЗС, обслужваща собствеността на изградените в имота сгради , индивидуално притежание на отделните съсобственици е необоснован , тъй като не почива на установените правно релевантни обстоятелства, не почива на събраните доказателствата по делото, нито на закона.
По отношение на сградите с предназначение производство на бетонови изделия/ масивна сграда-кантар, бетонов център с три клетки за складиране на инертни материали , силоз, навес и козлови кран с дължина на релси 55 м./, няма спор че същите са собственост на дружество [фирма]. Фактическите и правни изводи се базират на събраните писмени доказателства -строежът е извършен по реда на чл. 108 ППЗТСУ/ отм./, въз основа на надлежно строително разрешение , преди извършване на разпоредителната сделка по НА 195/2014 година, когато единствен собственик е ответното търговско дружество.
Изводът на въззивния съд , че и ищецът – търговско дружество [фирма] също е собственик на сгради / едната в етап на строителство/, намиращи се в процесния терен / с предназначение обслужване на транспортна дейност, не почива на доказателствата по делото, а се базира единствено на предположение на съда , направено при превратно и неточно анализиране на констатациите на съдебно техническата експертиза/, което налага извод за допуснато нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК от страна на въззивния съд при формиране на съдийското му убеждение относно правно релевантни за спора факти.
В тази насока са основателни доводите на касатора , че въззивният съд е недопустимо е излязъл извън предметната рамка на заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, релевантни за спорното правоотношение, постановил е съдебния акт въз онова на доводи, по които не е предоставил на страните възможност да изразят становище и които не са били в предмета на спора.
Необосноваността на въззивното решение и допуснатите нарушения на процесуалния закон налага неговата отмяна. Въззивният съд е основал съдебния си акт на обстоятелства , които не са релевирани от страните- с отговора на исковата молба / л. 33/ се възразява само, че в терена има три сгради , негова собственост и именно на тези три сгради теренът се явява обща част по см. на чл. 38 ал.1 ЗС, но липсва възражение за съществуването и на сгради, собственост на другия съсобственик. По делото липсват и доказателства за собствеността на „ другите“ сгради, за които в експертизата се сочи, че са изградени от дружеството ищец както и за правното основание , въз основа на което са извършени строителните работи, за да бъде направена безусловна констатация чия собственост са тези новопостроени сгради и последиците на това строителство за съсобствеността на терена.
С оглед на безспорно установените факти, а именно наличие на съсобственост, в която всяка от страните се легитимира като титуляр на съответни идеални части от процесния терен : ищцовото дружество като купувач по сделката , обективирана с НА No 195/2014 година , на 10 000/12 869 идеални части, а ответникът като собственик - продавач по сделката на същите тези идеални части , и съгласно изложените правни съображения за допустимостта на иска за съдебна делба по отношение липсата на ограничения, когато предмет на иска е неурегулирана територия , от правна страна следва да се приеме , че искът за съдебна делба е основателен. Предвид на обстоятелството , че не се налага събиране на нови доказателства , настоящият състав намира , че след отмяна на порочното въззивно решение следва да постанови ново , по съществото на спора като допусне извършване на съдебната делба.
Делбата следва да се допусне на следния недвижим имот- нерегулирана територия - производствена площадка с площ от 12 869 кв.м.,съставляваща ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 30702 , при граници и съседи : имот 000629- производствен терен , собственост на ДПФ-МЗГ, имот 000411-позиводствен терен , собственост на [фирма], имот 000627-път, IV клас, собственост на [община], съставляващ реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м. между търговските дружества [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя Е. Л., със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ No 5 и [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] , [населено място] при права за дружеството ищец от 10 000/12 869 идеални части и 2 2869/12 869 идеални части за дружеството ответник.
Неоснователни са релевираните с отговора на касационната жалба възражения от ответника [фирма] относно наличието и на друг съсобственик- ДПФ-МЗГ , който в качеството си на задължителен необходим другар е следвало да участва по делото.
Доколкото този довод , макар и процесуално недопустимо да се релевира за първи път пред касационния съд , би засегнал процесуалната допустимост на решението по чл. 344 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че следва му да бъде даден обоснован отговор. За да бъде приет за основателен този довод на първо място се предполага – видно от защитата, депозирана пред ВКС , че предмет на иска за съдебна делба е дворно място от 16 000 кв.м.,а не реално обособена част от това дворно място , които довод не съответства на данните по делото, нито на защитната теза на страната с отговора на исковата молба и защитната позиция до момента. Въведените за първи път нови за производството по спора факти, от които да се обоснове теза, че неучаствалата като задължителен необходим другар страна ДПФ-МЗГ има права в съсобствеността, не могат да бъдат коментирани, тъй като не са били изобщо предмет на анализ от страна на съдебните инстанции по същество.Касационният съд е съд по правото т.е. преценява доколкото установените по делото факти правилно са съотнесени и съобразени с конкретен материален закон .Въведените за първи път твърдения за факти и обстоятелства, които не са въведени като правно-релевантни за спора в инстанциите по същество, не могат да бъдат коментирани дори и от гл.т. преценка на процесуалната допустимост на въззивното решение, в случая поради липсата на конституиран като надлежна страна- съсобственик.
На второ място , изричната разпоредба на чл. 75 ЗН дава самостоятелното право и най-ефикасната защита на неучастваща страна по иска за делба , което има права в съсобствеността , а именно да счита , че решението и е непротивопоставимо и да иска нова делба. Недопустимо е- арг. от чл. 2 ГПК страната по един спор да релевира и защитава чужди права.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение No 1299 от 08.03.2016 година по гр. възз.д.Nо 961 /2015 година на ОС- Благоевград по отхвърления иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот- ПИ с идентификатор 000628, находящ се в землището на [населено място], [община] и вместо него п о с т а н о в я в а :
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот- нерегулирана територия - производствена площадка с площ от 12 869 кв.м.,съставляваща ПИ с идентификатор 000628 по картата на землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 30702 , при граници и съседи : имот 000629- производствен терен, собственост на ДПФ-МЗГ, имот 000411-позиводствен терен , собственост на [фирма], имот 000627-път, IV клас, собственост на [община], съставляващ реално обособена част от дворно място от 16 000 кв.м. между търговските дружества [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя Е. Л., със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ No 5 и [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] , [населено място] при права за дружество [фирма] от 10 000 / 12 869 идеални части и 2 2869 / 12 869 идеални части за дружество [фирма].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |