4 Р Е Ш Е Н И Е № 537 гр. София, 17.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 214 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Д., против въззивното решение № ІІІ-173 от 29 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1781 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 1295 от 25 август 2011 г., постановено по гр.д. № 2811 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2011 г. за отхвърляне иска на Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния М., роден на 19 декември 2002 г., против Г. С. Г. от [населено място], за увеличаване на присъдена месечна издръжка от 100 на 300 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1051 от 5 октомври 2012 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката на въпрос по приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК: допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводството от страна на съда в случай, че е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето да уведоми дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето за предявения иск по чл. 150 СК, но ДСП не е изпратила представител за съдебното заседание или социален доклад, и съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна. В обжалваното решение въззивният съд приема, че районният съд е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 ЗЗДет и е конституирал ДСП Б. като страна, но за съда не съществува процесуална възможност да задължи ДСП да вземе становище и да представи социален доклад. В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното: Чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се сочи, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето; дирекция „Социално подпомагане” изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случаите, когато съдът е уведомил дирекция „Социално подпомагане” за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, по съответния ред, той е спазил задължителната по закона процедура с оглед запазване интересите на детето. Получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето. Съдът не е оправомощен да изисква присъствието на представител на ДСП в съдебно заседание, нито пък заместващия становището му доклад, поради което няма пречка при неизпращане на представител от страна на ДСП или непредставяне на доклад съдът, като съобрази дали са предприети съответните мерки с оглед защитата на интереса на детето, да приеме делото за изяснено от фактическа страна. Касационната жалба е основателна. Безспорно е между страните, че са родители на детето М., роден на 19 декември 2002 г. Ответникът е осъден да изплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100 лева, а с настоящата искова молба се иска увеличаване на издръжката на 300 лева. Твърди се, че бащата реализира изключително голям доход, а нуждите на детето са увеличени. Бащата е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 196,59 лева месечно. Други доказателства за доходите на страните, както и подкрепящи твърденията за материалното им състояние или за нуждите на детето, не се представят. По делото е представен социален доклад по предходен спор между страните. В първото по делото заседание съдът съобразил, че като страна по делото трябва да бъде конституирана ДСП Б., която да изрази становище досежно интересите на ненавършилото пълнолетие дете и разпоредил ДСП да се уведоми за датата на следващото съдебно заседание. Юрисконсултът на ДСП Б. получил призовката за съдебното заседание от 18 август 2011 г., ведно с копие от протокола от 6 юли 2011 г., искова молба, приложения и определение на съда. В съдебното заседание представител на ДСП не се явил, нито бил изпратен писмен доклад. При тези обстоятелства съдът приел спора за изяснен от фактическа страна. Още в исковата молба ищцата е въвела доводи за възможност от страна на бащата да заплаща по-висока издръжка за детето М.. Бащата е възразил, че с предходен социален доклад е посочен значителен доход на майката на детето. Предвид периода от време между определянето на издръжката от 100 лева и настоящата претенция, е несъмнено, че следва да се съберат доказателства както за възможностите на страните по спора и за възможностите на бащата да заплаща увеличен размер на издръжката, така и за твърденията за увеличени нужди на детето от средства за облекло, храна, пособия. По исканията в тази връзка, сторени в първото по делото заседание от 6 юли 2011 г., първоинстанционният съд приел, че представените доказателства са извън едноседмичния срок по чл. 313 ГПК, поради което не трябва да бъдат приети, а искането на ищцата за разпит на свидетел като несвоевременно е оставено без уважение. Твърденията за увеличаване нуждите на детето, както и оспорване на невъзможността на бащата да заплаща увеличен размер на издръжката, са преповторени във въззивната жалба. Сторени са искания за събиране на доказателства за последното. Въззивният съд приел доказателствените искания за несвоевременни и ги оставил без уважение. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, като не е съобразил основния принцип при разглеждане на искове за издръжка – във всички случаи приоритет има интереса на детето. Така в обвързващото разрешение, дадено от ВКС в решение № 211 по гр.д. № 995/2010 г., ІV г.о., се приема, че основното начало за поставянето на децата под закрила на държавата и обществото, закрепен в Конституцията, законодателно е уреден в Закона за закрила на детето, като се осигурява най-добрия интерес на детето; особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки (в соченото решение ВКС цитира текстове на отменения СК, но същите принципи са въведени и с действащия СК – чл. 59, 70, 127, 134 и др.), съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето; следователно, съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове. При тези съображения съдът заключава, че не може да се приложи преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в съответните производства. Тъй като в процеса въззивният съд не е събрал относими доказателства, искани от страните по спора във връзка с конкретните им твърдения за възможностите на родителя да дава издръжка и за нуждите на детето, обжалваното решение следва да се отмени при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото да се върне на въззивния съд за събиране на поисканите от страните доказателства съответно на относимите твърдения. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № ІІІ-173 от 29 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1781 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: