Р Е Ш Е Н И Е № 502 София,17.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 953 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С.,тримата от[населено място] срещу въззивното решение на Х. окръжен съд, постановено на 04.06.2009г. по гр.д.№85/2009г. С определение №1004/06.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за значението на субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност с оглед възможността страдащо от психическо заболяване лице,което не е поставено под запрещение,да изрази намерение за своене и воля за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че страдащата от психично заболяване М. М. е могла да осъществи от субективна страна владение върху процесния имот без да отчете обстоятелството,че психическото й заболяване не й дава възможност да разбира свойството и значението на извършеното от нея или да извършва валидни правни действия. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба А. М. А. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение,постановено на 04.06.2009г. по гр.д.№85/2009г. Х. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С. правото на собственост на А. М. А. върху поземлен имот 74195-739.432 с площ от 108кв.м., находящ се в[населено място],ул.”О.”,ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда 77195.739.432.1 със застроена площ от 31кв.м. и е осъдил ответниците да предадат на А. М. А. владението върху този имот. Прието е,че фактическата власт върху имота е установена отпреди 1969г. от М. Ш.,който е упражнявал тази фактическа власт необезпокоявано до смъртта си през 1983г.,като след този момент до 1989г. владението е продължило в лицето на неговите наследници,вкл. и М. М.,която на 29.12.2004г. се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка и дарила този имот на същата дата на А. М. А.. Обстоятелството,че М. М. страда от параноидна шизофрения е прието за ирелевантно досежно възможността й да изрази воля за своене на вещта и за упълномощаване на трето лице /А. М./ да отправи искане до нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,тъй като не е установено да е била поставена под запрещение. Изложени са и съображения,че с издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка не се учредява,а се удостоверява право на собственост,което е съществувало и преди учредяването. Прието е,че издаденият в полза на Ю. С. и Н. С. през 1996г. нотариален акт по обстоятелствена проверка не ги легитимира като собственици,тъй като от 1989г.,когато М. М. е настанена в Д. за възрастни хора с психични разстройства,до момента на издаването на акта,не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност,а след тази дата е налице противопоставяне на владението от страна на титуляра на правото на собственост. По въпроса за значението на субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност с оглед възможността страдащо от психическо заболяване лице,което не е поставено под запрещение,да изрази намерение за своене и воля за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност, настоящият състав на ІІ ГО на ВКС приема следното: Съвременното право не установява забрана за придобиване на права за персонифицираните правни субекти,т.е. не е установена забрана за придобиване право на собственост с оглед лицата. Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения /чл.1 ЗЛС/,като без правно значение е дали това лице е пълноценно умствено или физически. Установени са само особени правила досежно придобиването на права по отношение на правните субекти,които по дефиниция са недееспособни-непълнолетни и поставени под запрещение /чл.3,4 и 5 ЗЛС/,като изрично в разпоредбата на чл.5 ЗЛС е предвидено,че пълнолетно лице,което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи става недееспособно само ако бъде поставено под запрещение. Всички останали физически лица имат правно призната възможност да придобиват права самостоятелно,с оглед на което не може да бъде отречена възможността на страдащо от психическо заболяване лице да придобие право на собственост посредством придобивен способ,който не изисква размяна на престации и постигане на съгласие,доколкото разпоредбата на чл.30 ЗЗД предвижда възможност за унищожаване на договор,сключен от лице,което не е в състояние да разбира смисъла и значението на постъпките си и да ги ръководи. Законът обаче предвижда възможност да бъде направено възражение за унищожаемост на това основание само по отношение на сделка,но не и по отношение на друго правно действие,което има за последица придобиване на права. С оглед опасностите и несигурността,която крие отдаването на правно значение преди всичко на вътрешната воля,съвременното право отдава преимуществено значение на волеизявлението,приемайки,че ако волеизявлението е извършено при спазване на установените правила и не е изразено нежелание да се породят правните му последици,то тези последици възникват. Само в изрично предвидените случаи правните последици на едно волеизявление няма да настъпят-чл.26 и сл. ЗЗД. Във всички останали случаи,след като от формална гледна точка волеизявлението отговаря на установените в закона изисквания,настъпват и правните последици,които законът предвижда. И ако волеизявлението, с което е извършено позоваване на изтекла придобивна давност отговаря на тези изисквания,същото ще има за правна последица придобиване на собствеността,ако са налице и останалите,установени в чл.79 ЗС предпоставки за осъществяването на този придобивен способ. Следва да се има предвид също така и естеството на правното действие, с чието извършване се свързва настъпването на определена правна последица. При владението се осъществява правно действие в тесен смисъл на понятието или правна постъпка,която е насочена към придобиване на права при наличието на определени предпоставки и по отношение на която законът не предвижда възможност за разкриване на несъответствие между външно изразената воля и вътрешното й съдържание. Поради това,както вече беше отбелязано, при наличие на изявление,с което е извършено позоваване на изтекла придобивна давност от пълнолетно лице,което не е поставено под запрещение, лицето,от което изявлението изхожда,придобива собствеността,като обстоятелството дали това лице страда от психично заболяване,което създава съмнение досежно способностите му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,е ирелевантно. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: По делото не е установено М. М. да е била поставена под запрещение и след като съставеният на 29.12.2004г. н.а. №1664,том ІХ, н.д.№1274/29.12.2004г.,с който М. М. е призната за собственик на процесния недвижим имот по давност е издаден въз основа на отговаряща на формалните изисквания на нотариалното производство молба,изходяща именно от М. М.,правилно въззивният съд е приел,че фактическият състав на предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание се е осъществил,като обстоятелството,че е страдала от параноидна шизофрения е ирелевантно. Правилно е прието също така,че след като по делото е установено,че М. М. е живеела в имота до настаняването си в Д. за възрастни с психични разстройства,т.е. упражнявала е фактическата власт при наличие на установената в чл.69 презумпция и от този момент до 1996г. не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок,то издаденият в полза на Ю. А. С. и Н. Ю. С. на 06.03.1996г. по обстоятелствена проверка н.а. №60,том ІІІ,н.д.№904/1996г. не ги легитимира като собственици. Правилно е отчетено обстоятелството, че фактическата власт върху имота е била установена още преди 1969г. от М. Ш.,наследодател на М. М.,който е упражнявал тази фактическа власт необезпокоявано до смъртта си през 1983г.,а след това владението е продължило в лицето на неговите наследници,вкл. и М. М.,т.е. налице е присъединяване на владение по смисъла на чл.82 ЗС и придобиване по давност на правото на собственост след надлежно извършено позоваване на изтеклата придобивна давност,извършено от М. М. през 2004г.,като действията по позоваване на изтеклата придобивна давност и снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка сочат на противопоставяне на осъществяването от страна на Ю. А. С. и Н. Ю. С. владение. За да достигне до извода,че правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито по давност от М. М.,която след това го е прехвърлила на своята племенница А. М. А.,която пък към настоящия момент се легитимира като собственик на този имот, въззивният съд е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Свидетелските показания са преценени и обсъдени при спазване на установените за това правила като са изложени и съображения досежно обстоятелството показанията на кои свидетели следва да бъдат кредитирани и защо. Преценени са правните последици на установените по делото факти и правилно е приложен материалният закон. Изводите на въззивния съд за основателността на предявения по реда на чл.108 ЗС срещу А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С. иск са правилни,поради което по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Х. окръжен съд, постановено на 04.06.2009г. по гр.д.№ 85/2009г. Председател: Членове: