5 РЕШЕНИЕ N 133 София, 03.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1229/2011 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК. Образувано е по молба на Й. П. Х. и В. Й. С. за отмяна на решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 4286/2002 г. на СГС, с което е отменено решение от 11.03.2002 г. по гр. д. 8852/1996 г. на Софийски районен съд и постановено друго по съществото на спора. Решението е влязло в сила на 04.12.2008 г., когато с определение № 1123 от същата дата, по гр. д. № 3306/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о. не е допусната касационна проверка по него. Твърди се, че това решение противоречи на възприетото в решение по гр. д. № 7349/1996 г. на СРС, изменено с решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 2936/2008 г. на СГС, което е влязло в сила на 13.01.2011 г., след като с определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр. д. № 873/2010 г., състав на ВКС не е допусната касационна проверка. Ответницата по молбата С. П. намира молбата за отмяна за недопустима поради липса на правен интерес. Твърди, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението по гр. д. № 8852/1996 г. на СРС, тъй като това решение е влязло в сила преди да влезе в сила решението по гр. д. № 7349/1996 г. на СРС, посочено като основание за отмяна, а нормата предвижда обратната хипотеза. Молбата за отмяна е подадена 11.04.2011 г., в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. т. 1 и 4 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 4286/2002 г. СГС е отменил частично решение от 11.03.2002 г. по гр. д. 8852/1996 г. на Софийски районен съд и е постановил друго по съществото на спора, с което по предявения от С. П. срещу наследодателя на молителите Й. Х. и С. е приел за установено, че С. П. е собственик на част от УПИ VІІІ-48,1774 от кв. 47, по плана на м. „Г.”, в землището на [населено място] с площ от 433 кв. м., която част е заключена между буквите АБЖЗИА, нанесени на скицата към заключението на в. л. на л. 46 от делото. Приел е, че площта е час от възстановения на П. имот на основание ЗСПЗЗ с решение № Р67ГБ от 24.10.2003 г. на ОСЗ. Решението е влязло в сила на 04.12.2008 г., когато с определение № 1123 от същата дата, по гр. д. № 3306/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о. не е допусната касационна проверка на въззивното решение. С решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 2936/2008 г. на СГС, постановено след като е било отменено решение по гр. д. № 7349/1996 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск срещу С. П., е признато за установено по отношение на нея, че молителите, като наследници на Й. Х., са собственици на УПИ VІІІ-48, 1774 от кв. 47 по плана на м. „Г.”, в землището на [населено място] и П. е осъдена да им ревандикира имота. Прието е, че Й. Х. е придобил спорния имот като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот, за което е издадена заповед № РД-41-5/16.01.95 г. на кмета на Столична община на основание чл. 100 З.. Намерено е, че ответницата по иска П. не се легитимира като собственик на част от този имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като решението на ОСЗ е нищожно- постановено от ненадлежен състав, а също и поради липса на идентичност на имот пл. № 1744, за който е отреден УПИ VІІІ-48, 1744 с имота по нот. акт № 86/1957 г., с който наследодателят на ответницата П. се легитимира като собственик на заявения за възстановяване имот. Това решение е влязло в сила на 13.01.2011 г., след като с определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр. д. № 873/2010 г. на ВКС, не е допусната касационна проверка по него. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е основателна. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание за отмяна е решение постановено между същите страни и със същия спорен предмет, преди решението, отмяна на което се иска. В това производство следва да се определи кое е правилното решение, постановено по спора и да се отмени неправилното – чл. 307, ал. 4 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. след проверка на влезлите в сила съдебни актове, намира за правилно решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 4286/2002 г. на СГС. С него е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху част от УПИ VІІІ-48,1774 от кв. 47, по плана на м. „Г.”, в землището на [населено място], като по иска на С. П., предявен срещу наследодателя на молителите Й. Х., е прието, че П. се легитимира като собственик на 433 кв. м. от имота, заключени между буквите АБЖЗИА, нанесени на скицата към заключението на в. л. на л. 46 от делото, който имот е част от имот пл. № 1774. Този имот е бил собствен на наследодателя й К. С. П.. Бил е внесен в ТКЗС, след което през 1961 г. е заснет в одобрения кадастрален план за „Вилна зона – Г.” с № 1774. Части от него участват в образуваните парцели ХІV-1774, ХV-1774, ХVІ- 1774 и ХVІІ- 48,1774. С договор за доброволна делба на наследството останало от С. С. П., в дял на К. П. е поставен и процесния имот. С решение на ОСЗ № Р67ГБ от 24.10.2003 г. е възстановено правото на собственост върху имот – нива с площ от 1.105 дка, в землището на Г., съставляващ имот 1774 по кад. лист № 465 от кадастралния план от 1958 г. Отбелязано е, че имотът попада в регулационния план на в. з. Г., в кв. 47, по данни от удостоверение на техническата служба при общината от 1995 г., както и че се отменя решение от 29.09.1995 г. на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ. По делото е било установено, че със заповед № РД-41-5/16.01.1995 г. на кмета на СГО, издадена на основание чл. 100 З., на ответника по иска Й. С. Х., наследодател на молителите, е определен като обезщетение за отчужден имот незастроения имот парцел VІІІ-48, 1774, с площ от 1000 кв. м. С техническа експертиза е установено, че част от имот пл. № 1774, с площ от 433 кв. м., участва в образуването на парцела и е идентична с част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ на ищците. Въз основа на тези факти е направен извод, че спорните 433 кв. м. са собственост на ищцата П., на основание земеделска реституция, независимо от валидното разпореждане извършено с нея с административен акт в полза на молителите. Основание за реституция е намерено в нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Решението като краен резултат е правилно, но съображенията за това следва да се допълнят с това, че включването на земеделски имот в строителните граници на населеното място няма вещни последици. Имотът е останал собственост на вносителя му в ТКЗС, но правото на кооперативно земеползване, което е упражнявало ТКЗС върху него, се е трансформирало в право на стопанисване и управление и се е осъществявало от общината, на територията на която е земята. Промяната на статута на имота няма вещнопрехвърлително действие, поради което държавата не е станала собственик на имота и не е могла да транслира вещни права върху него. Неправилно е влязлото в сила решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 2936/2008 г. на СГС. С него е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 7349/1996 г. на СРС, І ГК, 44 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения срещу С. П. ревандикационен иск за УПИ VІІІ-48, 1774 от кв. 47 по плана на м. „Г.”, в землището на [населено място] и, е решен спора по същество като П. е осъдена да ревандикира имота в полза на Й. Х. и В. Й. С., наследници на починалия в хода на процеса ищец Й. С. Х.. Прието е, че ищецът Й. Х. е придобил спорния имот като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот (заповед № РД-41-5/16.01.95 г. на кмета на Столична община по чл. 100 З.), а ответницата по иска П. не се легитимира като собственик на част от този имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като решението на ОСЗ е нищожно- постановено от ненадлежен състав, а също и поради липса на идентичност на имот пл. № 1744, за който е отреден УПИ VІІІ-48, 1744 с имота по нот. акт № 86/1957 г., с който наследодателят на ответницата П. се легитимира като собственик на заявения за възстановяване имот. Направен е извод, че Й. Х. е придобил спорния имот като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот, за което е издадена заповед № Р67ГБ/29.09.1995 г. . Изводите за липса на идентичност не съответстват на събраните писмени доказателства и установеното с технически експертизи. Незаконосъобразен и не съответстващ на възприетото в трайно установената практика на ВКС е и изводът за нищожност на решението на ОСЗ поради това, че е издадено без участието на председателя й, което е нарушение на нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакцията й до изменението й с ДВ бр. 113/1999 г. Изводът е направен след обсъждане на това, че пред подписа, поставен срещу „председатер, е поставена запетая. Съдебната практика по въпроса за валидността на решенията на ОСЗ постановени до 2003 г. прие, че решението на ОСЗ е административен акт, поради което е валиден ако отговарят на изискванията за това, установени с общите разпоредби на Закона за административното производство (отм.). То следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но не и състава, в който комисията следва да постановява решенията и кой трябва да ги подписва. Това не е регламентирано в ЗСПЗЗ и в други норми на ППЗСПЗЗ до 2003 г., когато се приема чл. 60а ППЗСПЗЗ с изменението на закона с ДВ бр. 31 от 2003 г. С тази норма се определят, в какъв състав следва да заседава поземлената комисия и кой подписва взетите решения. На следващо място неправилно само въз основа на факта, че пред положен подпис върху документ е поставена запетая, е направен извод, че документът е подписан не от оторизирания за това орган. Правомощия на положилия подписа следва да бъдат установени по надлежния ред, в случай че се оспорват. Постановеното решение през 1995 г. е било валидно. Такова е и решението от 2003 г., с което първото е изменено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, поради което то е породило реституционните си последици. На основание чл. 307, ал. 4 ГПК следва да бъде отменено решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 2936/2008 г. на СГС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 2936/2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-а състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: